Нещата от живота

Интересната история на платената любов

Не, най-древната професия не е пастирка. Крилатото определение The oldest profession е едновременно дефиниция и синоним на проституцията. Професията е толкова стара, колкото и желанието на мъжа да получи анонимен секс, почасово внимание или бързо удоволствие без ангажимент и отговорност. А защо не и трите наведнъж – разбира се, срещу съответното заплащане. Изразът вече се е превърнал в част от съвременния език и ако езикът е отражение на историческото развитие на човечеството, то в тази единствена фраза са концентрирани хилядолетия платен секс. А за него има какво да се разкаже.

Проститутката предлага не само предимството да бъде на разположение във всеки един момент, но и сигурността, че тя – тъй като не съществува в обществото извън професията си, никога няма да бъде забелязана, така че посетилият я мъж след това ще се завърне с ненакърнена чест при съпруга, семейство и църква. Бедната тя обаче е презряна от всички, макар че опазва добродетелта на нашите жени и дъщери, а и привидната чистота на духовенството, и е възприемана навсякъде като измет на обществото.“ (Бъртранд Ръсел, английски философ и математик, 1872–1972, „Брак и морал“)

Наред с обилното историческо наследство по темата, като множество еротични рисунки върху теракотени вази и купи, изложени днес в музеите по света, до нас са достигнали и няколко писмени източника, които разкриват как е била регламентирана проституцията в Гърция десетина века преди християнството да се разгърне и да я обвини в неморалност.

Гърците са били прагматични. Проституцията е носела и финансови приходи под формата на данъци от самите жени и от публичните домове (с които Солон пък построява впоследствие храм на Афродита като нещо съвсем естествено) и е допринасяла за „възмъжаването“ на младите юноши, като се има предвид, че средната възраст за брак при елините е била към 30 години. За да бъдат въведени в лоното на секса, преди да встъпят в лоното на брака, те са имали избора да спят с проститутка или с робиня, което често е било едно и също. Защото и тук е имало разделение и спазването му е определяло качеството и цената. Обикновените проститутки, често „несвободни“ жени или робини, са обитавали бордеите (в Атина част от тях са били държавни, а жените – притежание на полиса), отворени за всеки гражданин и роб, а поради ниската им цена – и достъпни за всеки. Посещението им е било нещо естествено, като граница на либерализма е поставял домашният праг – за неприемливо се смятало мъж да спи с проститутка в дома, в който живеят или се намират жена му, майка му или сестра му. Създавайки повсеместно равенство в платената любов, достъпна и за граждани, и за роби, в древна Атина проституцията се е възприемала и като неделима част от демокрацията.

Интересно подразделение в тази каста са били проститутките, свирещи на флейта, които са се различавали по това, че… са свирели на флейта. Музикалните си умения те научавали в специализирани училища, макар че владеели изкуството на инструмента далеч по-малко от другото изкуство. Тези момичета били често срещани гостенки при т.нар. симпозиуни (от тях по-късно произлиза и сходно звучащата дума симпозиум – за научна конференция, като общото между думите е само събирането на много хора на едно място), при които елините се събирали да празнуват и пият, а проститутките първо забавлявали гостите с  музика за флейта, а след това – и със сексуални услуги. Законът постановявал „таван“ за заплащането им – максимум 2 драхми, срещу по-щедрите клиенти били повдигани обвинения, достигащи понякога и до съд.

По-големите публични домове били наричани „порнеа“, проститутките в тях – „порнаи“, а собственикът им – „порнобоскос“ – няма защо да се чудим откъде произлизат някои съвременни думи… Като цяло разкрепостеното отношение към сексуалността в Античността не е изненадващо, при положение че езикът – огледало на нравите и възприятията – е изобилствал от еротична терминология, заради което и древните съвсем заслужено били наричани „французите на старите времена“. В този Vokabularum Erotikum над 60 израза описвали сексуалния акт, „едва“ 50 били отделени на еротичните пози, толкова са били и думите за проституция, а около 100 – за хомосексуализма.

