РАЗМЕРЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ

И не, не говорим за секс. Нито за бургери

  • 04.03.2016
  • от Псевдомаврикий

Съвременният потребител трудно може да се съсредоточи върху нещо за повече от 5 минути, затова предпочита да поглъща произведенията на изкуството лакомо, на големи хапки и без много да се замисля. Ето ги и неговите кошмари – 8-часов филм, 1-часова песен, книга с13 000 страници и 7-часов концерт с едно-единствено парче.

Всъщност те са съвсем истински и макар че на мнозина биха дошли в повече, ти препоръчваме да ги пробваш. Е, поне някои от от тях.

ПЪЛНО ФИЛМИРАНЕ

Най-страшно е положението при експерименталните продукции. За да изгледаш една от най-дългите – датската Modern Times Forever, например, ще трябва да отделиш 240 часа (някакви си 10 дни), но филмът Logistics отива още по-далеч отвъд границите на разумното с продължителност от 857 часа (37 дни).

Ако все пак се върнем към сравнителната нормалност на кинематографията, ще открием Resan (14 часа и 33 минути) или пък 8-часовия френски документален филм за комунистическата Културна революция в Китай Comment Yukong déplaça les montagnes.

Ето обаче един космически дълъг филм, до който ще стигнеш значително по-лесно. Описваният като „апокалиптична арт драма“ Sátántangó на унгарския режисьор Бела Тар е черно-бял разказ за един от последните дни на местното ТКЗС, изпълнен с кал, пиене, човешка трагедия и множество протяжно бавни сцени с минимум диалог и действие. Въпреки зловещата си продължителност от 432 минути филмът е считан (основателно, впрочем) за истински шедьовър и понеже наистина си струва да бъде гледан на голям екран, можеш да се пробваш още на 6 март в Домa на киното. Началото е в 15:00, а предварителното снабдяване с енергийни напитки е препоръчително.

ПЕСЕН БЕЗ КРАЙ

Албумът Thick as a Brick на Jethro Tull се състои от едно парче с дължина 43 минути и 46 секунди, което си е сериозно постижение. И все пак е цели 20 минути по-кратко от онова, което записват американските напушеняци Sleep. Започнали като ъндъграунд банда през 1990-а, те бързо привличат вниманието на фенове и (учудващо) на няколко големи лейбъли, съответно през 1992 подписват с London Records, които пък са част от гиганта Universal. Следва история, достойна за филм или дори за сериал – групата прекарва 4 години в композиране на нов албум и изхарчването на осигурените от лейбъла десетки хиляди долари за трева, усилватели и нови китари.

След епично пушене и още по-епични записи, се появява Dopesmoker – албум-парче, дълго 63 минути и 31 секунди. Хората от London Records си скубят косите и отказват да издадат дяволското изчадие, групата се разпада, а Dopesmoker излиза чак през 1999 под името Jerusalem, с преиздание от 2003 под истинското си име.

Изслушването на цялата тази прелест всъщност е доста медитативно преживяване – един и същи риф се повтаря отново и отново, и отново, ритъмът на барабаните препуска бавно из пустинята, а вокалът разказва история за керван с хашиш и марихуана, тръгнал на особено поклонническо пътуване из Светите земи.

Впрочем миналата година лудият лидер на Radiohead Том Йорк записа специално парче за изложбата на своя приятел Стенли Донууд. Казва се Subterranea и казват, че звучи 482 часа, но някак не можем да сме съвсем сигурни колко вярна е тази история. А и няма как да го чуем наведнъж, ясно защо.

ДУМИ, ДУМИ, ДУМИ

“Властелинът на пръстените“ (на Толкин, не на Джаксън) може да ти се струва прекалено дълъг, а „Война и мир“ и „Клетниците“ – направо непосилни. И все пак те са нищо пред първенеца в списъка с най-дълги романи в света.

Издаден е през 17 век, когато литературата е едно от малкото развлечения на богатите и образованите, съответно многотомните поредици са дори по-популярни, отколкото „Семейство Симпсън“ днес. Artamène ou le Grand Cyrus на Жорж де Скюдери (всъщност май е писан от сестра му Мадлен) съдържа почти 2 милиона думи, разположени на 13 000 страници, един истински roman à clef (виж какви понятия знаем!), който не сме чели, а ако някога се захванем, към края на том номер 10 вече ще сме забравили какво изобщо се е случвало в началото. Доколкото разбираме, в Artamène всъщност се преплитат няколко различни романа, но с близки теми и персонажи, а ако държиш, можеш да се захванеш с титаничния проект ето тук.

КОЛКО МЪКА ИМА НА ТОЯ СВЯТ

Тези дни музикантите печелят най-вече от турнета и концерти, затова концертите са дълги. Някои - повече от други. През 2012 Брус Спрингстийн и неговият звезден E Street Band забиват в Хелзинки в продължение на 4 часа и 6 минути, изпълнявайки общо 33 парчета. Брус е можел спокойно да избухва до припадък, защото следващият му лайв предвидливо е бил насрочен чак за 2 седмици по-късно.

Благодарение на един глупав бас и неговото изгубване страхотните The National са принудени да направят един от най-странните и най-дълги концерти в историята на музиката. На 5 май 2013 в просторния музей MoMA в Ню Йорк момчетата изпълняват парчето си Sorrow... 105 пъти, в продължение на 6 часа. Изобщо не сме наясно как не са колабирали, но тези дни си спомнят за случката по-скоро с кеф и гордост, отколкото със съжаление. Пълен запис на събитието излезе и под формата на 9 прозрачни плочи, събрани в луксозна кутия. Името на лайв албума? A Lot of Sorrow, разбира се.

The National

Като споменахме "Дома на киното", ето какво споделихме с теб за предстоящия София Филм Фест и как можеш да си спечелиш пропуски