СБОГОМ, ДАНО НЕ СИ ЩАСТЛИВА
Или когато давиш мъката във водка, а се оказва, че тя може да плува
Случва се почти на всеки. При по-лош късмет и неведнъж. Винаги е кофти да те зарежат. Не, не да решиш да се разделиш с твоя човек, понеже нещата не вървят, не да си останете приятели и от време на време да се чувате, да обядвате заедно или да ходите по сватби, понеже вече сте били поканени и двамата, нищо че е на твои приятели. Не това.
Изведнъж този, с когото делиш одеялото си достатъчно дълго, че да го заобичаш, се събужда под същото това одеяло и решава, че вече не те обича. Отегчаваш го, издънил си се здраво, той е разбрал и не иска да прекара и секунда повече с теб или се е появил някой друг. Каквато и да е причината – фактът е един. Честито!
Всички минаваме горе-долу по подобен път в повечето случаи. Етапите могат да са с различна продължителност, последователност и интензитет, но често си приличат. В такъв момент изрази като „да те полеят със студена вода”, „като гръм от ясно небе” или „като ударен с мокър парцал” не просто бледнеят, а ти се струват доста тъпи и недостатъчно експресивни, за да изразят и една стотна от това, което чувстваш. Ако шокът не е твърде голям и все още чувстваш де.
Вместо любовна балада – топовни салюти за последно сбогом
Лентата от хубавите ви моменти заедно изведнъж тръгва наобратно, забързана, обаче саундтракът не е дълбока и щастлива любовна песен, а нещо напрягащо като хаус парче, на което звучат топовни салюти за последно сбогом.
Ако живеете заедно, започваш да тъпчеш в сак нещата, които така старателно си избирал, докато правехте планове за общото ви бъдеще. Ако ли пък не, пак не е по-лесно, защото набутваш в торби нещата от първа необходимост, когато оставаше у тях. А ти оставаше често.
Връщаш се при родителите си и се чувстваш провален. Започват хиляди въпроси, на които не само не искаш да отговаряш, а не искаш и да чуваш. Или пък оставаш сам в доскоро общия ви дом. Тогава идва тишина, която не само мразиш, а и ти пречи да си чуеш мислите. Гадни са. И без това не искаш да ги слушаш. В най-добрия вариант отиваш да живееш с приятел, при когото има и тишина, и въпроси, но са някак по-поносими.
Here Without You на репийт, до дупка
Първият етап е шокът. Депресираш се, слушаш тъжни песни (задължително Here Without You на 3 Doors Down и други подобни) и плачеш. Не разбираш какво точно се е случило, не вярваше, че ще се стигне чак дотам и още по-малко, че ще се случи точно на вас. Няколко дни премисляш, ама какво точно и ти не знаеш, понеже нищо разумно не идва в главата ти. Имаш бонус време за размисли, понеже не можеш и да спиш.
Изведнъж всичкото зло се стоварва на главата ти. Мислиш, че нищо не ти е наред, не си доволен от нищо, мразиш работата, шефа и живота си, жегата, дъжда, тишината и шума, а всички около теб ти се струват някак по-щастливи.
После започваш да го отричаш или просто да се опитваш да си го избиеш от главата поне за малко. Наложително е. Веднага знаеш на кого да се обадиш. Всички имаме такива приятели за парти, които са много забавни, и знаеш, че петък, събота, неделя или която и да е друга вечер те са винаги навън и пият до сутринта. Идеално, точно от това имаш нужда, нищо че колкото и да ги обичаш, доскоро им се чудеше защо е необходимо толкова често да се наливат и да не си спомнят последните няколко петъка, защото направо са ги слели с неделята.
Докато беше обвързан, излизаше с тях по-рядко, защото предпочиташе да прекарваш уикендите с половинката си, вечерите – на кино или на театър, или просто си приготвяхте домашна вечеря.