Хетерите са били високата класа, изисканите и образовани дами на проституцията, лукс, заради който някои гърци дори пропилявали наследството си. Освен секс те дарявали (или по-скоро продавали) компания и внимание, за което били обгрижвани с подаръци и пари и били „запазена територия“ само за богатите граждани на полиса, като някои от тях се превръщали в редовна клиентела. Хетерите също били желани гостенки на симпозиуните, забавляващи гостите с танц и музика, преди да се пристъпи към задължителния секс. Най-популярната древногръцка проститутка – Неаира – била изправена пред проблема, че след откупването на свободата си била желана от двама мъже едновременно – този, който я бил откупил, и новопоявил се покровител, които все пак мирно се споразумели помежду си за ползването й. Дали тя е била съгласна със споразумението, не е известно.

Древногръцкото общество различавало според Демостен три вида жени: хетерите и проститутките – за забавление, държанките и метресите – за ежедневното физическо задоволяване, и в крайна сметка съпругите – за  раждане на законни наследници и ръководене на дома…

„За перверзни и развратни се смятат момичетата, прехранващи се с тялото си, но не и мъжете, които търсят услугите им.“ (Симон дьо Бовоар, „Другият пол“)

На мъжете, предлагащи платена любов (все пак сме в древна Гърция), било забранено със закон да говорят пред народното събрание и да участват в обществения живот. Иначе и те – както и женската им конкуренция – били посещавани предимно от мъже.

В Древен Рим елитните проститутки били рядко срещани, затова пък поддържането на метреса било възприемано като меценатство, което ги различавало от проституцията в низшите слоеве на обществото, към които спадали робите, пленените по време на войни жени, изоставените деца, но и бедни жени, решили „доброволно“ да продават тялото си (особено музикантки, танцьорки и актриси), някои от които плащали наем във въпросните заведения и работели за собствена сметка. Причините, довели до подобно решение, не били много по-различни от днешните – финансови затруднения, липсващо образование и семейни проблеми, но и възможността да се спечелят по-бързо и по-лесно много повече пари, отколкото с тежък физически труд, например в производството на платове.

Дрехите били и отличителният белег на тогавашните проститутки – докато за римските съпруги не било прието да се обличат особено фрапантно, да не говорим за предизвикателно, това оставала запазена територия за леките жени. Модата включвала прозрачни къси рокли, ушити от пъстри платове, внесени от Изтока, а тъй като блондинките се смятали за особено еротични още тогава, много от жените се изрусявали или носели перуки. По отношение на депилацията също днес не е измислено нищо ново – високо се котирали жените без срамно окосмяване, макар процедурата, включваща екстракт от арсеник и варовиков разтвор, да била, мека казано, неприятна…

Рекламата на публичните домове също не била за подценяване – входът им бил обозначен с характерна релефна фигура или лампа, най-често с фалическа форма, въпреки че тези изображения били често срещани по това време в цял Рим и не били задължително свързани с проституцията. Графитите по стените също били широко разпространени – дело на самите проститутки, на собственика на дома или на – доволен или недоволен – клиент. В очакване на ред за наслада в заведението мъжете можели да предвкусят предстоящото, съзерцавайки еротичните рисунки по стените – едновременно реклама, но и каталог на услугите. „Търговски посредници“ обикаляли из града в търсене на клиенти, които понякога – особено по време на криза – били буквално завличани и принуждавани да опитат щастието си. Но най-ефективната реклама си оставала безспорно доказалото се през вековете стоене на разголени жени пред публичния дом.

И ако литературата, на която се базират изследванията, може да е примесена със или породена от фикция, то рисунките, открити по стените на термални бани и вили в Помпей, са недвусмислени. Сцените на двама мъже с една жена, голи танцьорки, кунилингус или откровено сексуални изображения със сигурност не представят моменти от идиличния брак в Древен Рим.

И тогава данъците са били неизменно обвързани с проституцията – упоритото им събиране, понякога и с помощта на войници, е било и знак за легалността на занаята. Докато  финансово е подпомагал държавата, той е бил разрешен.

И така до III век сл.Хр., когато все повече се разпространява християнството, водещо със себе си първите сериозни опити за ограничаване на проституцията, един от които е схващането, че не е етично държавата да получава печалба от сексуални услуги, последвано два века по-късно от генералната забрана на Лъв I на всички публични домове и отмяната на данъка. Което пък се оказва изключително неефективна стъпка, мъдро поправена в края на V век от Анастасиус I.

