Хобита vs. работа: мисията възможна

Трима души в една бизнес сграда, без да става дума за екипировката

  • 09.12.2019
  • от Десислава Павлова

Мотори, колоездене, ски, сноуборд, пивоварство – тези тримата сигурно имат поне още толкова хобита, за които просто не е станало дума. Срещамe ги във VMware на „Г.М. Димитров“ – единият е със ски, другият носи постери със сняг, защото подготвя следработно бирено парти на зимна тематика. По всичко личи, че зимата тук е дълго чакана и по всичко личи, че организацията е на такова ниво, че всеки знае точно кога какво прави, за да му остане време за всичко, което обича. Съвременната корпоративна среда е пример как добрата организация и правилно разпределение на задачите води до повече свобода и желание за поемане на отговорност. Съвременната корпоративна среда не е скучна, сива или затворена – напротив, тя се смее, облечена е в цветно колоездачно джързи и излиза в планината.

Или поне тази е такава, а това са Алекс, Крум и Ани. 

Днес в офиса на VMware Алекс е със ските си. Вървим по коридорите, а хората го питат дали случайно вече не става за каране. Всъщност, ските са тук, защото са едно от най-отдавнашните хобита на Алекс. Ще ни разкаже и за тях, но първо бирата:

Кога на един софтуерен инженер му остава време да бъде и пивовар? И двете изглеждат доста времеемки…

Да, така е, едно варене на бира отнема около 5-6 часа в зависимост от стила и типа бира, която се прави. Но както с всяко хоби – всичко е въпрос на приоритети и желание. Понякога се е налагало да ставам в 4-5 часа сутринта, за да правя бира, а понякога отделям един уикенд за това. Случвало се е да варя, докато имам гости и приятели вкъщи, на които процесът също им е интересен.

Случвало ли се е хобито да пречи на работата ти?

Старая се да ги съчетавам и винаги, когато отделям от време на хобито си, гледам да компенсирам в работата. Хубавото на работата тук е, че работното време е гъвкаво и можеш да изместиш графика си. Понякога например имаме разговори с екипите в Щатите, които са късно вечер – тогава можеш така да планираш деня си, че сутринта да си свободен, а вечерта да поработиш повече. Динамичните схеми на работа доста помагат.

Може ли да ни дадеш три характеристики, по които се познава добрата бира?

Бира, вино, напитките общо взето наистина се познават по 3 основни неща. Едното е как изглежда самата бира – дали е прозрачна, мътна и т.н. След това е ароматът, да усетиш характерните нотки, и след това е вкусът. Той е многокомпонентен - каква е газировката, колко сладка, солена, горчива, какъв послевкус има. Когато бях на екскурзия в Белгия може би за първи път започнах да си отварям очите за различните видове бира, защото там има такова разнобразие, че наистина, можеш да я запомниш, да я опишеш, да я разкажеш, да си кажеш, че искаш да я опиташ отново. В пивоварството има такова течение – да се опиташ да наподобиш някоя комерсиална бира. Тук идва и майсторлъка - когато докараш нещо, което ти харесва на теб,

да успееш да го повториш и да успееш да получиш точно това, което си искал,

без значение дали е добро или лошо за останалите.

Това ли е най-сложното в процеса? Да повториш резултата?

Да, консистентността е най-сложна. В началото много се притеснявах, защото има много високи изисквания при варенето - да пазиш чистота, за да не заразиш бирата с някакви външни бактерии. Това се оказа по-малкия проблем обаче. По-трудно е да си консистентен, защото има твърде много стъпки и условия, за които трябва да следиш като температурата например. Има много фактори, които не се държат лесно под контрол в домашни условия, но отново - всичко е до желание.

А в работата ти кое е най-сложното? Ако в пивоварството е най-сложно да си постоянен…

В работата едно от най-сложните неща е да поддържам нивото си наравно с младите хора, които идват в екипа. Накрая наистина младостта побеждава. Това е предизвикателно, държи те жив, с отворени очи, за да не изпускаш гребена на вълната. Конкуренцията с млади, умни хора е това, което те изважда от зоната ти на комфорт и всъщност ти помага.

А спорта, ските - те помагат ли ти да останеш мотивиран, да се справяш с най-сложното в работата?

Ските са чисто удоволствие! Освен това обаче на ски също може да се замислиш дали ще се справиш, дали всичко ще мине благополучно, защото си на терен и си само и единствено със себе си. Понякога си притеснен, но когато всичко мине, се чувстваш добре точно защото си се справил сам. Но понякога караш по познат и безопасен терен, където знаеш, че ще се справиш и ти е комфортно. Тогава идва удоволствието от спускането.

Крум е програмист, но не сме сигурни дали това го описва най-добре, защото знаем, че участва във веломаратони на стотици километри. И днес, като всеки ден, е на работа с колело, а в гаража при служебните колела, с които разполага компанията, знае даже какви са спецификите при всяко едно от тях.

Има ли много програмисти сред колоездачите? Спортът набира все повече популярност и може би е така и с професията….

Има все повече колоездачи, което е добра тенденция, но не мисля, че програмистите имат превес сред тях. Забелязал съм обаче, че сред планинарите има много програмисти.

А вие тук имате ли работна групичка, която е колоездачна или приключенска?

Всъщност има една приключенска, в която аз не участвам чак толкова често, но е Traditional Thursday Team групичка. Идеята е, че колеги се събират заедно и се ходи някъде наблизо преди работа. Алекс участва активно, доста сериозен екип са.

Алекс: Крум не участва, защото нашите дистанции са му прекалено лесни.

Коя е най-дългата дистанция, която си изминавал на колело?

