Иху-аху, или празници по български

Не е важно какво празнуваме, важното е, че почиваме

  • 02.03.2016
  • от Нина Веселинова

В България много обичаме празниците. Всякакви празници – национални, чужди, православни, езически, и т.н., важното е да празнуваме.

Голямото желание за безспирна фиеста е донякъде обяснимо с балканския ни нрав, склонността ни към мързел и влечението към спиртните напитки.

Друго си е да седнеш с компанията на маса и да забравиш всички проблеми (в това число сметката за ток, бежанците, мрънкането на тъщата и др.), докато си казваш наздраве за стотен път.

Хубавото на празниците (освен пиенето и подаръците) е, че най-често на тях почиваме. Факт е, че напоследък ни карат да отработваме дадения ден, заради който сме имали щастието, наречено „3-дневна работна седмица“. Но пък от друга страна „работната събота“ никога не е толкова работна, защото всички, включително и шефът, се скатават и най-тежкото е да успееш да станеш рано и да допълзиш до работното място (пълзенето или тътренето са най-подходящи, защото все пак предната вечер е била петъчна).

И докато в другите държави хората свързват празниците с изконни религиозни или национални ценности, ние най-често ги свързваме с това, че няма да работим (Алелуя!), и с това, че имаме още един повод да се напием. Затова не е учудващ и фактът, че винаги на Коледа и Великден всички дискотеки са фул макс и имаш по-голям шанс да си намериш място за полет до Космоса, отколкото място в най-вървежния бар. 

До някаква степен си обяснявам тенденцията за празнуване на Св. Валентин и Хелоуин, защото младите хора ги свързват с маскиране, як купон, подаръци от гаджето, абе все хубави работи.

Но когато тази сутрин видях мартеници с маймуни на тях, защото 2016 г. е годината на маймуната по китайския хороскоп, осъзнах, че нещата са излезли извън контрол.

Кой болен мозък успя да свърже мартеницата с китайската маймуна и защо за бога?!

Хубаво е, че имаме богата обща култура и знаем това-онова за обичаите и традициите на другите народи, но когато се опитваме да привнесем знайни и незнайни празници в нашия бит, става малко извратено. И най-важният въпрос е кое ни подтиква към такива трудно обясними действия. Дали желанието да изкараме някой лев, като продадем всичко, свързано с дадения чужд празник – като започнем от пластмасови сърца и завършим с глинени маймуни (или мартеници такива), или желанието да си намерим претекст да се почерпим с колегите през обедната почивка?

За жалост в днешно време привнасянето и комерсиализирането на всякакви празници ги превръща в нищо повече от удобен случай за печалбарство и идеален повод за запой.

И така година след година неусетно празниците и традициите губят истинското си значение на време, в което да си спомним за историята ни, за истински ценното и важното в живота. А това е толкова, толкова жалко…