В Средновековието традицията на червените фенери е продължена по ред социални причини и е донякъде толерирана от църквата и властите като „по-малкото зло“. По-голямото в случая са изнасилванията, случайната улична проституция, мастурбацията(!) и в крайна сметка изневярата. Самите проститутки продължавали да заемат най-ниското стъпало на социалната стълба, а определението им „свободни жени“ обозначавало не личната им, а свободата на достъпа им – т.е. достъпни, общи за всички. Правото да си избират клиент не съществувало и проститутка, позволила си да откаже някому, била заплашена от наказание. Разновидност на уседналите (предимно в частни бордеи) проститутки били пътуващите им посестрими, следващи рицарските турнири или войските. Така над 3000 проститутки се присъединяват към френската войска по време на Първия кръстоносен поход – сексът с езичници се смятал за тежък грях… Тези жени били важна част от войсковата логистика – освен за секса те се грижели за ранени и болни войници, както и за пренос на плячка, оръжие, съдове… Около 500 пък придружавали Фридрих Барбароса при Третия кръстоносен поход, успели обаче някак да загубят благоволението му при обсадата на Акон, заради което безцеремонно били натоварени на кораби и транспортирани на разположен наблизо остров.

Едва през XIII век властите се замислят донякъде и за правата на тези жени, изложени от векове на безнаказани насилия и произвол от страна на клиенти и собственици, и ги поставят под опеката на… палача, който следял те да си плащат седмично данъка и да напускат града при религиозни празници и по време на постите. В големите градове платената любов започва да се разрешава само на определени улици или в затворени квартали. Развива се и проституцията в обществената баня – така например момичетата, подсушаващи мъжете след къпане (да, имало е и такава служба), често разширявали полето си на действие. Регулирането на професията навлиза и в облеклото – в отделни градове са въведени дългите до земята палта, но в никакъв случай  подплатени с коприна. Забранени били аксесоари като колани от корали или полускъпоценни камъни, скъпи пръстени и рокли със златни катарами и закопчалки. На места луксозното облекло се наказвало с глоба и… конфискация на дрехите. Но регулаторите предписвали и задължителни елементи, които проститутките трябвало да носят, за да се отличават веднага от порядъчните жени: жълта панделка на обувката или на ръката, червена шапчица или зелен шал. Неприемането на тези жени в обществото продължавало дори и след смъртта им – те нямали правото да бъдат погребвани на осветена земя и затова някои публични домове имали и малко гробище в задния си двор.

Строги правила важали и за посетителите – на три групи се забранявал достъпът до бардаците: женени, духовници и евреи, макар малките глоби да позволявали на тези мъже все пак да се превърнат в част от клиентелата им. Посещението на дома само по себе си не било някакъв лукс – от 5 до 15 пфенига било обичайното заплащане, което всеки с дневна надница от 8 до 18 пфенига е можел да си позволи. Писмени източници добавят дори, че с цената за секс с 4 проститутки можело да се купи… едно яйце.

Тъй като приемането на пари за сексуални услуги невинаги било достатъчен критерий за определянето на една жена като проститутка, църковни учени решили да прокарат (ясна) граница, започваща при минимум от 40 и достигаща до 23 000 сексуални партньори, което по бързи изчисления прави по 5 клиенти на ден в продължение на около 14 години. Жените, преминали тази граница, вече можело да бъдат определяни като проститутки. Юристи и учени размишлявали и върху заплащането на жените, достигайки до извода, че те напълно заслужено имат правото да задържат парите си, освен в случаите, когато са излъгали клиента, като това понятие било доста разтегливо. За измамен се смятал дори клиент, преспал с гримирана проститутка, опитала се така да прикрие възрастта си…

Тъмното Средновековие залязва и през светлата епоха на Ренесанса разцвет бележат както наука, изкуство и литература, така и куртизанството – обществено приетата, практикувана и толерирана форма на проституцията.

Рим по това време привличал толкова много куртизанки (от Cortigiana – придворна дама) от цяла Италия и Европа, че изразът Roma caput mundi (Рим – центърът на света) бързо се трансформирал в Roma cauda mundi (Рим – пенисът на света). Да, столицата на християнството била същевременно и столица на проституцията. Куртизанките в нея са били едновременно обслужваща, но и господстваща класа и истинска забележителност. Международният туризъм започвал да разцъфтява, а католическите църковни събори привличали освен духовници и множество проститутки. При този в Констанц например присъствали около 1500. Пристанищните градове Генуа, Пиза и Венеция също не отстъпвали по магнетичност, предлагайки на младите жени множество моряци и богати търговци. Клиентелата растяла, привлечена от едно ново и неочаквано разнообразие. В един надлежен наръчник от това време били записани 72 пози с креативни наименования като „Аргумент отпред“, „Църква в камбанарията“, „Бастун“ или „Музициране с крака“.

