ТАНЦЪТ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

Разрушителният гений на няколко човека, които преобърнаха света

  • 14.09.2015
  • от Габи

Вечната тема за доброто и злото вълнува човечеството от древни времена. Изписани са хиляди страници по този въпрос, а още толкова сигурно са били изгорени и заличени завинаги от лицето на земята. Според повечето мислители и духовни водачи двете сили са неразделно свързани, присъстват във всичко и играят неразделен танц, който се повтаря отново и отново във вечността. Или казано накратко в китайски стил: Ин-Ян.
Дотук нищо ново по темата. Напоследък обаче попаднах на няколко интересни човешки съдби, при които танцът на бялото и черното е ясно изразен. Става въпрос за няколко изследователи в различни научни области, чийто принос към света се изразява в открития и дейности, довели до значителен прогрес в науката и масова гибел за човечеството. Без да губя повече време преминавам към списъка:

ХАЙНРИХ ДРЕСЕР (1860 – 1924), връзката между ХЕРОИН и АСПИРИН

Хайнрих Дресер (вторият отдясно наляво) е немски химик, който дълги години оглавява фармацевтичната лаборатория на германската фармацевтична компания Bayer. Той е отговорен за пускането в масово производство от Bayer на два препарата, които имат значителен принос в оформянето на света такъв, какъвто го познаваме днес: аспирина (пуснат в производство през 1899 г.) – един от най-успешните фармацевтични продукти за всички времена и универсално болкоуспокояващо, което намира широко приложение и до ден-днешен; хероина (пуснат на пазара през ноември 1898 г.) – най-разпространената полусинтетична дрога, която човечеството познава.

Хероинът се използвал като лекарство против кашлица и болкоуспокояващо. Докато се разпознаят страничните ефекти на дрогата, довели до обявянето й за незаконна в повечето държави в периода 1910-1920, хероинът вече е създал армия от наркозависими из целия свят.

Дрогата продължава да се търси и разпространява до ден-днешен, въпреки че е известно, че причинява една от най-тежките форми на физическа и психическа зависимост, познати някога.

АЛФРЕД НОБЕЛ (1833 – 1896), “търговецът на смърт” и Нобеловата наград

Алфред Нобел е шведски химик и инженер, който притежава над 350 различни патента, най-известният от които е динамитът. През XIX век развива широкомащабна дейност, свързана с производство и търговия на експлозиви и взривни вещества, което му печели прозвището „търговеца на смърт”. Разпространяваните от него материали се използват както в минното дело, така и в рамките на няколко мащабни войни.

Осъзнавайки, че е станал изключително богат от това, че е намерил начин да убива хора по-бързо от всеки друг, в края на живота си Нобел започва да размишлява върху това, с какво ще бъде запомнен от идните поколения. Малко по-късно той се превръща в отявлен пацифист и посланик за мир.

Преди да умре, Нобел подписва завещанието си, според което дарява 94% от своите активи за целите на учредяването на Нобеловите награди (в момента учреденият от него фонд се равнява на 337 млн. евро). Нобелова награда се дава веднъж годишно, без оглед на националност и раса, в пет категории: химия, физика, медицина, литература и награда за мир.      
    
ФРИЦ ХАБЕР (1868 – 1934), газовите камери на Хитлер и създаване на „хляб от въздуха”

Фриц Хабер е германски евреин, химик, роден в пределите на днешна Полша. Голямата слава за химика идва с намирането на решение за едно от най-големите предизвикателства пред човечеството – изхранването на растящото население. Получава Нобелова награда за химия през 1918 г. заради откритието му да синтезира амоняк и така прави възможно създаването на огромни количества изкуствен тор. Този пробив е определен като чудо, като създаване на „хляб от въздуха”. Откритието води до значително увеличаване на реколтите по целия свят и на практика спира опасенията за масов глад. Освен за благото  на човечеството  потенциалът на Хабер се развива и в друга посока. Той се счита за бащата на химическите оръжия заради дългогодишната му пионерска работа в използването на химични вещества за военни цели през Първата и Втората световна война.

Иронията в живота му е, че той и неговите колеги разработват зловещия цианиден газ Циклон Б, който по-късно е използван от нацистите за избиването на евреи и военнопленници в газовите камери на концлагерите. Сред жертвите са и много роднини и близки на самия Хабер.

ВЕРНЕР ФОН БРАУН (1912 – 1977), нацистката воeнна машина и стъпването на Луната

Фон Браун е германски космически инженер, отговорен за развиването на военновъздушните технологии на нацистите по време на Втората световна война. На Фон Браун се приписва заслугата за създаването на първaтa балистичнa ракетa в света – Фау-2 (V-2), чийто обсег достига 800 км, движейки се със скорост от 5600 км/ч. Ракетите са използвани от нацистите за обстрел най-вече на Великобритания, в резултат на което намират смъртта си хиляди британци. Интерес представлява фактът, че само за изработването на ракетите в концентрационните лагери на нацистите губят живота си около 12 000 души. Фон Браун съжалява, че научните му открития се използват за военни цели. С напредването на съюзническите войски той и екипът му се предават на американските военни части. Впоследствие той е откаран в САЩ, където с екипа си поставя началото на американската космическа програма. Той става първият директор на космическия център „Маршал” в НАСА, който разработва ракетите „Сатурн”. Същите ракети са използвани по-късно при програмата „Аполо“, в рамките на която човек за пръв път стъпва на Луната (16.07.1969 г.). Така Фон Браун поставя съвършено нови хоризонти пред развитието на човечеството в извънорбиталното пространство.

Гореизброените случаи не са единствените, при които съзиданието и разрухата вървят ръка за ръка. Те обаче дават ясна представа за това, че всяка монета има две страни. Човекът е като монетата. Със светла и тъмна страна. Коя страна ще се прояви, зависи от твоя избор. Защото в крайна сметка човешката съдба, макар и сложно уравнение с множество неизвестни, представлява сбор от взети решения. Твоите решения.

Разказахме ти вдъхновяващите истории на три дами, на които сваляме шапка.