ИСТОРИИ ОТ СОФИЙСКИТЕ ТАЙНИЦИ

Какви истории помнят домовете, покрай които минаваш всеки ден

  • 20.08.2015
  • от редакторите

Неотдавна попаднахме на чудесен ентусиастки проект, който почуква на онази вратичка в сърцето ни, където се спотайва чувството за принадлежност към нещо по-голямо от нас самите, чувството, че сме част от силно цяло, че имаме история… и то каква. Зад Моята Българска История стоят MoveBG (ако досега си пропуснал гражданската платформа за дебат и общо действие, наваксай тук).

Проектът е своеобразна интерактивна карта на България, в която можеш да  споделяш истории  – малко известни факти за общото ни минало и важни обществени фигури, както и твоята лична история – на рода, на къщата ни или твоята улица.

Това, което се иска от теб, е да намериш конкретното място на картата и да “запишеш” там неговата история.  Ако се чудиш защо да го направиш, много е просто – защото една лична история винаги е по-докосваща от която и да е суха информация, добре смляна и поднесена в учебниците. В твоите истории живеят близките ти, живееш ти.
Моята българска история стъпва на идеята, че миналото е най-стабилната основа и място, където да научим уроците си и от което да  тръгнем по пътя си. Крайната цел е да се начертае една независима и обективна историческа карта на България.

И за да ни разбереш по-добре, споделяме три истории, които София помни. Пулсиращи. Вдъхновяващи.

ПЕВИЦАТА КЕВА
Ул. "Татарли"

В Циганската махала към 30-те години на миналия век тук се е намирала кръчмата на Исмаил. В така нареченото „кабаре“ основна атракция е била певицата Кева. Описват я като „стройна и подвижна, с красиво мургаво лице и черни като въглени очи, със спусната до кръста черна буйна коса“.

Нейният красив глас и изразително пеене привличали всяка вечер много посетители, сред които и журналисти, писатели, артисти.

По думите на Райна Костенцева такива високопоставени посетители в кабарето не са били рядкост, а за жителите на Циганската махала пребиваването на Кева в София е било епоха.
Част от песните на Кева могат да се чуят днес. Циганската певица записва плочи за фирма "Балкан", определяни в каталога като “популярни” и “народни песни” (Балкан, № 328, 330, 331, 345-348).
Източници: Стара София и Ромски информационен център.
Снимка (откриващ кадър на статията): Стара София


АХ, ТЕЗИ ЯГОДИ!
Централна гара София

Работното време вече приключвало и Асен се запътил към един от влаковете, за да може да прекара почивните си дни спокойно на село. Заедно със себе си носел тарелка със сочни червени ягоди. Точно тези ягоди привлекли вниманието на Мария. Тя загледала притежателя им и осъзнала, че това бил най-красивият мъж, когото някога била виждала. За нейна изненада и той забелязал присъствието й. Докато се осъзнала, той вече бил до нея, с предложение да си хапне от неговите ягоди, защото те били най-вкусните. И така Мария наистина харесала ягодите, но се влюбила и в притежателя им с най-изразителните сини очи. Така започва съвместната 50-годишна история на моите баба и дядо. Добре че ягодите са били хубави!
Автор: Мария-Антоанета Бенева
 


ДОМЪТ НА СПАС СОКОЛОВ
Ул. "Сердика"

Спас Соколов е роден в Тулча. Едва 22-годишен той е включен в щаба на Ботевата чета. След смъртта на Христо Ботев Соколов първо влиза в отряда на Никола Войновски, а след няколко дни той и Стефанаки Савов се присъединяват към групата на Димитър Икономов. Соколов и още няколко четници се натъкват на засада - пленени са край с. Литаково и са откарани в Орхание, а после в София. На процеса в София Соколов е обвинен, че е сред ръководителите на четата и е осъден на смърт. В последния момент присъдата е заменена с вечно заточение и каторга на остров Родос.
След амнистията през 1878 г. Спас Соколов се завръща в България и е назначен за окръжен управител на Врачански окръг. През 1895 г. узнава, че се готви фалшифициране на изборите, и уведомява за това писателя Алеко Константинов - така се ражда знаменитият фейлетон "Угасете свещите". Спас Соколов сътрудничи на ВМРО, а в дома му се провеждат заседания на организацията. Синовете му Атанас и Иван участват в Балканските войни, като и двамата загиват.
Соколов взима участие в комисията по търсене на отговорност от кабинета на премиера Васил Радославов (1913 - 1918), довел страната до национална катастрофа.
Умира в София през 1922 г. в дома си на ул. "Сердика" №13.
Автор и снимка: проф. Маргарита Ваклинова

Как можеш да споделиш история, виж тук: