Мишката не изяжда книжката, ти го правиш

Прекалено много внимание обръщаме на минусите от технологиите и социалните мрежи и май забравихме за всички плюсове

  • 27.12.2014
  • от Ванеса Виденова

Това е по-малко популярното мнение по въпроса и най-често хората предпочитат да хейтят социалките и всички производни. В ерата на технологичния главоломен прогрес излизат все повече и повече статии и видеа, които целят да блокират проявлението му, когато се приема за негативно от обществото. Нападките започват със „Защо си снимате храната? Яжте я!“ и „Защо постоянно сте с телефон/камера/апарат в ръцете или с лаптоп в леглото?“, като минават през „Мишката изяжда книжката, не виждаш ли?“ и стигат (прекалено) бързо до „Трябва да живеем в гората – натурално! Натурална храна, натурална комуникация, всичко трябва да се върне, както беше преди! Тогава беше истинско!“.

Хората, които поощряват това, са децата на 70-те,80-те и 90-те, които милеят за миналото и мечтаят за един по-семпъл живот, в който няма толкова много резки и драстични промени всеки ден и в който децата си играят навън, а не пред компютрите.

Истината е, че повечето се самозалъгват и това, което много хора пропагандират днес, освен че не е част от тяхното детство, не е част от детството на родителите им и понякога дори това на бабите и дядовците им.

Това, което аз си спомням, е, че колкото играех на стражари и апаши и криеница, толкова се занимах и с уокмена си, телевизионната игра с дискети, малкото ми розово тамагочи и онзи електронен тетрис, на който циклех също толкова много, колкото циклят децата днес на модерните им еквиваленти. Така че нямам никаква представа за кое хипернатурално и освободено от технологии време става въпрос, но хайде да се връщаме направо към пещерите, щом е било толкова хубаво тогава!

СНИМАНЕТО

Селфита, снимане на храна, снимане на места, снимане на крака на плажа, снимане с ефекти, без ефекти. Откога пазенето на спомени се третира като социално извращение? „Живей сега. Тук. В момента. Изживей го, не го снимай.“ Ъм, добре. А може ли… не знам, да направя и двете? Имам изключително функционална хипермодерна технология, наречена фотоапарат, която ми позволява да не разчитам на избледняващия спомен в мозъка ми и планирам да се възползвам от това, независимо дали го смяташ за „убиване на момента“ или не. Успокой се малко и не се пали толкова! Виждам, че си загрижен за това, колко оптимално живея, но ако направя едно клипче на концерта довечера или снимам десерта си в онази прекрасна сладкарница, мисля, че Земята няма да спре да се върти. И повярвай ми – ще успея да се насладя на момента, не ме мисли.

Всъщност ще успявам да му се наслаждавам още много дълго след като е приключил – точно заради дигиталния спомен, който съм си сътворила.

Аз съм човек, който носи няколко специфични неща в чантата си на всяка цена, едно от които е DSLR камера. Снимам често. Снимам по всякакъв повод и по всяко време. Защото фотоапаратът е изобретен с тази цел – да увековечиш някакъв момент. И да – има хора, които снимат всякакви „безсмислени“ (което кой го определя, чудя се) неща и пълнят папки с имена „asdf“ в компютъра си, към които никога не се връщат и не се сещат да преглеждат отново, но аз отговарям за себе си и не бих генерализирала така с цел да определя лошо ли е нещо изцяло или не.

GOOGLE

Абсолютен факт е, че хората забравят прогресивно и дори не си правят труда да запомнят нещо in the first place. Получава се така, че разчитаме повече на технологиите и все по-малко на паметта си. Но какво се оказва? Проучвания по темата показват, че дори да разчиташ на търсачката, ти все пак продължаваш да помниш. Това, което помниш, просто се променя. Вместо да помниш конкретни данни, телефоните и рождените дни на всичките си приятели, години и интересни факти за това и онова, ти помниш как да стигнеш до тази информация по най-бързия начин. Което всъщност си представи като шкафче в главата със стотици папки, които в момента са сведени до една. Пълна с линкове. В този смисъл ти остава повече „място“ за още информация, която да не запомниш, но поне знаеш къде да намериш.
Всъщност е изучавано от психолози, нарича се ефектът Google и се изразява в това, че когато попиташ човек някакъв въпрос, той започва да си мисли за начини да намери отговора, а не рови в собствената си глава, за да намери нужната информация. Което въобще не е проблем според мен.

