ПАЗИ БОЖЕ ВЛЮБЕН ДА ПРОГЛЕДА

Когато любовта спре да бъде сляпа

  • 03.10.2015
  • от Даниела Кръстанова

Пак идваме на темата за любимите ми клишета, но любовта понякога наистина е сляпа. Нерядко се случва след време да прогледнем и да се смеем сами на себе си как сме изглеждали отстрани.

НИКОЙ НЕ Е ИДЕАЛЕН, ПРЕДИ ДА СЕ ВЛЮБИШ В НЕГО

Нали знаете, никой не е идеален, поне докато не се влюбиш в него. Случвало ми се толкова да откача, че докато гледам как обектът на моите чувства прави каквото и да е, дори просто да си седи и да си пие от чаша, го прави по-секси от всеки друг на света. Нищо че всички ми казваха, че си губя времето. Колко наивно! Въпросното главозамайване засяга всички аспекти на личността на твоя човек - от най-малките до най-големите неща, и може да те накара сериозно да кривнеш от „твоя си” път.

Дали ще решиш, че да си програмист например е най-секси професията, понеже той е такъв, дали ще започнеш да виждаш чар в ужасния начин, по който се облича, нищо че цял живот си била против ризите с къс ръкав на парти и мъжете със сандали, или ще започнеш да слушаш чалга, която не понасяше, защото „не е чак толкова лоша”, едно е ясно - хлътнал си здраво.

И изведнъж можеш да се закълнеш, че въпросните посредствени ризки или странни пуловерчета не са много готини, но пък на него много му отиват и пак си е хубав, или да го оправдаваш за странния афинитет към румънските ритми, понеже на него му е много напрежението. Да приемеш дори компанията му, с която никак не си говорите на един език, защото те са минимум пияни всеки ден или нещо такова.

ДА ПРИЕМЕШ НЕДОСТАТЪЦИТЕ... ИЛИ ДА ТИ СЕ КАЧАТ НА ГЛАВАТА

Говорим за крайности, а не за съвсем нормалното и задължително приемане на недостатъците на другия. То е ясно, че всеки ще има трески за дялане, както и ти. Затова, ако решиш, че можеш да бъдеш с някого, единственият вариант е да го приемеш такъв, какъвто е, без да мрънкаш, да го съдиш непрестанно и да се заяждаш на дребно.

Понякога обаче влюбените хора приемат повече от здравословните различния, което мачка собственото им достойнство. Познавам красиви и умни уж момичета, които дундуркат гаджето си като майка и са доста повече мъж от него, дават му пари за абсолютно всичко, чистят и готвят по цял ден, седят си вкъщи всяка вечер и въпреки това треперят да не са пресолили мусаката или някое от другите три неща, които са направили за вечеря, понеже ще стане голям проблем. И накрая няма дори мерси. Да търпиш непрестанното мрънкане, което не е моментно, а обичайното състояние, да свикнеш да няма комплименти и цветя, понеже не сте много по романтиката, да не получаваш подаръци за рождения си ден и Свети Валентин, "Ливърпул" и "Плейстейшън" да са по-важни от теб, каквото и да си говорим, не е окей.

Не по-рядко и мъжете са жертви на любовната слепота. Не е изненадващо да видиш хубаво и свястно момче, което тича по задника на някоя мацка, а тя 5 пари не дава за него или от километри личи, че е празноглава и много под нивото му. Любов, какво да я правиш! Вярно, че само вие двамата си знаете какво става, като затворите вратата и кой точно колко дава във вашите отношения, но някои нередности си личат от хеликоптер.

Примерите може да са толкова, колкото са подобните истории.

Животът наистина е най-добрият сценарист. И ако всичките ти приятели ти казват, че това не е твоят човек, че не бива да го търпиш и всъщност мусаката ти си я бива, но това мрънкало просто има задължителна дневна доза хейт, то може и да са прави.

Неизбежно трябва да ти светне лампичката, ако дори и неговите приятели ти казват, че той не е много ок за връзка и, меко казано, прекалява със свинщините си към теб. Все пак това са хората, които го познават най-добре.

ДА СЕ СМЕЕШ НА СЕБЕ СИ

И колкото и да ти е чаровен някой, при подобно положение идва момент, в който го срещаш някъде, след като вече нямате нищо общо и дори ти е смешно какво си правила заради него. Тогава в главата ти на макс звучи хитовият рефрен на класиците от Ъпсурт „не искам нищо, даже здрасти от твоите ръце”, нищо че доскоро чуваше само „искам твойто тяло”.

Като поизтрезнееш малко от любовната лудост, си даваш сметка за онези безброй неограничени възможности, които животът ти предлага, ако спреш да бъдеш кон с капаци... и всичко си идва на мястото. Дори не ти е гадно, нека пичът да си бъде мрънкало, депресар, вечно дете, ревнивец или какъвто там си иска, само че да не го прави в твоя живот.

Защото рано или късно идва онзи човек, който не те кара да мачкаш себе си заради него. А дотогава учиш ценни уроци - нали казват, че е добре да целунеш няколко жаби, преди да срещнеш принца.