3 СЕРИИ ПО 5 ГРЕШКИ ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН ЖИВОТ

Редовното правене на грешки - първо малко паническа треска, после супер издръжливост

  • 16.12.2015
  • от Рози Борачева

Ако ти е скучно или просто вече всичко ти е писнало – винаги можеш да сгрешиш

Наскоро прекарах една цяла вечер в раздърпване на стари гафове с любим човек. Не си се объркал – не става въпрос за дрешки, а точно за грешки. Да, и тях можеш да „раздърпваш“ – да ги сучеш, въртиш, разтегляш, докато накрая не стигнеш до първоизточника. А той най-често се крие бая дълбоко вътре в нас, мръсникът...

Спрямо него аз оценявам гафовете си по това, че са ме направили по-внимателна, по-смела и по-дебелокожа. Иска ми се да кажа и по-добра и по-умна, но специално последното трудно ми излиза от устата, защото продължавам да се горя всеки път, когато се доближа до печката, а това е всяка вечер... Е, какво да правиш – сигурно всеки си има онази Грешка с главно Г, която прави отново и отново. Може да е някоя битова – като моята, или пък автомобилна – имам една приятелка, която в продължение на години не можеше да влезе в паркинг, без да удари някоя кола, но в трети случаи тя е далеч по-значителна. И не може да ѝ се намери цаката...

Случаят „Защо все на мен?!“

Наистина не знам откъде идва тази закономерност – съмнявам се да е пъклен план на Вселената, ама знае ли човек (може хората, на които все им се случва, в миналия си живот да са били от Инквизицията или нещо подобно) – но имам приятели, които сякаш са програмирани да се влюбват в най-грешните за тях хора и да се самоизмъчват с месеци и години, без да излязат от порочния кръг. При момчетата типажът най-често е „мацката, току-що излязла от лудницата, за да ми обсеби живота и да ми забрани да правя всичко, което обичам“, а оправданието, че в началото изобщо не е била такава и той, виждате ли, се влюбил. При момичетата ситуацията е сходна по усещане, само че пичът обикновено дори не подозира за „връзката“ между тях, защото се вижда с още поне десет готини купонджийки и не търси нищо сериозно. При този тип системни грешки аз бих поровила не из съзнанието на винаги погрешните хора, а по-скоро в това на тези, които си ги избират, защото там очевидно липсва един много ключов елемент – самоуважение и обич към собствената личност.

Знаех си... грешка 404, съдържанието не е намерено.

Ситуацията „Много ми се искаше, но реших да го оставя за следващия път“

Тази често допускана грешка аз лично слагам при онези, които са ме научили да бъда по-смела. Когато например пътувах към автошколата си в деня, в който ми беше изпитът по кормуване (третият...), си припомних всички гафове в тази категория, за да си втълпя, че съм самата Смелост, въплътена в човешко същество. Не ми се получи баш. Да, в крайна сметка съм излизала от клетката си, но с мъъъъничко закъснение. Как ти се струва една година чакане, за да се разделиш с някого? Или четири, за да спреш да се виждаш с хора, които не те правят по-добър човек? Можеше и да е по-зле, разбира се, но това не е извинение. Спомням си, че преди най-трудното си интервю превъртях в главата си всички най-лоши сценарии и почти се бях отказала, преди фотографката да ме вкара в хотела с вербален ритник. И си представих най-хубавите възможни изходи – ей така, за разнообразие. По-полезно беше, повярвай. Та и ти така – ако преди всяко интервю за работа си казваш: „Кое е най-лошото, което може да се случи?“, имай предвид, че най-вероятно точно то те чака.

Може би е време да сложиш и този тип грешки в задния си джоб и да се престрашиш да излезеш от черупката си. Имаш още толкова много да бъркаш, защо трябва да се ограничаваш само до една категория?

Положението „Бий ме, обичам те“

То хич не е смешно, ама все се сещам за онзи виц за садиста и мазохиста, който баща ми много обичаше да разказва, за да ми се подиграва, че не знам какво значат тези две думи (бях на десет все пак). „Седят си садист и мазохист в една стая и вторият гледа с молба първия. Иска да го бият, личи си. Садистът обаче го поглежда лукаво и прошепва: „Няма да те ударяяяяя“.

И този тип грешки е подобен. Някой те наранява, а ти си седиш мирно и кротко и си повтаряш, че всичко е наред, проблемът е в теб, трябва да си търпелив. Да приемаш, че ще стоиш всеки ден до 9 в офиса, а после ще ти бавят заплатата с две-три седмици, да слушаш натякванията на вашите, че не правиш нищо с живота си, докато всъщност си скъсваш задника, за да се пребориш за място под слънцето, а то през това време блее нанякъде и хич не му дреме, че съществуваш и си точно отдолу... Не съм някое източно гуру, но пък мога да те запозная с една много благозвучна българска дума – „Стига!“.

Грешките са нещо много готино, защото те учат да се оправяш в света на големите, но само ако им обръщаш внимание и си взимаш по някой и друг урок от тях. Така че бъди така добър да ги раздърпаш и разнообразиш малко.

Както вече ти казах, цяла вселена от още големи Г-та те чака да я надробиш. Излез от рутината и вземи сбъркай някъде другаде – току-виж си надминал учителя си.