НЕ НАУКА, А НАСЛУКА

Да бъдеш или да не бъдеш висшист в България?

  • 27.09.2015
  • от Рози Борачева

С наближаването на първи октомври – с него и на началото на учебната година за повечето студенти, усещам как ентусиазмът в мен расте. Това никога не ми се е случвало, докато бях ученичка, въпреки че доста от съучениците ми обичаха гимназията. Сега е по-скоро обратното – мен ме гледат с неразбиране и лек цинизъм. Влизам им в положението – не е лесно да си студент в България. Повечето хора го асоциират с мигрантство към София, макар че има ВУЗ-ове и в други градове, но то... си е главно това. Струва ли си цялата тупурдия и какво може да представлява тя – в няколко стегнати точки.

ЗАПИСВАНЕ ЗА КАНДИДАТСТУДЕНТСКАТА КАМПАНИЯ
Положението тук е бюрокрация до мозъка на костите. Ако си решил да надградиш задължителното образование, което държавата ти дава, най-вероятно те чакат много щастие, късмет, успехи... и опашки, на които да прекараш лятото си. Това, последното, е само за да те прехвърлят на друга опашка, разбира се, защото „тук не можем да ти помогнем“. И всичко започва отначало, животът те среща с „лелката на касата“, тя не е впечатлена, но ако искаш да стигнеш до обещаните късметчета от баницата, пътят ти минава точно през нея.

САМАТА КАНДИДАТСТУДЕНТСКА КАМПАНИЯ
The real thing, както се казва. Истинско, истинско... ама не. Нямаш грижи – дори и да си подпирал не чина, а столчетата в кафенетата до даскалото през последните пет години, все някъде ще се намери място за теб. Възможно е да имаш известни затруднения, докато се добереш до него, но това е само за заблуда. Неслучайно имаш пространство за 16-17-18 желания в листата за кандидатстване. Имам познати, успели точно от 19-ия опит със специалността си, но стигнали до докторантура.

Няма да се тревожиш – най-вероятно преподавателите ще са по-нередовни на лекции и от теб, особено ако си си избрал едно от „онези висшета“, които никой не може да запомни, защото в реалния живот не съществуват като професии. Ще го избутате заедно.

ДОБРЕ ДОШЪЛ В ГОЛЕМИЯ ГРАД...
Наскоро една майка беше викнала „телевизията“ в общежитието на сина си, за да види светът как трябва да живее той. Само за 27лв./месец! Не се страхувай, щом дървениците оцеляват в тези условия, и ти ще се справиш! Освен това Столичната библиотека отвори свой филиал в града на мечтите и там вече няма само дискотеки на всеки ъгъл. Ще ти се получи изучаването.

Е, може би ще качиш едно-две килца, защото храната на манджа стрийт не е супер-еко-био и за продуктите, от които я приготвят, няма учебни семинари в Еленския Балкан, но все някак ще се оправиш с битуването.

Току-виж си се научил да готвиш на малко газово котлонче или на микровълнова – а това са умения, без които си за никъде и след завършването на милото Висше.

ПЪРВИ СТЪПКИ В УНИВЕРСИТЕТА
На първия ти студентски ден най-вероятно ще вали. Какво да се прави – все го слагат през есента, а тя не е известна точно с най-слънчевото и приятно време. Дори и да има проблясъци, когато те види да се запътваш към университета, ѝ става тъжно и започва да плаче. И на теб ти се иска да сториш същото, като видиш залите, в които ще трябва да си пиеш кафето, да осъществяваш социални контакти и евентуално от време на време да надаваш по някое и друго ухо към преподавателя. Получаваш програмата си и първо си правиш сметката за кои предмети си струва да се разкарваш чак до факултета. Тепърва предстои по-ситно пресяване.

ПОРЕДНИ СТЪПКИ В УНИВЕРСИТЕТА
След втората и третата година вече е лесно. Знаеш при кого ти минава номерът и при кого – не. Започваш елегантно и без особен зор да се оглеждаш за работа, която да ти помага да финансираш екскурзиите си в страната и в чужбина (т.е. нощните похождения в Студентски и по-редките излизания по баровете в центъра). Срещаш леко неразбиране у колегите си, които редовно получават месечни вноски от родителите си, а още по-голямо – от преподавателите, убедени, че си там, за да учиш, а не за да работиш. Все пак си „редовно“, я не се излагай.

ПОСЛЕДНИ (А ДАНО, АМА НАДАЛИ) СТЪПКИ В УНИВЕРСИТЕТА
Вече си завършил семестриално, но ти трябват няколко месеца, за да си стъпиш на краката, да си вземеш последните изпити и да защитиш дипломна. Време много, разбиране – нулево. Чудиш се кога, по дяволите, си ги учил тези неща, имената им не ти говорят нищо, лицата на преподавателите – още по-малко. За съжаление последното важи и за тях, така че шансът да те улеснят и да ти подарят тройката е по-малък дори от този да си напишеш дипломната работа през следващата година. От ходене по мъките ти е писнало, започваш с алтернативен подход, който може и да проработи, но може и да не – зависи на колко принципни хора си попаднал (както и дали въпросните не доработват някъде другаде за допълнителни финанси). В крайна сметка успяваш да завършиш, но с толкова много зор, че дори не смогваш да се зарадваш.

А сега накъде?

ЧЕСТИТО, ВЕЧЕ СИ ГОТОВ ЗА МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА!
Търсиш си работа по специалността – все пак вече си бакалавър и няма смисъл да подпираш баровете и да превеждаш на страница, но откриваш, че без никакъв стаж в областта си почти за никъде. Или по-точно – за минимална работна, поне през първите няколко месеца. Чудиш се дали да не си биеш камшика някъде извън България, но случайно откриваш, че там твоята степен по висше образование изобщо не се числи за такава – трябва да изкараш и магистратура. Започваш сериозно да се отчайваш, да се питаш какво да правиш с живота си и имало ли е смисъл въобще да го учиш това висше тук. И с право...

И в този ред на мисли няма как да минем без истории от сърцето на Студентски град...