ХЛЪЗГАВИТЕ ОБЕЩАНИЯ, ЗАРАДИ КОИТО СЕ ПРИБИРАШ ПО СВЕТЛО

Всяко зло - за купон.

  • 07.10.2015
  • от Габи

Есента чука на вратата. Всъщност, не чука, а направо влиза с касата, барабар с пантите. Но това няма значение. Опушеното слънце, разкъсаното от облаци небе и високото атмосферно налягане сами напомнят за това, което предстои: архивиране на огромни човешки маси в затворени барове и дискотечни съоръжения, където

опушеният дансинг, силната музика, разкъсаните ризи, алкохолната мараня и високите нива на допамин във вените, са само част от щрихите на предстоящия парти пейзаж на сезона. Или парти натюрморт, ако щеш, в случаите на над хеттрик промили алкохол в кръвта и погълната кошница с химични съединения с недотам легален статут.

Предвид атомната бомба от парти емоции, която предстои да бъде хвърлена в центъра на София, завъртайки ни в нескон­чаем клубен туризъм, бихме искали да ти напомним кои са най-хлъзгавите фрази, чиито последствия често довеждат до алкохолна анихилация и махмурлук. Тези фрази представляват мотивиране от най-невинен тип, но зад тях стои желание за извършване на тежко умишлено напиване без право на замяна. Бъдете сигурни, че всичко, което кажем тук, може и ще бъде използвано срещу теб, но не в съда, а от приятелите ти, за да те отвлекат за по едно малко с лед и лимон. Освен ако ти не го използваш пръв срещу тях, разбира се. Без да губим повече време, преминаваме стремглаво към списъка:

“Пием по едно и се прибираме“

Колко невинно звучи. Ще се разплача. В момента не мога да се сетя дори за един-единствен път, когато някой е изрекъл тези думи и впоследствие съм се прибрал преди изгрев слънце. Ако има по-известно проклятие от това на Тутанкамон, то това е проклятието „Да пием по едно“. Обикновено действа така: думите се изричат срещу желаната жертва, като се има за цел чрез невинно приканване лицето да бъде изведено от дома си само за малко. Веднъж изведен от зоната на сигурност и след поглъщането на първата чашка, алкохолът си знае работата. „Ще иска две, три, четири...“, както пееше един недотам бял българин със съмнителен италиански псевдоним. Проклятието може да влезе в рекордите на Гинес за най-много причинени безпаметни нощи и пици на платно (пътно платно).

“Само ще вечеряме“

Механизмът на действие вече е познат. Има за цел примамване на жертвата извън леговището й, като използва за претекст задоволяване на основни физио­логични нужни. Степен на коварство – висока. Основна цел – покрай хапването да бъде поръчано и пийване. Тъй като коварният план обикновено се осъществява на места, в които се сервира храна (за да е по-достоверно напиването), имайте предвид, че твърде често компанията си хвърля лещата в пицарии, снекбарове и ресторанти.

Това има своя неподправен и леко неадекватен чар, тъй като в един прекрасен момент от вечерта започвате да танцувате на Адриано Челентано върху столове и маси, докато хората около вас спокойно хапват гурме с бургундско вино и обсъждат бежанската криза в Близкия изток.

“Само да видим как е там“

Основната разлика от първите две е, че жертвата вече се намира навън, излязла е, но е изразила намерение да се прибере. Обикновено другата страна счита, „че това нема как да се случи“, и предлага да се „намине“ покрай заведение, за да се провери как е положението там, е така, пътьом. Има един основен момент в цялата история – ако заведението се пука по шевовете, обикновено на жертвата му е спукана работата, т.е. сядат да пият по едно. Старата схема се прилага отново, докато накрая едното-и-следващите-го питиета не доведат до нечленоразделни звуци, безпомощно пъхтене и нечовешка екзистенциална борба за оцеляване на Аза да изкачи стълбището към къщи.

“Утре съм на работа. Трябва да ставам рано“

„Айде ела с нас. Няма да седим до късно. Утре съм на бачкане и няма как да си напукаме кофите“, ми вика един. Съгласих се.

Беше понеделник и докато се усетя какво се случва, вече пиехме кафе с ром в сряда сутринта пред кабинета на личния лекар, чакайки за болничен. На това му се вика да се разболееш от купонясване. Да ти е лошо от хубаво.

И както си бяхме обещали – станахме рано по изгрев слънце, но не за работа, а от масата.

Това са корите от банани, които слагаме под ходилата на приятелите си, за да ги хлъзнем в лютеницата на нощния живот. Имай ги предвид. Дали ще ги използваш ти или някой друг срещу теб, накрая грешката все остава вярна: всяко зло – за купон.

А това е статията, която ще ти помогне да оживееш с много смях в дните, в които страдаш по всички неспазени обещания за въздържание в делничен ден.