НА ТАТИ МОМИЧЕТО

Когато на един мъж му се роди момче, той става баща. Когато му се роди момиче - става татенце

  • 18.10.2015
  • от Рози Борачева

Днес няма да си говорим за женския елит на българските клубове, получаващ неизчерпаем ресурс доходи от „татето“, нито за колежките ти в университета или в работата, за които всеки ден се чудиш как, по дяволите, са попаднали там освен с помощта на здрави семейни връзки. Не. Героят ни ще е онзи брадясал работяга с кръвясали от взиране в монитора очи, който въпреки умората си изслушва всичките ти оплаквания срещу мъжката част от човечеството и дори използва последните си запаси от енергия, за да ти даде адекватен съвет. Баща ти.

Да бъдеш татко на момиче се различава съществено от това да си татко на момче. Като че ли второто е получило репутацията на по-вървежно, защото мъжът има нужда от мъж, за да стане... мъж, нали? Докато жената иска дружка за приказки, гримиране и ходене на кафе.

Ролята на бащата в случая е по-скоро второстепенна, не включва много говорене и размяна на мнения, ако не броим: „Тати, имаш ли дребни?“

Да, да, ама не. Като горда притежателка на цели двама (страхотни) татковци мога да смачкам това клише (с маратонка) и да обърна гледната точка с главата надолу.

ДОЛУ НА ЗЕМЯТА

Баща ти е този, който може да те приземи по най-бързия и ефективен начин, когато влюбената ти глава отново те изстреля в облаците. Може да позаболи малко, но в дългосрочен план е в пъти по-полезно от всеки филм, в който с майка ти доброволно влизате. Все пак и двете искате персонажът от приказката да е принц, а не кон. Татко ти обаче гледа на ситуацията обективно и – което е по-важно – с мъжки очи. Не се заблуждавай, че винаги е бил разумен, семеен тип – правил е същите глупости, с които сега твоят ухажор се опитва да спечели сърцето ти, поне веднъж. Ясни сте му и двамата. Никога няма да забравя как един път си изплаквах очите за един идиот в 11 вечерта и баща ми, забравил да погледне часовника, ми се обади да ме чуе от Сърбия.

Шестнадесет часа по-късно седеше срещу мен на дивана и слушаше абсурдните ми обяснение. Wake up, smell the coffee – от него я знам тази фраза, точно с нея ми отряза крилцата и ме върна долу, където ми беше мястото. Винаги ще съм му благодарна.

ПОДКРЕПА ДО КРАЙ

Ако можеш да запомниш едно нещо от тази статия, то нека е това: постарай се да опознаеш баща си, да разбереш що за човек е и какво е преживял. Понякога виждаме родителите си като едни авторитетни фигури, стоящи на известно разстояние от нас (и над нас), а те всъщност са... просто хора. Във всички книги за отглеждане на деца пише, че съюзът между двамата възпитаващи никога не бива да се пропуква пред отрочето, но за твой късмет вашите едва ли помнят и следят изпълнението точно на това правило. Не се изненадвай, ако някой път, когато дори майка ти не иска да ти влезе в положението и с всички сили се опитва да те навигира  в друга посока, татко ти остави книгата си (или лаптопа, нека бъдем реалисти) и отсъди в твоя полза. Като нищо някога да е бил в същата ситуация със своите родители и да е имал нужда някой да се застъпи за него. За разлика от жените, мъжете могат да отделят емоциите си от разума дори и в най-напечени ситуации – и да видят, че опасността, която майката вижда, може да е само в нейните очи... и дори да я убедят в това.

Не подценявай силата на таткото!

В какво друго се изразява тя (освен в озаптяване на любимото, понякога изпадащо в ярост същество, наречено мама) – баща ти е винаги готов да ти даде още един урок по кормуване, ако тези с инструктора не са били достатъчни. Той се смее дори на шегите ти, които останалата част от човечеството намира за твърде груби и неуместни – все пак неговото чувство за хумор си наследила, не това на съседа.

Баща ти яде със завиден апетит всяко нещо, което сготвиш, дори и никой друг да не успява да схване концепцията на „леща с джинджифил“, а след това хвали кулинарните ти умения на всичките си познати. Той е първият, харесал публикацията в блога ти, който, ако трябва да бъдем честни, четат само избрани хора – в това число мама, татко, детската ти учителка и гаджето.

Баща ти няма време за всяка дреболия, която изгаряш от желание да споделиш с майка си – но когато имаш нужда от него, ти подарява 100% от вниманието си. Защото ти си единственото, което има значение в този момент.

Тати заслужава! И твойта майка също!