Нещата от живота

Или няколко родни маршрута, с които ще дойдеш на себе си

Когато в една от онези безпаметни нощи, пропити с евтин алкохол и много джаз, Джак Керуак е решил да стане американският Омир и да създаде западната Одисея, библията на бийт поколението – „По пътя“, едва ли е предполагал, че тя ще стане речник на живеенето, на полудяването от живот. Когато Себастио Салгадо се ражда на 8 февруари 1944 в Айморес, Бразилия, едва ли е мислил, че ще заснеме едни от най-разтърсващите снимки на века и ще открие „солта на земята“, в над 100 страни и милиони километри по-късно – по пътя. Когато съдбата среща испанката Марта и българина Борис, те дори не предполагат, че за 511 дни ще изминат на стоп пътя до Индия и ще се сдобият с трети спътник – индийската котка Бурма.

Пътят може да ти даде много, но най-вече може да те върне на себе си.

Да ти покаже истинското ти аз и всъщност след изминатите километри да установиш, че си си вкъщи – в твоя си дзен, постигнал идеалната хармония, за да се чувстваш добре в собствената си кожа. Именно заради това ти предлагаме няколко маршрута на родна територия, които да ти дадат всичко нужно, преди есента отново да почука на вратата. Съветваме просто да си избереш нещо от предложенията и да стягаш самара.

Защото всеки е длъжен поне веднъж да повърви, за да се намери.

Планинският начин

Ползите от тишината и мълчането често се пренебрегват, а всъщност не виждаме по-адекватен начин да презаредиш батериите и да чуеш собствения си глас. Залети сме от канали за комуникация, облъчваме се от всевъзможни устройства и накрая забравяме просто да си полафим със себе си. Да се чуем. Контактът с планината е идеалният начин да го направим и тук вариантите са два – или дълго и напоително, или ударно и изтощително. Измори се и виж колко по-добре ще усетиш всичко наоколо. Ако искаш ударно натоварване, избери едни от най-предизвикателните върхове за изкачване у нас като Злия зъб, връх Ботев или Дженгал, а ако търсиш дълго уединение със себе си – билото на Стара планина определено е твоето място.

От връх Ком до нос Емине

Ако избереш близо 700-километровия преход по билото на величествената ни Стара планина, може да си сигурен, че ти трябват няколко неща: желязна воля, поне месец и малко свободно време и не на последно място – добра подготовка. Пръв маршрута от връх Ком до нос Емине покорява изследователят и пътешественик Павел Делирадев през 1933 г. 54-годишният Павел изминава за 30 дни всичките 700 километра. След него доста ентусиасти успяват да покорят дестинацията, като през 1965 г. 12 души преминават по маршрута с мотопеди „Балкан“, което истински съжаляваме, че сме изпуснали.Пътят е известен под наименованието Е-3 и е характерен с преодоляване на терени с голяма денивелация и изкачване или подсичане на повече от 100 върха. През последните години под егидата на Българската федерация по туризъм (БФТ) ежегодно се организира Национален поход „Ком – Емине“, така че можеш да го избереш, ако искаш компания, но ние съветваме да го направиш с един-двама верни другари или сам. Чувството е минимум като в Into the wild, но без трагичния финал, а крайната точка, разбира се, е едно дълбоко гмуркане в морето, от което ще излезеш чисто нов – обещаваме! (P.S.: Не забравяй, че традицията повелява от връх Ком да се вземат две камъчета, едното от които хвърли в морето, а другото запази, за да си напомняш непрекъснато колко силна нинджа си всъщност.)

Духовният път

Ако не си Джулия Робъртс в „Яж, моли се и обичай“, не ти трябва ашрам в Индия, за да се слееш с цялата вселена или да усетиш мистиката със странни упражнения, пост и мантри до припадък. Достатъчно е да отскочиш малко на юг, за да осъзнаеш, че и тук имаме светилища и земи, за които и до днес никой не може да разкаже с точност, защото си остават пълна загадка. Поеми дълбоко дъх и виж как се произнася оммммммм по български, а ако имаш късмет, можеш и да видиш нещо необичайно. По тези места всичко е възможно.

