ЗА ДУШЕВНАТА ПРОСТИТУЦИЯ И БЪРЗОТО ХРАНЕНЕ

Para-pa-pa-pa I'm lovin' it! Ама другия път...

  • 11.03.2015
  • от Ивелина Иванова

Първо, моля за извинение тези, които не могат да сдъвчат цинизма. С този текст по-скоро ще се задавите. Винаги съм предпочитала да се обръщам към широкоскроените хора. Онези, дълбоките. За тях моите редове, макар и вулгарни на моменти, са диджестив.

Сексът се продава на безценица.

Проститутките сигурно умират от глад, защото средностатически гимназистки им взеха хляба.

Курсът на долара се вдигна, швейцарският франк поскъпна, само чувствата необратимо се обезценяват. Обаче всеки си има нужди и както знаем, кеф цена нема. Ама буквално. Зависи само от приоритетите. А те в днешно време не са много разнообразни. Я Ауди А6, я снимка в Дубай по силикон. Някои пък дори не се целят толкова високо. Пак ви казвам – нужди.

Но нямам намерение да ви говоря за лудите пари, яките коли, „Бейби, искаш да те чукам ли?“ и тем подобни рими от репертоара на Мишо Шамара и други кофти субекти. Тази тема от всичките клишета, за които ежедневно се пишат всякакви прозаични и лирични творби, може би е най-баналната.

Искам да споделя наблюденията си, че хората стоят гладни. Душите ни са празни, сърцата ни къркорят. Гладни и жадни сме емоционално, но все по-трудно намираме някой, който да ни засити.

Така се ражда душевната проституция. Разголваш си душата и очакваш да ти платят с чувства, но в повечето случаи се оказваш емоционално изчукан и захвърлен.

Скоро мина най-голямата ежегодна разпродажба на чувства – Свети Валентин. Романтика на промоция, секс на половин цена. Хубав повод да си купиш нови гащи, тях можеш да си ги носиш и после. Ами любовта какво ще я правим на другия ден? Късметлиите с гаджета я консумират претоплена и след това. А за други се оказва изветряла, обезгазирана, с две думи – не става. Масов трафик на чувства, вкарани контрабандно от западните страни. А през останалите 364 дни от годината си говорим за обикновена душевна проституция. Има хора, които имат какво да предложат – сигурност, топлина, разбиране. А има и хора, които могат единствено да ги употребят.

И в едни условия на засилено търсене на любов и минимално предлагане липсата на конкуренция води до консумиране на нискокачествени боклуци.

Което ме навежда на мисълта, че съвременните отношения са досущ като заведение за бързо хранене. Намираш го някак си, не е това, което търсиш, но си гладен и сядаш. Поръчваш си любов със страст и доверие. Пристига първо страстта и някакъв полуфабрикат, който прилича на доверие. Изяждаш ги набързо, но те са толкова долнопробни, че те заболява стомахът. Плащаш си и ставаш, без да дочакаш любовта. И с времето вкусовите рецептори при някои хора сякаш се прецакват и вече не могат да се наслаждават на храната. Става им все тая какво ядат. Бързото хранене ги устройва, а и стомахът вече не ги боли.

За щастие ги има и онези, чиито сърца не спират да къркорят. Те са готови да стоят на чаша вино, докато съдбата не им сервира онази перфектна комбинация от страст, доверие и нежност, която да ги накара да останат за десерта. Защото, честно казано, парче любов им стига да се чувстват сити.

А междувременно моят съвет е да не се възмущавате от циничното. Без него нямаше да оценим красотата на лиричното. И заведенията за бързо хранене не са излишни. Как иначе бихме разпознали качественото, когато го вкусим?

Виж и другите мутации на съвременната любов.