ВСИЧКО С ВРЕМЕТО СИ

Хубавите нещата не се случват, когато ги искаме, а когато сме готови за тях

  • 17.12.2015
  • от Мадлен Шишманова

Не разбирам какъв е този мой афинитет към клишетата, ама те на – има го. Днес една такава фраза ми бърка като отвертка в мозъка. „Всичко с времето си“. Винаги съм искала нещата да стават сега, на момента. Падам си по някой мъж и искам да е мой, ама така, да щракна с пръст и вече се държим за ръка, докато се разхождаме из нощна София с топъл шоколад. Решавам, че ми се ходи в Рим или Испания. Веднага проверявам цената на самолетните билети и звъня на верните си другари в приключенията, да ги оферирам да заминем още утре. Такава съм си, нямам търпение за нищо. Може би затова до вчера не разбирах клишето за времето.

Любовта кара очите да светят по-силно от лазерен меч като тези в Star Wars.

Седим си с мой приятел в един нов бар зад Булбанк. Гледам го и виждам, че има някаква промяна в него, но не мога да разбера каква е точно тя. Не е косата, както винаги му е добре подредена. Не са веждите, обръснат е гладко. Ама има нещо различно. Заглеждам се в очите, нали те били прозорецът към душата, и забелязвам странен нов пламък. Питам го какво се случва и той бухва в смях. „Личи ли ми?“, ме пита, а аз продължавам да го гледам тъпо. „Влюбен съм до уши“, казва и вече схващам за какво иде реч. С блясък в очите, силен като на лазерен меч от  Star Wars, ми разказва за НЕЯ. Били гаджета пред 8 години. Запознали се на кандидатстудентски курс. „Още като я видях, си викам тая мацка е моята“, ми разказва с такъв ентусиазъм в гласа, че да му завиди човек. Всичко било точно до момента, в който той не започнал работа на смени. „Нямаше време да се виждаме и за да не се мъчим, й казах, че е най-добре да се разделим.“ И го направили. В началото се чували по празници, после и тази комуникация изчезнала. Животът ги разхвърлял в различни посоки. И така било до скоро.

„Един ден гледам писала по viber „кой си ти“ и се чудя какви ги говори. Предишния ден пратих на един приятел нагъзен емотикон. В този момент виждам, че съм го пратил на нея. Имената им са едно под друго. Беше станала грешка. Ама и аз съм един, каква ти грешка. И се записахме“, продължава той. И така от януари до сега. „Започнахме да се виждаме. Тя ми призна, че много съм я наранил, аз й казах, че не ми е било леко да го направя. И да си призная, никого не съм обичал така. Аз съм темерут. А сега не знам къде се намирам. И знаеш ли какво, топките ми са в нейните ръце.“ Гледам го и не вярвам на очи, уши и каквото там имам. Той винаги е бил циник и определено не е влюбчив. А сега направо не е на себе си.

Едно нагъзено човече може да вкара целия ти живот в посока, за която не си подозирал, но ще си луд, ако я смениш.

След като си допиваме уискитата и се разделяме, се замислям над всичко, което ми разказа. Когато се срещнали, са били прекалено малки, за да изживеят истинската любов. И сега, след 8 години, супер случайно, заради едно нагъзено човече пътищата им се преплитат и всички тези чувства пламват отново. Питам се дали наистина е случайно?! Дали има пръст съдбата в това. Има ли такова нещо – съдба? Ами ако има. Ако за всичко си има ред и трябва да се случи в точно определен момент. Хиляди въпроси без отговор...

Вярвам в съдбата, езотериката, духовете и в какво ли не друго. Сигурно ми е от зодията. Риби. Сега разбирате, нали.

Хубавите неща не се случват, когато ги искаме. Те идват в живота ни точно тогава, когато трябва. Защото само тогава ще можем да ги разберем и оценим.

Мисля, че точно това е ключът от мазето. Съдбата, Господ, онази сила, която не виждаме, или извънземните... Въобще не знам кой е или какво е, но си знае работата. Всичко се случва, когато трябва, а не когато го искаме, за да можем да го разберем и оценим. Историята на всеки човек е различна, но съгласете се с мен, много от тях си приличат. Нима моят приятел е единственият, който среща голямата си любов отново и в точното време? Надали. Няма случайни неща.

Усмихвам се. Може да съм открила тайната на Вселената. Ха-ха-ха. Не, не съм. Радвам се, защото, колкото и да нямам търпение всичко хубаво да ми се случи сега и колкото и да ми става гадно, че не ми излизат сметките, знам, че ще се случи... когато му дойде времето.

И ако някой не ти се случва сега... не му е дошъл моментът.