Сега обаче са най-предпочитаната ти компания. Те също се радват, че си по-често с тях и в началото дори ти е забавно. Издокарваш се и отиваш да се опиташ да се радваш на свободата си. Започваш да пиеш с тях до сутринта, обикаляте от заведение на заведение, не се задържаш цяла нощ на едно място, понеже ти става скучно и плашещите мисли пак се прокрадват. Затова пиеш още, може дори и да се напушиш, нищо не че си го правил от години и мислеше, че си над тези неща. Започваш да ходиш навсякъде, с всякакви хора. Решаваш, че е време за неангажиращ секс. Зарязан си, трябва да си повдигнеш самочувствието. Спешно!
Забиваш се с някого в бара. Започваш и да проверяваш вариантите, които ти бяха навити отдавна, но не те интересуваха, понеже беше влюбен, или пък някое старо гадже. Не ти се занимава дори с това, защото ти е прекалено гадно, но все пак си свободен и трябва да се пробваш.
Условието е едно – на всички трябва да им е ясно, че не искаш връзка, чувства и драми, защото и без това са ти дошли в повече.
Винаги обаче ще има някой, който ще се обърка и ще си падне по теб много повече, отколкото трябва, затова още в началото попарваш надеждите му. Все пак се чувстваш добре да знаеш, че наистина му пука за теб, разбира те и иска да те изслуша, но ако се влюби твърде много, бягаш с 200.
На сутринта – махмурлук вместо фитнес
И така – купонът е в разгара си. Вместо да ставаш рано сутрин за фитнес, започваш да си лягаш тогава, а що-годе здравословният режим отива по дяволите, защото махмурлукът е наистина тежък и може да се прогони само с баничка или дюнер.
В един момент обаче се уморяваш от неспирния купон, който никак не е купон, и решаваш, че трябва да вземеш живота си в ръце. Започваш да се виждаш и с общите ви приятели или с тези, на чието мнение държиш много и не искаше да те виждат като развалина. Даваш си сметка, че животът на всички продължава нормално, че все още се обичат с половинките си, но все още обичат и теб, нищо че си сам.
Давиш мъката във водка… а тя плувала, мамка й!
Шокът и отричането преминават. А си изтощен от опити да удавиш тъгата във водка. Плува мамка й! Решаваш, че ще се радваш на времето си. Ще пътуваш, ще спортуваш, ще научиш чужд език, ще ходиш на йога или какъвто там е твоят начин. Идеята е пак да си непрекъснато зает, но не с толкова разрушителни дейности. Забравяш за фаст фуда и шотовете до сутринта. Пак ти се ходи на кино, на театър и просто в парка.
Лека полека усещаш, че си се държал като кретен с много хора, които наистина ги е било грижа за теб, семейните събирания вече не те дразнят толкова, всички са разбрали, че си сам, а и не ти е чак толкова неприятно, ако се наложи да го обясниш на някоя неразбрала братовчедка.
Изведнъж усещаш, че са минали седмици или месеци, но пък вече се чувстваш по-добре. Не умираш от кеф, но не се мразиш. Свикваш с новия си начин на живот. Вече не ти е толкова празно през уикендите, нито през нощите, не се депресираш на сватбите, не чакаш с ужас рождения си ден, понеже си с една година по-стар, а ще трябва да започнеш всичко отначало.
Чувстваш го като пролет, дори да се случва през лятото. Още пазиш спомена за гадния студ, но пък виждаш, че цветята отново разцъфват по твоите поляни, но не се радваш прекалено, защото са още крехки. Все пак си щастлив, защото мислеше, че там скоро няма да поникне друго освен плевели.
Животът ти не е същият, защото никога повече няма да бъде, но това не те притеснява. Ледът се топи и лятото идва.
Един ден се разхождаш по плажа и виждаш едно момче/момиче, което ти се усмихва много сладко. И не можеш да спреш да мислиш за него. А си беше обещал, че скоро няма да се влюбиш пак, понеже е твърде сложно. О, не – всичко започва отначало?!? Спокойно, този път може и да е различно.
редакторите