Белинташ, Татул, Градище

Легендата гласи, че на 30 км югоизточно от Асеновград, където се намира светилището Белинташ, древните траки са комуникирали с Космоса, а множеството улеи и кладенчета, изсечени в скалите, всъщност представляват карта на звездното небе. Белинташ се превежда като „белият камък“, „камъкът на познанието“ или „камъкът на войната“, а според историци там е съществувало тракийско светилище, посветено на бог Сабазий, изградено от тракийското племе беси. Единственото сигурно за мястото е, че то е много древно и изключително свято. Според някои изследователи Белинташ, заедно с Кръстова гора и Караджов камък, образуват т.нар. „енергиен триъгълник“. С подобна слава е и Тракийското светилище при село Татул. Скалният масив, върху който има пресечена пирамида, два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец, е датиран от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр., а в него са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ. Местността Градище е може би най-мистичната локация в духовния ни трип. Според легендите в тайнствената Странджа, в областта Градище, се намира гробът на египетската богиня-котка Бастет. Тя е високоразвито същество от т.нар. Долна лунна династия. Смята се, че Бастет е довеждала част от душите на Земята. През 1981 г. Людмила Живкова инициира експедиция в местността и започва разкопки, но още през първата вечер участниците виждат странни бели фигури на възрастни хора, които се опитвали да им съобщят нещо. Живкова умира малко по-късно и така се слага край на проучванията, а местността е окупирана от Държавна сигурност. Загадките обаче не спират и до днес.

Тук го правим така

Работиш в американска компания, шефът ти е англичанин, служебната ти кола е немска, схемата ти за плащане е прецакано гръцка, а на обедната почивка ядеш в индийския отсреща. К‘во става? Нямаш ли нужда от чисто българското back to the roots и да им теглиш една по нашенски. Понякога трябва да се почувстваш като у дома си, за да ти е истински удобно, а идеалният начин е ето този:

По стъпките на Ботев, Алеко и Апостола

Маршрути много и всякакви, но за да вървиш по едни определени стъпки, трябва почтително да си свел глава. „По стъпките на Христо Ботев и неговата чета Козлодуй – Околчица“ е преход, който проследява славния път на Христо Ботев след слизането му на козлодуйския бряг, а 120-те километра на похода се изминават пеша от р. Дунав и Козлодуй през равната Златия, Поповото ханче в Бутан, река Огоста, бистрото изворче в Борован, Милин камък и местността Речка, Ботевата поляна във Веслец, връх Вола, Камарата, падина Йолковица и връх Околчица. „По стъпките на Алеко“ пък е масово изкачване на Черни връх и се организира по повод годишнината от рождението на големия български писател Алеко Константинов. Изкачването на върха, извършено именно от него през 1895 година, се счита за рождена дата на организирания туризъм в България и макар всички да сме стъпвали много пъти на Черни връх, усещането определено е различно, когато го правиш, за да почетеш Щастливеца. „Дела трябват, а не думи“ е казал Васил Левски и именно с дела всяка година през месец юли стотици хора го почитат с националния туристически поход „По стъпките на Апостола“, който пресича Балкана – от Плевен до Карлово.

Пътят е живо същество, обстоятелство, отделно време-пространство, което има свойството да те губи, за да се намериш.

То е материя, за която трябва да си наясно, че си има собствен план и начин на действие, който няма нищо общо с предначертаните ти надежди да се придвижиш от точка А до точка Б. Той решава, а ти, ако си достатъчно умен, може просто да го следваш, без да задаваш много въпроси. Това, което ще имаш, ще е много повече от това, с което си тръгнал. Накрая на трипа багажът ти ще е по-лек, а ти ще тежиш с няколко „килограма“ повече, защото душата ти ще е станала по-пълна. Пълна с това, за което си тръгнал – с живот.

И докато все още можеш да се храниш и от слънцето, прочети повече за очарованието на къмпингуването.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч