Be a lady, they said! Това ли е всичко?

Режисьорът Пол МакЛийн и обличащата чувства в думи Ками Рейнвил ни хващат за гърлото с 3-минутно видео.

  • 30.11.-0001
  • от Преслава Маринова

Спомняш ли си кога започна да си поставяш рамки на държанието, кога оформи същността си така, че да е пригодена за обществото ни? Дали майка ти ти е казала „Изтрий тоя грим, няма да излезеш така за училище!“, или пък някоя приятелка „Ама ти на дискотека ли си тръгнала или на църква?

Какво е това поло??...

Be a Lady They Said from Paul McLean on Vimeo.

Като малка често ми се случваше да седна по турски на масата и баба да ме тупне по коляното с думите

„Научи се да сядаш като дама!“

Не че не прекарвах дните си на село, с обелени колена и пускайки хвърчила с момчетата от махалата. Помагах в градината, прекопавах лозето и поливах доматите. Когато имахме гости обаче, трябваше да си облека най-хубавата рокля, да закрия драскотините от последното падане с колелото и да се среша. А хич не обичах да се реша.

Мислила съм безброй пъти как искам да зарежа всички стандарти, да си избръсна главата, да изляза без сутиен и с огромна очна линия. Стигне ли се до това да направя нещо извън комфортната си зона обаче, сякаш егото ми се блъска в стена. И съм сигурна, че не съм сама.

Искам да привлека внимание, да бъда забелязана, да съм неподправеното ми аз. Страх ме е да привлека погледите, да бъда в центъра на внимание с неправилното нещо.

Без да усещаме, често започваме да сме конформистите, които сме си обещали да не сме. Уж сме body positive настроени, но виждаме поредната снимка на момиче с перфектно тяло и вместо тясната блуза обличаме широкия пуловер. Харесваме си някое момче, което ни казва „Предпочитам момичета, които не носят толкова много грим“. Хвърляме лилавото червило и черните сенки в кошчето. Обуваме страхотната нова къса пола, която открихме в малък секънд хенд магазин, показваща яката татуировка на бедрото, а бабата на спирката ни гледа укорително. Отиваме да гледаме новия филм с power female в главната роля. Тя е руса, слаба, с плътни устни и дъъъъълги крака. Не се чувстваме empowered, по-скоро out of the box. И пак не се вписваме.

Синтия Никсън ме хвърля в сериозни размисли. Невероятното й изпълнение в клипа разтърсва деня ми и мисля за насмешката в гласа й часове наред. 

Откъде идват границите в ума ми?

Не, не може да са там от толкова дълго. Та Барби е детска играчка, как ще е оформила представата ми за това, как трябва да изглеждам... Обградена съм от феминистично настроени момичета, които ми казват колко ужасно ни влияят мъжките очаквания. И съм съгласна, културата ни страда много от твърдения като „Не носи къси панталонки, ако не искаш да те заглеждат момчетата“ и „Boys will be boys“. Обаче нещо ме притеснява – само тяхна ли е отговорността? Само те ли насаждат рамки? Защо сме жертви на невъзможните очаквания, стоварени върху нас?

Бих казала „Be a decent human being“, пък дали въобще е възможно да си лейди по всички стандарти... май не.

Виж повече: 5 КНИГИ, КОИТО НИ УЧАТ НА БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.