Нещата, които не си казваме

Премълчаната истерия или тихата еуфория са по-вредни от рафинираната захар и газираното

  • 07.12.2015
  • от Александра А.

Със сигурност ти се е случвало много силно да искаш да споделиш нещо с някого, да подхвърлиш съвет, да заговориш човека, чиито очи объркват стомаха ти. Миг преди да изречеш това, което се блъска с останалите идеи в главата ти, започваш да мислиш за евентуалните последствия. Оказва се, че проговарянето ще бъде по-тежко, отколкото звучи, и в крайна сметка премълчаваш, оставяйки неизказаното в някакво чекмедже, което се опитваш да не отваряш при никакви обстоятелства. Ех, тези човеци. Все така ни е по-лесно. Ако може да се скрием, ако може да премълчим, ако може всичко да е безболезнено и сигурно. Защо се пазиш? Вярно, не живеем в роман или на кино, но кой каза, че животът не може да бъде точно толкова вълнуващ, колкото и любовта в книгите или приятелството от лентите?

ОНЗИ ДЕН НЕ БЕШЕ ПРАВ

Едно от най-смислените неща на близките хора е това, че си наясно, че в тяхно лице имаш човек, на когото можеш да кажеш всичко. Онова всичко, от което те е срам, което те кара да се смееш на публични места или да се опитваш да сдържиш сълзите си. Понякога тези най-близки, без да искат, могат да те обидят. Ти тях също. Някой ще се заиграе малко повече в шегата, ще пренебрегне приятелско предложение, няма да придружи другия на някое събитие, без да иска, ще спести някоя истина и какво ли още не.

Резултатът е един обиден и един нищо неподозиращ виновен.

Много искаш да кажеш колко ти е зле, колко тъпа е била постъпката или липсата на такава, но все пак решаваш, че е по-добре да замълчиш, нали сте приятели, не желаеш да се занимаваш с „глупости“? Не, не. Извикай твоя човек на по чашка на някое спокойно местенце, бръкни в чекмеджето и просто кажи какво не е наред. Възможно е „виновникът“ да е малко объркан, но всичко ще бъде ясно, ще завърши с „наздраве“ и „извинявай“. (Свещена дума, която също понякога не успяваш да изречеш. Грешка! Когато си сбъркал, признай.) Ще избегнеш една пътека, която е много опасна, а именно рискът твоето другарче да ти стане неприятно, защото това ще е логичният резултат от постоянно рикоширащите потискани мисли за онова, което те е обидило.

НЕ

Това трудно за произнасяне „не“ вирее в толкова много варианти, мисли, гледни точки. Съществува и едно „не“, което би трябвало да носи смисловия нюанс на миролюбиво и човешко отказване. Случвало ти се е някой (от приятел до човек, който само името ти знае) да те покани на среща, кино, театър, екскурзия, разходка или нещо друго, също толкова прекрасно, но в неподходящ момент. Ти се чудиш какво да кажеш. Обикновено имаш работа, на някакъв курс си, разбира се, разболяваш се внезапно, а някога си ползвал „Нашите не ме пускат“. Пробвай някога просто да споделиш, че не желаеш. В крайна сметка, ако си имал ужасно дълъг ден, тъпо ти е, ядосан си и искаш просто да почетеш книга вкъщи, да гледаш филм, да изпиеш чаша вино/бира/уиски, да се видиш тет-а-тет с гаджето, да облечеш пижамата и дълго да не я сваляш, да кибичиш на терасата и да пушиш, докато мислиш за света, себе си и околните, да се посветиш на нищоправене или слушане на музика... пробвай с „Днес не ми се излиза“. Ако отсреща стои човек, който разсъждава адекватно, няма да ти създаде проблеми и няма да се чувстваш неловко, че си послъгал.

БЛАГОДАРЯ 

Натрапчивият игнор на тази дума е много смущаващ, защото често се случва наистина да трябва да си подадем по едно „благодаря“. Продавачът не е длъжен да бъде любезен и да ти отговори на всички въпроси, които задаваш. Усмихнатият господин, който ти прави път да минеш пред него (да, още има такива) също не е задължен към теб. Връщането на рестото, шофьорът, който задържа рейса, защото те вижда как тичаш, колегата, който ти дава запалка, защото си забравил своята, чичкото, който къса билетчето в театъра и ти се усмихва с: „Приятно гледане“, приятелите, които ти пожелават „Хубав ден“, и родителите ти, които знаеш колко всеотдайно живеят и дишат за теб... никой от тези приятни хора не е роден с мисията да бъде мил с теб.

По тази земя все още крачат още много любезни и мили хора, които заслужават всичката добрина на земята, но понякога върши работа и просто „благодаря“.

Ей така. Защото тези думички правят живота по-хубав. Придават стойност на момента.

НЕ ЗНАМ

Попадаш в разговор, в който имаш доста непознати думи и ти напомнят на времето, в което си учил основите на английския и си бил заобиколен от непознати слова. Не знаеш кой е авторът, за когото се говори? Нямаш идея за кое историческо събитие си приказват около теб? Не си гледал новините и си изтървал някоя иначе много важна изцепка на политиците ни, нямаш идея как се казва улицата, през която минаваш всеки ден, не знаеш историята на всички паметници в града, не можеш да изчислиш колко трябва да платиш от цялата сметка, случвало ти се е да използваш някакви думи в тотално грешно значение, без да знаеш истинското, по време на лекция не знаеш за коя личност говори преподавателят? Казваш „напримерно“ (невероятно неприятен и неверен микс между „например“ и „примерно“), отнема ти време да решиш дали трябва да сложиш пълен член или не, избягваш да пишеш някои думи, защото не си сигурен дали трябва да Украсявам елхата или да я Окрасявам? Не е срамно, че не знаеш. Отсрещният пък не е запознат с материята на някое от твоите неща, не се тревожи. Прегърни с чувство за хумор незнанието, засмей се на него и се възползвай от момента да научиш нещо ново, вместо да кимаш колебливо с глава, надявайки се да не те попитат защо го правиш. Иронизирай себе си, насмей се и излез от ситуацията по най-симпатичния начин. Никой не знае всичко!

ХАРЕСВАМ ТЕ

Противно на това, че живеем във време с някакви неприятно вледеняващи сърцата технологии, все още се случва да срещнеш някого някъде. Ей така.

Погледи, усмивки, случайности. Някой колебливо прави първата крачка, може да се стигне до ръкостискане, последвано от поезия в стомасите.

Знаеш как е. Много често се дърпаш да признаеш, че харесваш някого. Правиш опити с разни несигурни знаци и закачки, но така и не заставаш срещу човека с „Харесвам те“. Защо? Ами да, защото е страшничко. Ако той се изсмее, ако те отхвърли? Може да се стресне, има го и варианта да замълчи и да съжалиш, че си си отворил устата си. Всичко това може да се случи, да. Но ако стане другото?

ОБИЧАМ ТЕ

Това няма да го обяснявам. Просто го кажи на когото трябва. А и на този, на когото не трябва. Какво пък?

Прочети още за изкуството да казваш истината.