МЕТРОПОЛИТНИЯ БЪЛГАРИН В МЕТРОТО

Или епичното градско придвижване по нашенски

  • 17.09.2015
  • от Яника Гюрова

Случвало ли ви се е да видите щастливо влюбена двойка и единият от двамата да е изключително красив, а другият точно толкова грозен? Започвате да се чудите как така тези двамата са се събрали и колко дълго ще продължава това, нали?

Е, на мен това ми се случва всеки ден, а двойката е една и съща – метрото и българинът. Сигурна съм, че от всички паралелни вселени само в нашата тези две „неща“ се сблъскват, а останалите вселени ни сочат с пръст и ни се смеят.

Аз много обичам метрото. За мен това е второто гениално творение на Човека след бирата. Почти всеки ден се возя в него и все още се наслаждавам на това, колко бързо и удобно стигам от точка А до точка Б (обикновено ходя на места, до които има метростанция, напр. работното ми място и дома ми). И естествено всеки път има някой, който да ми отрови нервите.

Разбира се, аз знам, че българите сме си малко странни по природа, и всеки път се опитвам да ни оправдавам, ама едно е да си странен и съвсем друго е да си тъп. Не че има тъпи българи, де. Та за какво иде рев... „реч“ исках да кажа. Българите се държим неадекватно в метрото. Говоря за нашата мила нация, защото не съм имала възможност да пътувам в други метра, но имам странното усещане, че по света не е като у дома.

Но какво имам предвид под „неадекватно“, ще опиша в едно най-обикновено пътуване:

Купуваш си билет. Дотук всичко е нормално и дори можеш да минеш за обикновен човек.

В следващия момент поглеждаш оставащите минути до пристигане на влака. 12. Закъсняваш. Таа смотана касиерка, дето знае само да седи и да си бърка в носа, пак те прееба, а. Не ти остава нищо друго освен да й вдигнеш скандал. Не може в обикновен делничен ден да трябва да чакаш 12 минути, докато дойде метрото!

Уволняваш я и продължаваш с тирадата „Ебаси смотаната държава“. В тоя момент се намесва Всевишният в твоя полза и минутите РЕЗКО стават 2, влакът пристига и... КВИ СА ТИЯ РАБОТИ, БЕ! СИЧКИ СТЕ ИЗМАМНИЦИ! ИЛЮМИНАТИ!

Ок. Както казахме, влакът пристига и е почти празен. На станцията обаче чакат да се качат София, Люлин и 2/3 перничани. Това няма никакво значение и ти, качвайки се, оставаш точно до вратите, щото нали ще слизаш след 4 станции и въобще не си се сетил (не че не ти пука), че заради теб някви хора не са могли да се качат.

Самото возене в метрото протича различно при различните хора. Както знаем, преобладават тези, които си ръчкат нещо в телефоните, следвани от тези, които гледат в телефоните на онези, които си ръчкат в телефоните. После са тези, които четат книги и не са нищо особено. Но какво прави нашият герой от точка 1, 2 и 3. Ако е от „разбирачите“, то значи продължава да псува тая ебаси скапана държава, така че да може да го слуша и Линия 2. Ако е младеж до 16 години и средно тегло межу 42 и 53 кг, задължително започва да се набира, щото нали лостовете тва-онова... Разбира се, има го и варианта просто да си стои тихо до вратите и да мирише.

Добре. Време е за слизане. То е аналогично на качването във влака и се състои в това да не помръднеш повече от една крачка от вратите и да почнеш да се оглеждаш в хилядите посоки, в които можеш да продължиш – наляво или надясно.

Обикновено аз съм някъде зад теб и искрено ти се извинявам, че всеки път те  бутам, за да сляза или да се кача в метрото. После ще се оплача на някого, че си много смотан, ама не ми обръщай внимание – и аз съм се държала така някога. Може би ще те огледам в стъклото, защото, освен че чета в метрото, обичам и да оглеждам хората около мен, а ти ще разкажеш на колегите за „оная странната, дето всеки път те гледа втренчено и се бута в теб“, а те ще те убедят, че те харесвам.

Хайде, до утре. И не забравяй, че е събота и тоя път касиерката ще те прецака наистина и ще се наложи да чакаш 13 минути.

А тук събрахме 5 вида досадници, които не искаш да срещнеш в градския транспорт. Стискаме палци.