EVENTYARD – ЛОВЦИ НА СЪБИТИЯ
Алекс, Олег и Кико те забъркват в социалната мрежа за събития Eventyard
Михаил Михайлов
Докато топлиш офисния стол, сигурно ти се въртят мисли как да зарежеш всичко и да направиш нещо “свое”, нещо “иновативно”. Оказва се, че отвъд клишето на тези определения има нещо. То обаче не идва наготово да почука на вратата ти, а чака да си го изработиш. Алекс, Олег и Кико са от хората, които го направиха. Създадоха проекта си Eventyard от нулата, вложиха сърце, научиха това-онова за себе си и за другите. Говорим си с тях за куража, идеите, препъникамъчетата и въобще какво ти дава и как функционира тяхната социална мрежа за събития.
Разбрах, че сте квартални “дружки”, игрите на стражари и апаши ли ви свързват?
Олег: С Кико се познаваме от хлапета, израснахме в квартала през 90-те и сме много близки. Имаме си доверие, а знаеш, това е много важно, особено в проект като този. Та имаше момент, когато работехме по поддръжката на една компютърна мрежа и прекарвахме доста време заедно. Идеята за Eventyard хрумна на Кико през 2009-а след като отиде на екскурзия във Виена и не успя да открие нито едно събитие като за него. Питал случайни хора по улиците, локалните гайдове пък били на немски и голяма греда. Като се върна, ми подхвърли идеята за такава мрежа за събития. Помислих малко и казах: “Да, има нужда от такова нещо.” Оказа се обаче, че събирането на екипа е трудна работа. Едно е да си пиеш бирата с някого, друго е да работите заедно.
Алекс: Особено когато в началото няма кеш.
Трябва да вярваш супер много, за да не се откажеш.
И не можеш да очакваш нещата да започнат да се случват, преди да си написал един ред код.
Олег: Тогава всеки си работеше нещо основно и Eventyard беше страничен проект. Към края на 2010 вече имахме програмист, тогава се появи и Алекс, която пък имаше много ценен опит, защото по това време ръководеше цял маркетинг екип в една софтуерна компания за игри. Привлякохме я. Сещам се как си имахме една бяла дъска и се събирахме всяка вечер да обсъждаме нещата.
И в един момент просто казахте “чао” на офис работата?
Олег: Абе не е точно така – за да го направиш това, трябва да си вярваш, че това е “твоят” проект и ще успееш. Когато аз напуснах, останах без работа сигурно година, пусках музика по клубовете вечер и бачках изцяло по Eventyard през останалото време. Тогава сякаш нещата започнаха да изкристализират.
Олег и Кико (снимка: Иван Коловос)
Как са разпределени ролите в Eventyard в момента?
Олег: Всеки прави всичко, но горе-долу е ясно на кого къде му е силата.
Алекс: Аз се занимавам изцяло с финансите и счетоводството. Знаеш, тази работа винаги се дава на момичето в екипа, че иначе става страшен хаос.
Олег: По моята част са социалните мрежи. Кико се включва при мен за social media marketing, той е и изцяло по техническата част.
Алекс: Вече имаме Чо, който е дизайнерът, имаме бекхенд Васил и Надя, която се занимава изцяло с продажби. Отскоро се сдобихме и с нов art work, който ни направи Точка.
За кого е измислен Eventyard, кои са вашите хора?
Алекс: Хора като нас. Ето ти пример – ние нямаме пари да пускаме реклама на събитията, които правим с Олег и Шейкъра. И кво се случва – качваме си събитието във Facebook, оттам се почва един невероятен спам. Сещаш се как постоянно получаваш нотификейшъни за всякакви неща и съответно пропускаш ивентите, защото ги усещаш като поредния спам. Вторият проблем е, че едни и същи хора ходят на тези партита. Което е ок донякъде, обаче може точно днес да има огромна група чужденци в София, които не знаят къде да отидат. Съответно на теб ти е добре дошло да си качиш събитието в една независима платформа, без да даваш пари за това и то да да стигне до хора, с които имате съвпадащи интереси, без да е нужно да сте приятели във Facebook. От друга страна, да речем, аз живея дългосрочно във Виена и там си ходя на инди и на брит партита. Мърдам до София – интересите ми обаче си остават същите. Сменя се само локацията и веднага ми излизат партита като за мен на новото място!
