БОЛЕСТ, ПРЕДАВАНА ПО ЛЮБОВЕН ПЪТ

Внимавай на кого завиждаш, защото не всичко е любов, което виждаш

  • 17.02.2016
  • от Пам Велидис

Обожавам хора, които ме предизвикват да се влюбя, да се пристрастя и да ги заобичам напълно естествено. Заради интелекта им, стила им, начина, по който движат ръцете си, докато обясняват сцена от постановка, моментите, когато виждаме света по еднакъв или коренно различен начин. Сътворяването на нови хоризонти благодарение на разговори и преживявания е най-ценното, защото e филмът на живия живот, ненаписаната още книга и изкуството да се обновяват вселени, скрити под човешката ни кожа.

Често използвам фразата „Опитвам се да виждам хубавото в хората“ и ми опонираха с  „Толкова ли е трудно да видиш хубавото, че се опитваш?“.

Трудно ми е, но не съм единствената с начупена от разочарования черупка. Това не ме отказа да опознавам хора. Това, което се случи, е, че зачеркнах нуждата да имам връзка с конкретен партньор. Дефиницията ми за „добър човек“ винаги е гласяла, че това е Този, който не спасява само себе си, а и другите. Това исках да видя в хората срещу мен, но и то не стигаше.

Не се чувствам оптимално добре във връзка, която се състои в това – постоянни виждания,   секс в определени дни по разписание, излизане с приятели поотделно веднъж седмично, публично оповестяване на всяко събитие.

Звучи ми като уравнение на прекрасната симбиоза на бавно убиваща скука.

Вероятно има всякакви типове връзки, но баш тези не са за мен, както и за всеки нормален човек, предполагам. Всъщност все по-трудно е да попаднеш на „нормална връзка“, каквото и да означава това!

Нещата стигнаха по-далеч, защото се превърнах жена, която е циник. Беше лесно, защото   се нагледах на възможно най-коварното прецакване на чувствата, поставени във вакума на „задължителна връзка“, обявявана навсякъде, където е възможно – от социални мрежи до плакат в градския парк.

На кого доказваш каквото и да е? Какво всъщност притежаваш? Ние по никакъв начин не притежаваме дори себе си и всъщност най-независимите хора са тези, които нямат нужда от одобрението на никой друг, не им трябва някой да вижда постоянно красивите изживявания, спомените им с любимата половинка, за да бъдат удостоверени отношенията им като качествени. Никога не съм била в такава връзка и не искам да бъда.

Живея с идеята, че хората трябва да задоволяват нуждите на своята идентичност, вместо да са в отношения, които изграждат образ на щастлив човек в перфектната връзка.

А тя не само, че не е такава действително, а много често мъчителните напъни да бъде изградена като такава съсипват партньорите.

Няма перфектна връзка. Тя става такава само заради чаровните компромиси и недостатъци. Докато се опитват да ми набият в главата, че няма такова нещо като чаровни компромиси и връзката трябва да си те задушава малко или много,  аз съм категорично против. Свързването всъщност е нови начини на дишане и взаимна свобода.

Няма значение общественото мнение. То не съществува за мен. Повечето време дори за нито една от мен. Законите на хората не ме определят и не ме вълнуват. Моят закон е да обичам това, което имам нужда. Най-силно обичам свободата си и тя е това, с което не мога да направя компромис.

Случвало се е и на мен, и на мои близки да срещнем чудесен партньор, който отблъскваме, защото влюбването и нуждата от взаимоотношения не идва в определена форма, то не е поръчка, предмет, доставка, дреха.

Не мога да давам лесно дори шансове, защото ми миришат на самоограничаване и нелеп предразсъдък, че мога да съм пълноценна и щастлива само както правят хората. Замених подобни грешни представи с предизвикателства към вкуса и самоопознаването си.

Това, което научих е, че цената на свободата се изравнява като грамаж, ако от другата страна на везната има някой, който те кара да се чувстваш по-свободен, отколкото си сам със себе си.

Предизвиква те да се развиваш, дава ти приключенска нотка, сгушена в топлината на чувството, че за първи път си нито в зоната на комфорт, нито отвъд нея, а в зона, където ти е позволено да си себе си и си напълно приет.  Нищо повече и нищо по-малко.

Вдишваш дълбоко и поемаш риска от евентуално разочарование, а то няма да дойде, ако знаеш какво искаш и не позволяваш да изневериш на принципите  за свободата си.

А понякога самотата е в свободата.