По шосе – 1200 километра. Правил съм го два пъти – веднъж в България и веднъж във Франция това лято, където много ми хареса. Досега не бях ходил на такова голямо събитие, на което участват повече от 6000 души. Имаше страхотна атмосфера , хората се редяха покрай шосето, за да подкрепят и наблюдават, ръкопляскат. Местните хора пък изнасят масички по маршрута, черпят те с кафе, чай – доста е удобно, когато знаеш, че следващия подкрепителен пункт е след 70 км. Тези състезания са така наречените веломаратони, организирани от една и съща асоциация в целия свят. Дължините са различни, но стандартни за всяка държава – 200/300/400/600/1000/1200 км. 

За какво си мислиш на тези хиляди дълги километри? Случвало ли се е да решиш проблем, свързан с работата ти на колелото?

На колелото рядко мисля за работа. Има доста моменти, в които оставаш сам със себе си и мислиш за живота. Това е, което ми харесва в тези дълги километри – отпускащо е, можеш да мислиш за най-различни неща и имаш усещане за цялост, свързаност със себе си и свобода

Може би пък после, когато се върнеш в офиса, си по-продуктивен, защото си изразходил ментална и физическа енергия?

Има много проучвания, които доказват, че физическата дейност подпомага мозъчното развитие.

По-ползотворно е да правиш физически упражнения един час, отколкото да решаваш судоко, например. Доказано е, че за развитие на мозъчната дейност, физическото усилие доста подпомага. Двете са свързани.

Ако тези 1200 км на колело са били най-сложното физическо предизвикателство, кое е най-сложното тук в работата ти?

Работата ми е доста разнообразна и постоянно търсим решения на различни проблеми. Понякога стигаш до заобиколно решение и трябва да прецениш дали ще работи дългосрочно, или е просто нещо, което в момента трябва да работи.

Какво в програмирането е равно на 1200 километра с колело?

Да движиш цял проект. Да измислиш как всичко да бъде така имплементирано, че да го накараш да работи.

Мотори, сноуборд, извънпистово каране, което те учи на респект към планината и ти дава знание, че първо трябва да се опиташ да я опознаеш преди да навлезеш в територията ѝ – да, за такива неща си говорим с Ани, а някъде там се вмъква и първата страст, заради която днес се срещаме в сградата на VMware.

Кое дойде първо - програмирането или високите скорости?

Първо започнах да се занимавам с програмиране- то е истинската ми, най-голяма страст в живота. Вече след като можех да си позволя повече глезотии, започнах да развивам различни хобита, но първо дойде програмирането, а след това абсолютно всичко останало.

Кое изненадва хората повече - това, че едно момиче е програмист или момиче на мотор?

Към днешна дата има много жени, които програмират и това вече не е изненадващо. Но все още хората се изненадват, когато отидем на писта и съм единствената жена там или когато сваля каската и видят, че съм жена. Случва се все още да ме питат: „О, ама и ти ли ще караш?“ Това все още продължава да е интересно. В програмирането жените са навлезли в професията, така че се е утвърдило.

Каза, че програмирането е първата ти страст. Там къде е адреналинът, има ли също толкова адреналин, колкото в екстремните спортове?

Доста е различно. Адреналинът идва от супер стриктните срокове за спазване и клиентските изисквания от продуктова гледна точка, които трябва да спазваме. Малко или много имаш стегнат график и времеви интервал, в който трябва да влезеш – случвало се е да работим и уикенди, и нощи, за да можем да свършим работата си. В това има известна доза адреналин –

когато имаш супер много работа и малко време за нея, предизвикваш себе си, за да си по-креативен и да я свършиш ефективно и бързо.

Ти заради това ли се запали по програмирането? Как реши да се занимаваш с това?

Първият ми братовчед се занимаваше с това, когато аз бях дете. Бях на около 10 години, когато той ми каза: „Ела тук, да видиш какво съм направил“. Сигурно е било нещо супер смешно за онези години, обаче беше един квадрат, който се въртеше в различните части на екрана, от който аз се впечатлих и му казах да ми покаже как го е направил. Братовчед ми отвори кода отзад и аз реагирах с това ли е, толкова е яко, пък отзад някакъв скучен текст… След това осъзнах какво означава да програмираш, какво се случва, когато пишеш кода и как той сработва с този квадрат.

Имало ли е ситуация, която да те изплаши – и в работата, и в хобитата? Случвало ли се е нещо, което е извън представите ти и не е вървяло по план?

Винаги, когато започваш да се занимаваш с нещо ново за теб, има известна доза предизвикателства, докато натрупаш опит и увереност. Стряскащо е, когато имаш задача, която трябва да свършиш за определен срок и ти не знаеш какво да правиш. Случвало ми се е да седя на стола и да ми се е свил стомахът, защото не знам откъде да започна, какво да правя, какво да прочета. Но аз програмирам от доста години вече - 8-9, и такива неща все по-рядко са факт в професионален план. С мотора абсолютно всеки ден се случва някой да ме засече на пътя и да се стресна. Хората си цъкат по телефоните, не забелязват много мотористите, а моторът все пак е на две гуми и всичко при него е въпрос на баланс. Много хора не осъзнават, че за секунда можеш да загубиш баланс, ако някой се престрои по-рязко. Със сноуборда например тази зима бутнах нещо като псевдолавина и макар да се отцепи малко сняг, в първия момент усетих шок. Затова е важно да знаеш как да действаш в дадена ситуация. В случая започнах да ходя на лавинни курсове, за да науча повече и да се опитам да опозная по-добре планината. Така е и с всичко, което правиш – невинаги може да си в пълен контрол на ситуацията, но трябва да направиш всичко, което зависи от теб, за да знаеш как да действаш.

A ти гласувай за любимите си филми и можеш да спечелиш 55-инчов телевизор.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.