Куртизанките били реалният икономически отговор на нарасналото търсене в Рим. Повишените изисквания довели до превръщането на стоката в луксозно, образовано и скъпоплатено удоволствие. Възраждането на античните идеали възродило и образа на древногръцките хетери, преродени в ренесансовите куртизанки. Концентрираната мъжка енергия в Рим многократно надвишавала женската – дипломати, оставили съпругите си у дома, чуждестранни туристи и търсачи на приключения и не на последно място цялото войнство на папския двор – курията, принудено поради естеството на службата си да живее в безбрачие…

Зад бляскавата фасада обаче често се криела трагичната съдба на продадени момичета, обучавани преди това от майки и възрастни проститутки в тънкостите на занаята (като форма на осигуряване на старините, защото една куртизанка можела да изхранва цяло семейство), насилие и принуда или просто наивна надежда на бедни момичета за бягство от най-ниската социална прослойка, не можеща да им осигури даже един от двата класически пътя – брак или манастир, поради липсата на зестра или дарение за ордена.

В Рим богатството и образованието често принадлежали на една и съща класа, а тя образувала основната клиентела на предлагащите платена любов. От друга страна, липсата на женско присъствие при гостуванията на различни кралски особи и при пищните приеми в папския двор била болезнено осезателна, благоприличните съпруги и целомъдрените девойки обаче нямали достъп до тези събития, което отворило парадния вход за куртизанките. За да задоволят високите социални изисквания на времето и компанията на висшето общество, проститутките започват да четат, да се образоват, да се упражняват в етикеция, да свирят на инструменти, да пеят, да разговарят на светски теми. Това развитие ги превръща в ексклузивни придворни дами, наподобяващи повече жени с благородническо потекло, отколкото проститутки, продаващи скъпо любовта си. Една от най-популярните куртизанки на 16 в. – Тулия Д’Aрагона, самата тя дъщеря на куртизанка, била уважавана поетеса и мислителка с литературно и философско образование, посещавана в салоните си във Ферара, Флоренция и Венеция от именити поети, политици и учени. Популярност авторката куртизанка добива с книгата си със стихове и диалози „Безкрайността на любовта“, анализираща схващането на Платон за любовта. Друга популярна нейна колежка – Империя – не само четяла латински и италиански автори, но и композирала музика и пишела стихове.

Куртизанките бързо придобили финансова и социална независимост – нещо немислимо само допреди един-два века. Те заемали пари срещу лихви, инвестирали в недвижимо имущество, създавали перспективни контакти в банковите среди, издържали самостоятелно семействата си и имали собствена прислуга. Около 10% от населението на този тогава 100-хиляден град се финансирало – пряко или косвено – от тази професия. Имайки предвид цената на удоволствието – единично или с отстъпка в рамките на месечен абонамент с регламентирани приемни часове(!), това не е изненадващо. На фона на средновековните тарифи тези на ренесансовите любовни придворни дами били баснословни. Ако домашен прислужник тогава заработвал едно скудо на месец, куртизанките продавали една нощ в компанията си за две, четири или десет скуди. Вече споменатите абонаментни такси излизали сравнително изгодни – една от популярните куртизанки по това време изисквала единствено „10 скуди и златни бижута“ за няколко месечни посещения. Ето как тези жени се превръщат във важен икономически фактор, който от своя страна държавата предвидливо налага с високи данъци. Дори благочестиви папи, имали желанието да прокудят куртизанките от Рим, е трябвало да се съобразяват с финансовите предимства на професията, облагодетелствуващи държавата.

Златната ера на куртизанките е и подходящият финал на тази разходка в историята на платената любов. Преди времето на моралните проповеди на Мартин Лутър, последвано от орязването на правата и привилегиите на куртизанките и прогонването им от Рим в своеобразни гета, оградени от високи стени, да отбележи отново заключването на тази професия в тъмния ъгъл на непристойното и отритнатото от обществото поведение, където тя се намира и до днес.