ИЗ РЕЧНИКА НА ОНЯ С ЦАРЕВИЦАТА

Вече е юли и в съзнанието ти тихичко започват да изплуват спомени и желания, свързани с така бленуваната от всички солена хлад – морето

  • 22.07.2015
  • от Габи

Иначе казано, докато едното ти око се взира в монитора на служебния компютър, другото тайно хвърля откраднати погледи към календара, отброявайки оставащите дни до летния отпуск. Диалектиката в живота на всеки модерен чиновник – копнее за слънчев тен и мента, но получава луминесцентен такъв от офис осветлението с бонус – екзотичен мирис на мишници, мариновани в спрей против изпотяване, скилидка чесън и нещо разложено. Познато.

За да се откъснем поне за миг от посивялото ежедневие в офиса, предлагам на вниманието ти един цветен герой от морския пейзаж, който със сигурност познаваш. Или ако не го познаваш, то поне си го чувал неведнъж или два пъти да грачи по плажа в своя неповторим стил, предлагайки зърната на Андрея, кочана на Рики Мартин или микрофона на Тони Стораро, за да задоволява гладни и жадни. Образно казано.

Главният герой на настоящата сказка спокойно може да се нарече детето на царевицата. Той обикновено е българин, но от по-тъмния вид. Може да се каже, че в повечето случаи е ром, но не за пиене.

Обитава гъсто населените плажове, където въздухът пари, а гладът не убива, а мъчи.

Препитава се с продажба на варена сладка царевица, а по-предприемчивите от този вид разширяват бизнеса си с продажба от минерална вода, през гевреци до амфетамини. 

Девиз в живота – „Аз крача”.

Мисля, че вече се досещаш за кой супергерой иде реч – за единствения и неповторим – продавача на царевица. Не може да отречеш, че ако е наистина добър в това, което прави, продавачът на царевица е склонен да превърне еднокилометрова плажна ивица в шоу сцена. Понякога толкова му връзват лафовете, че чак нямаш търпение да мине покрай теб, за да чуеш какво ново се е родило от утробата на развинтеното му въображение и прегрялото му теме. Представи си следната ситуация: задрямал си на плажа под прикритието на някоя дебела сянка, докато сладострастна лига на спокойствието дискретно се стича по бузата ти. Морските вълни те унасят бавно в хипнотичен сън, а една муха незабелязано изследва напуканата кожа около петата на десния ти крак. Морска идилия. В този момент чуваш тихо в далечината дрезгав глас, който едва доловимо припява: „Кукурузааааааа… Царевички-чки-чки-чки”. Гласът постепенно се усилва, вследствие на което опитът показва, че обикновено реагираш по два начина – или си пожелаваш св. Петър да го екстрадира от земята на секундата, 'щото още си махмурлия, или наостряш слух, за да чуеш най-новия маркетингов подход при продажба на царевици-ци. Приемаме втората опция.

Наостряш уши и канонадата започва. Цитирам:
„Не ми се правете, че не ви се яде царевичка. Коремчето ви ръмжи като питбул, а гърлото ви мърка като немска овчарка. Топла, млечна виагра, моля! Кукумявки, моля! Млечна като Анелия, сочна като Камелия. Който яде геврека, вечерта прави тринайсет тека, без ДДС! Освежава сърцето, премахва котления камък, прави масаж на ченето, ламбада на езика и фитнес на ушите! Изродски ненормалните царевици, моля.” И така нататък, в присъщия им стил, където сексът, поп фолкът и фитнесът, поднесени с характерния за „не-толкова-белите” българи акцент, се срещат в един незабравим словесен каламбур, който или те забавлява до сълзи или не ти дава да мигнеш.

Именно заради хора като тях тишината на плажа често се оказва мисията невъзможна, пък макар и да предлагат кочана на Том Круз. Това е и целта на занаята им  – да бъдат максимално шумни и да крачат колкото може повече, докато езикът им стане на джапанка, а петите им се надуят като на “wanna be” нестинарка. Така че, когато следващия път си завлечеш задника на морето и засечеш нашия герой по плажовете, просто наостри слух. Защото той е като пясъка – може да носи истинско удоволствие. Но почнеш ли да се пазиш от него, винаги влиза където не трябва. 

Разбери и от коя порода български курортисти си.