ЗА ТЕЛЕВИЗИЯТА С ДОБРО

Доброто, освен лошото, което живее в телевизора ти

  • 02.08.2015
  • от Веселин Николов

Всеки познава хора от типа: „Аз въобще не гледам телевизия.“ Шансът ти да не си един от тях е колкото никога да не си чувал за Карлос Рей Норис. Ако обаче очакваш в следващите редове да прочетеш стабилна захранка за рекламите, сериалите, дублираните анимации и всичко останало, което „озарява“ от плоския екран - сори.

Аз съм по-скоро от типа: „Що така бе, що не гледате телевизия?!“

Може да дрънкаш колкото си искаш, че по телевизията всичко е гнусно или обидно тъпо. Истината е, че ако се загледаш, това чудо на технологията ти предлага една сериозна макровизия (ако е позволено да крада думи от Мартин Гор) над света. Телевизорът е един неуморим, двадесет и четири часов доносник на информация. Абе голям пичага.

Предлага ти шанс да видиш някои важни и интересни неща, и то в реално време: финалите на Шампионска лига, олимпийски игри, Уимбълдън, новогодишния концерт на Виенската филхармония (който като разбит махмурлия никога няма да чуеш) и още ама наистина много. За някакъв момент ставаш парче от света, свидетел на някакви процеси, които са далеч от теб и няма как иначе да видиш и усетиш.

Бях на около шест, когато самолети събориха кулите близнаци в Ню Йорк. Гледах го по телевизията. Тогава бях доста сърдит, защото бяха прекъснали следобедния FOX KIDS, за да ми говорят за някви „Пентагона“ и „Ал- Кайда“. „К‘ви са тия неща сега, къде ми е „Спайдърмен?!“

Разплул се на удавения в космите на капризната ти котка диван в квартал Обеля и „Щрак“ (нали имаше един такъв филм), пускаш телевизора и си навсякъде. Няма нужда да си представяш, че си богаташ, принцеса или безработен. Щрак и си на пистата в Монако, Люис Хамилтън изпреварва, а някакви хора си седят на балконите, пият коктейли, а плазмата в хола им е оставена на CNN. Щрак и си в някоя екваториална савана и гледаш как някакъв лъв се въргаля, също като теб измъчен от жегата и мързела. Щрак и те хващат на австралийското летище да пренасяш марихуана. Щрак и ти и още двама твои приятели се притичвате на помощ на млада едрогърда мадама, „‘щото нещо много й скърца там нещо си в къщата“.

Телевизията си има и лоши страни. Понякога попадаш на неща, които са доста плашещи. Някакъв вид телевизионен dark net, който ти се ще да не си  виждал. Веднъж някакъв професор говореше за рептили и войната им с „ангелите на светлината“ така, сякаш се беше случила вчера, а той самият е лъскал пагоните на някой рептилски фелдмаршал и е видял всичко.

Други наистина могат да те накарат да се замисляш за глупости: дали къщата ти не е построена върху старо тракийско гробище; може ли хотелската ти стая на морето да е обитавана от духа на някой препил англичанин, чието повръщано още съхне на тавана; дали новото ти гадже не е издирвано от Интерпол; дали Ангела Меркел, Владимир Путин и подобни не са рептили?!

Телевизията е полезна. Зависи как я използваш. Би трябвало да създава едно късо усещане за принадлежност към света, съпричастност към световните събития. В противен случай повредата не е в твоя телевизор, а в теб самия.

И другия път, преди да почнеш да се зъбиш, че дават само простотии, виж на кой канал ти е MEZZO.

Погледни от забавната гледна точка на целия шит в ефира.