ПО(-)ЗДРАВИ

Болното общество, което лекуваше отегчението с аспирин

  • 10.01.2016
  • от Стефани Димитрова

Теса еуфорични, с повишено самочувствие, фамилиарничене, използват неуместни шеги, загубват  тактичността си. Стават безцеремонни, груби и цинични. Мисловната дейност е нарушена. Развиват се налудности за величие, параноя. В някои случаи стават агресивни.  По-рядко се развива противоположна картина – болните са апатични, равнодушни, безинициативни, с потиснато настроение, отчужденост...

Откри ли някои познати или себе си в описанието? Това е  типична част от клиничната картина на голям брой неврологични заболявания. И сега не се втурвай към най-близката болница, за да те диагностицират, защото то май излиза, че всички сме болни. (Помниш ли как по време на сесия ставаше отчужден, безинициативен и депресиран? Или еуфоричен, и то най-често в съседната кръчма?) Но поне на мен все ми се случва да чуя как някой фамилиарничи или вади едни от най-мазните комплименти към по-високостоящите... и честно казано – в такива моменти и аз получавам възбудна симптоматика – като внезапно желание да го плесна колкото може по-силно. И ако ризата на шефа е грозна, пенсионерска ризка на карета, няма да изсипя един милион измислени похвали, а просто ще си замълча. Даже може след това да я обсъдя с колежките и да се посеем. Тоест ще го направим със сигурност.

Или пък неуместните шеги, които барманът пуска всяка събота вечер, въпреки че никой не му се връзва? Ама той си ги хвърля ей така в пространството с надеждата, че ще се случи чудо и неговият изключително извисен хумористичен гений ще бъде оценен.

А  за нарушената мисловна дейност на едно цяло съсловие от хора, заврени в „ Листопад” вместо в Лев Толстой и в „ Малката булка”, а не в „ Клетниците” (което си е чисто престъпление, чакащо наказание), не ми се говори дори. Защото не знам откога Гюмюш замести Гаврош, а аспиринът предизвиква главно... смях.

И така, бидейки болни, хората винаги търсят лек и си изграждат представа за това, какво ще е, когато „оздравеят”. Да, говоря за болните... от страх от самотата, от страх от обвързване, от болните амбиции, детските травми... и още, и още... И понеже открай време обичаме да се лекуваме сами, забъркваме си една хубава хомогенна представа за любовта, живота, парите и добавяме малко (според зависи от случая) алкохол. Слагаме обърканата си инжекция и се самозаразяваме още повече. След известен инкубационен период започва развитието на типичната за заболяването клинична картина, която може да включва и купуване на последния модел телефон, но вечеря с намалената на половин цена консверва с боб.

Или с други думи казано – да си циничен вече е модерно, а тактичността я пратихме някъде на майната си.

И както казах – в някои случаи стават агресивни. Май преминах към тази група, затова ще спра и ще обобщя така – всички сме болни. Просто диагнозите ни са различни (със сигурност това ще бъде използвано като извинение за изявата на психичните отклонения на голям процент индивиди...).  Ама пък какво толкова? Ще пия едно малко (евентуално хапче)  за успокоение и ще си гледам еуфорично със задоволство самоизлагащите се „пациенти” на болницата „Живот”.

По(-)здрави!

Виж какво не лекува аспиринът.