Дори Айнщайн е казал „Аз не задържам каквато и да е информация в главата си, след като винаги е достъпна в книгите, които имам. Образователната система не е създадена да кара хората да помнят различни факти, а за да научи мозъка да мисли и анализира.“

Единственият минус в цялата тази работа е, че в екстремна ситуация може и не смогнеш да google-неш достатъчно бързо „как да избягам от мечка“ или „какво да направя, когато получа сърдечен уд…“.

НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ

Хората, които силно се бунтуват срещу социалните мрежи, не знам дали си забелязвал, но най-често го правят… в социалните мрежи. Картинки на децата на 90-те на улицата, сравнени с картинки на децата сега с телефони в ръце – много едностранно и доста крайно. Нерядко самите родители са виновни, защото дете се гледа много по-лесно, ако то се гледа само, седейки по цял ден пред монитора. И това, че си направил опит да го махнеш от там с думите „Защо не поиграеш навън?“, на което то логично ще отговори „Не искам“, след като има по-лесна и стимулираща алтернатива, не те прави добър родител, който се опитва да промени нещо. Креативност се изисква и от теб. Да не говорим, че ако ти самият си пред компютъра по цял ден, е малко парадоксално да искаш от детето си нещо различно, след като то подсъзнателно или не те копира непрекъснато. Ако ти не намираш време да прочетеш една книга, как се очаква, че детето ти някой ден ще знае въобще, че има тази опция.

КОМУНИКАЦИЯТА

Има сигурно десетки, стотици, дори хиляди статии за това, как технологиите  и социалните мрежи ни правят всъщност по-асоциални, по-неадекватни в истинския живот и създават сериозни проблеми в общуването ни като цяло. Това, което май всички забравят, е, че пистолетите не убиват хора. Хората убиват хора. На същия принцип работи и това отчуждаване един от друг и тази дисоциация с реалността, която поражда прекомерното използване на различни устройства и технологични джаджи. Но не е проблемът в тях – проблемът е в теб. Ти не си жертва, никой не те кара да се чекваш във всяко заведение, в което влезеш, или пък иска да знае какъв е тоалетът ти всяка сутрин, докато си пие кафето. Ти искаш те да знаят. И това може да е окей или не толкова в зависимост от това, колко полезно ще бъде.

Защото има разлика между това да качваш снимка на тортата, която си си направил, с хаштаг #homemade, и това да качиш снимка на тортата си, чиято рецепта си споделил, в случай че някой има интерес и иска да си направи същата.

Затова степента на полезност на всичко, което постваш в социалните мрежи, донякъде определя това, колко „правилно“ ги използваш. Но дори и да не споделяш информация за последните научни постижения в света всеки ден, това да кажеш как се чувстваш пак може да помогне на някого отсреща, който се чувства по същия начин. Защото комуникацията е важна. И с новите технологии тя е все по-бърза и стига до повече хора наведнъж. Повече хора имат възможност да правят точно това, което искат. Да популяризират изкуството или работата си дори – сайтовете, за които се плаща и са по-трудни за поддръжка, вече стават малко или направо ненужни, ако нямат връзка със социалните мрежи.

Защото всички сме там. И ровим, и гледаме, и търсим. И понякога… намираме. Намираме полезна информация. Намираме трибуна. Намираме ценен съвет. Намираме нещо, което резонира с това, как се чувстваме в момента. Намираме приятели. И понякога дори истинска любов. Затова, ако все пак държите да имате проблем с технологиите, не го търсете в тях – търсете го в себе си и в начина, по който ги възприемате и избирате да се възползвате от това, което ви дават.

Тук също разглеждаме феномена на селфитата, онлайн културата и нарцисизма. Виж какво мисли Йордан по този въпрос.