С ИЗВЪНЗЕМЕН ПРОИЗХОД ЛИ СА ХОРАТА С КЪСМЕТ?

Ако вещицата имаше добро зрение, Хензел щеше да е с бърз метаболизъм

  • 01.03.2016
  • от Милена Шиклева

Има хора, които са като Бермудския триъгълник, в който всички поуки губят давност, логика и смисъл. Късметът им е като бумеранг – единственият начин кратковременно да се отърват от него е да го захвърлят, за да се върне отново при тях като стар любовник след скандал с гаджето.

Странна порода. Понякога лековерна и лекомислена, по детски запазена от мътилката на живота, друг път плуваща в самата тази мътилка, добре осъзнала всички изгоди на положението си. Но и в двата случая – чаровна и мразена. Чаровна като всяко едно чудо, мразена като всяко едно чудо, което не се случва на нас.

Вдъхновяват ме за отчаяние и размисли. Както по-късно установих – и от двете може да се роди поезия. Зависи дали вярваш в чудеса или в конспирации. Непонятно защо първото винаги е било по-трудно. Нещо като социализъм на чувствата – ако на някого не му е като на теб, значи не играе по правилата.

А то е точно така. Правилата за нашите хора са като контурите в книжките за оцветяване. Остават заличени под цветовете на една анархична мисъл. Но не революционна, а по детски непринудена.

Няма как да разбереш ред, който никога не е функционирал в собствената ти вселена. Ако в твоята има черна дупка, в нечия греят две слънца.

Ако на луната ти не никнат цветя, за съседната има дори песен... Там всичко се нарежда, преди да се е объркало, и, уви, фразата „не е честно“ – не е актуална. Да е „честно“, означава да е поравно, а редът, драги, е човешка рожба. Животът не съди според делата. Той си има любимци по презумпция и хич не му пука, че другите братчета се сърдят.

Човек има шанса да провери дали е истински зрял не когато започне сам да плаща сметките си, а когато се сблъска челно с поне един такъв екземпляр. Внезапно Страната на чудесата, Елисейските полета и Пониленд от няколко декара утопия се превръщат в научен архив, онагледяващ простото ежедневие на новия ни познат.

Първо ти е гадно, после ти става смешно, а накрая направо възхитително. Достигнеш ли последния стадий – минаваш теста. Това е моментът, в който си успял да се откъснеш от факта, че и ти принадлежиш към същия род, спрял си да се сравняваш, защото просто няма база, и започваш да гледаш на човека изследователски, като на рядък вид еднорог.

Денят им започва и завършва със зелени светофари, а всичко по средата е букет от най-разнообразни щастливи случайности.

Никога не четат целия конспект, защото задължително се пада единствената тема, която са научили. Не гледат прогнозата за времето, защото метеорологичните условия се нагаждат според плановете им. Крайните срокове не ги касаят – винаги им се прощава.

С една дума за късметлиите баснята за щуреца и мравката звучи крайно неубедително. В тяхната версия ден преди първия сняг щурецът е поканен на Бродуей. А на мравките им остава само да повярват в чудесата...

Още страсти за късмета, случайностите и другата странна извънземна порода - непознатите!