КАЧЕСТВЕН МУЗИКАЛЕН ВНОС: FINK

Можеш да започнеш февруари с добър звук - Fink пристига в понеделник

  • 28.01.2015
  • от редакторите

На 2 февруари 2015 за първи път в България по покана на нашите хора от SOFIA LIVE CLUB и REEL FEEL ще ни гостува британският артист FINK.  Зaедно с Tim Thornton (барабани и китара) и Guy Whittaker (бас китара) са ни приготвили едно много интимно изпълнение на новия им, пети албум Hard Believer.

Гледайки името на албума се чудим - здраво вярващ ли си?
Преди повече, отколкото сега. Животът си има начин да те накара да се запиташ за неща, които не можеш или не искаш да разбереш. Парчето е за вярата в себе си, пея го на мен, пея го на другите, от мен за мен... всичко е да имаш вяра в уменията си и да изпиташ удоволствието да се докажеш пред теб си.

Какво те накара да смениш стила и да оставиш кариерата си като DJ?
Изкарах много време в клъбинг средите като тийнейджър, след това станах диджей... и просто се изтърка. Всичкото това напрежение, фактът, че парчетата бяха актуални само един сезон… Изчерпах се на макс. Имах късмет да знам накъде да се обърна, към нова любов, която да опознавам. Така и направих. Сега усещам удоволствие от това, което правя, но имам и своето минало с електронната музика, което беше чудесно.

Наистина ли излъга лейбъла ти Ninja Tunes, че не си ти вокалистът?
Да, нямаше как, исках откровената им реакция.

Ако им бях казал, че съм аз, щеше да е по-трудно да бъдат честни с мен.

Беше кофти да ги лъжа, но получих това, от което имах нужда в началото. Обичам ги тези момчета.

Освен че смени драстично музикалното поле, промени ли се ти самият като човек?
Мисля, че да. Музикалните ми приоритети се смениха и при положение че музиката е целият ми живот... По-различно е от това да си купиш нови кецове. От лична гледна точка станах по-спокоен, по-фокусиран и концентриран в себе си. Което ме направи по-иновативен и креативен – истински артист.

Откъде черпиш вдъхновение? Сядаш да пишеш или римите те удрят в най-неочаквания момент?
Около мен винаги има музика и текстове и понякога просто се срещат и от само себе си се сливат. Естествено, невинаги е така, но 8  от 10 пъти и двата аспекта съществуват, просто не съм открил как да работят заедно. Но когато правилният текст съвпадне с правилната музика, просто го усещаш.

Предпочиташ да пишеш за себе си или за други артисти?
Окей съм и с двете. Лесното е да пишеш за други, тъй като не си толкова натоварен с мисли за себе си. Винаги е по-лесно да видиш какво не е наред с другите. Обичам предизвикателството да пиша за някой друг. Предизвикателството да пишеш своите текстове е по-различно, защото трябва да бъдеш верен на себе си и в същото време да бъдеш по-добър от себе си. С всяко парче се старая да подобрявам. Хващам най-добрата си песен и си казвам „добре, от целия албум това е най-слабото парче“. И вече имам идея накъде да тръгна, за да направя нещата още по-добре.

За кого би искал да пишеш?
Björk, Beth Gibbons, Thom York, Nick Cave – общо взето, все хора, които нямат нужда от мен.

Когато чуваш свои стари песни, имаш ли критики към себе си?
Твърде много – но не слушам стари парчета, никога. След като един албум е готов финално, не сядам да го изслушам. Твърде много го мисля и съжалявам за разни неща. Не че не си обичам музиката, напротив, но докато излезем от студиото, всяко парче съм го изслушал за живот напред.

Има ли парчета, които си пускаш на рипийт?
Всяка седмица е различно, като при всеки човек. В момента – JAM2 на Neuhen. По Коледа не сменях новото на Ben Howard – обожавам го този запис.

Най-странното парче, което ще открием в мр3 плейъра ти?
Моят guilty pleasure в момента е Midnight на Coldplay.

Ако трябваше да смениш утре професията, какво щеше да правиш?
Щях да съм лекар, за да помагам на хората. Музиката е много готина кариера, но когато видиш човек от „Лекари без граници“, някак ти се иска и ти да си там, на фронта, да направиш нещо.

Любимото място, на което би отишъл на мига?
Лелънт Сандс в Корнуол.

Кой беше последният концерт, за който си купи билети?
Swans в Berghain, Берлин. Не исках да рискувам с цялата тъпотия около списъка с гости и затова просто си купих билет. Най-шумният концерт, на който съм бил – 30 минути интро и 3 часа лудница в огромна изоставена електроцентрала, почти до нас. Беше епично...

Какво очакваш от българската публика и какво знаеш за България изобщо?
Почти нищо, нямам търпение да разбера.

Кой е FINK днес?
Един пич, който бяга от студиото си, като постоянно дава интервюта, пие хубаво вино и слуша албума на Untold твърде силно.

А кой е FINK след пет години?
Онзи с джакузито, което се затопля почти веднага. Сега е толкова досадно да чакаш.

  • Тагове:
  • Fink