Олег: Беше труден и сложен процес да обясним това. През 2012-а, когато взехме финансирането от Eleven, нещата тепърва започваха, приятели бяха early adopters. Постепенно аудиторията ни се разшири и хората, групите и промоутърите започнаха да ни научават…
Няма ли един такъв момент, че всички ви знаят, но не са съвсем наясно точно как да ви ползват?
Олег: Точно. За промоутърите е абсолютно безплатно да си качат събитие. Оттам нататък могат да си го промотират по техните канали, ние го виждаме и също го промотираме по нашите. И отделно е новата функционалност, която вкарахме – можем да продаваме онлайн билети и така затваряме цикъла за промоутъра. Той абсолютно безплатно може да влезе, да качи събитието, да продаде билетите и да си ги провери на входа посредством нашия app, който сканира кодовете. Улеснява се целият процес, а и в сайта можеш да следиш всевъзможна статистика – кой дошъл, кой – не.
Защо ми е по-смислено да си купя билет от вас, а не от някой супермаркет или сайт за билети?
Олег: Защото става с три клика и има всевъзможни варианти за плащания, всичко е секюрнато, билетът ти е на мейла – ако искаш принтваш, ако искаш си еко френдли и го държиш в телефона си. На входа просто ти сканират кода.
И не трябва да се разкарваш до каси, защото, за бога, сме 2015 година.
Пък и промоутърите трябва да разберат, че на потребителя трябва да му е готино и това е наистина важно. Ако билетът е 10 лв. – при нас той си е 10 лв., няма безумни такси. Иначе в една друга компания билетът е 10 лв., ама те ти го продават за 12 само защото са ти го отпечатали.
Това ще си иска промяна в навиците на хората, може да си е изпреварило момента, особено с по-възрастните? Хората са свикнали да отидат в касата на НДК и да си вземат хартийката…
Алекс: Със сигурност го е изпреварило. Още в самото начало, когато започнахме, всичко изпреварваше момента. Това, което се опитваме, е да задържим фронта. Когато обаче ти промениш пазара и научиш хората какво да правят и си първият, много трудно някой може да те измести. Най-много някой с много пари да дойде да се конкурира с теб.
Олег: Иначе вярвам, че хората лека-полека свикват всичко да им е на телефона и това е супер. На промоутърите вече не им харесват тромавите договори, които трябва да подписват с продавачите на билети, не им харесва и това да им бавят парите и да си ги получават месеци след събитието. При нас всичко се свежда до един смартфон на входа, никаква техника за проверка и каквото и да е.
Какви са най-честите вкусове за събития на хората в София, нали това е основният критерий при вас?
Олег: Истината е, че при нас нямаме от всички групи. Една доста интелигентна извадка се е получила. Нашите хора в петък и събота са задължително навън, а и пътуващите са доста.
Алекс: Доста са и професионалистите, които ни ползват – много уъркшопи и конференции минават през нас, технологичната аудитория – билетите за последния TEDxBG се продаваха през нашата платформа.
Олег: Миналата година отскочихме до Лондон, Лисабон, Мюнхен, където пичвахме своята идея и реакциите са супер позитивни. В момента се ползва изключително много от Лондон, Берлин и от Щатите.
Усещате ли разлика в навиците за излизане тук и в Берлин или Лондон например?
Олег: В Берлин клубната култура е супер развита и въпреки че нашата е много по-малка, донякъде моделите си приличат. Докато в Лондон хората излизат в 6 вечерта и се прибират в 1 през нощта. Те не ходят толкова по клубове, а на локални малки събития. Заради разстоянията там се налага да планираш предварително, ако искаш да отидеш на нещо на другия край на града.
Алекс: Не можеш да се прибереш вкъщи и да излезеш пак и затова го правят веднага след работа.
Един вид – всички в Eventyard и да превръщаме нашата си София в по-готино място за излизане…
Алекс: То е малко като случая с яйцето или кокошката. Трябва повече хора да дойдат, за видят колко е полезно “твоите” събития да стигат директно до теб. И второто е, че трябва да има повече хора, за да може на повече промоутъри да им е интересно да създават събития, които пък да се връщат към потребителите. Ние в момента работим и върху двете, а функционалността с билетите завърши кръга.
