Любен Зидаров vs. Хари Потър: коментари от социалните мрежи

Покрай новото издание на „Хари Потър“ с илюстрации на Любен Зидаров социалките ни заляха с мнения, ето част от тях:

  • 18.11.2019
  • от Миро Павлов

Покрай новото издание на „Хари Потър“ с илюстрации на Любен Зидаров социалките ни заляха с мнения,

ето част от тях:

Letiashtata Kozzila Erato:

Аз прекарах детството си с него, защото четях като ненормална. Помня ясно всичките му илюстрации. Те ми съсипаха не една и две книги. Травмите, които имам от неговото творчество, са незаличими. После пораснах и разбрах, че бил гений. И нали съм неуверена, върнах се назад към детските си книги и гледах, гледах. Пулих се. Все така ужасно и грозно.

„Ти не разбираш от изкуство, Елисавета“, ми се каза тук-там. Викам „Сигурно“.

Виж повече: 7 житейски урока, на които ни научи Хари Потър

Людмил Каравасилев:

Ако вече е затихнала темата с илюстрациите на Любен Зидаров на „Хари Потър“, да се захванем с анимациите! Вие коя версия на заставката на „Аз съм Сънчо“ харесвате? Аз съм за тази, при която Сънчо кръжи около дървото и приспива наред жабчета, кълвач, щъркелчета и накрая гаси луната. Не ми казвайте, че си падате по другите. Ще е проява на лош вкус.

Красимира Хаджииванова:

Сега аз искам да попитам ТОВА КАКВО Е??

Защо децата трябва да гледат героите на Хари Потър изобразени като нещо, болно от туберкулоза и гигантизъм едновременно?? Какви са тия „авангардни“ решения в О-то да има разкривена светкавица? Това не е ли било модерно през 70-те години? И тези корици как изразяват историите, описани вътре - какво ни казват тези несъразмерни, космати безжизнени чудовища по раздърпани гащи, полегналите като ранени партизани в ливадата кривогледи върлини, астигматичните жаби-октоподи, облещените коне с клечки за зъби вместо грива... То па не било кон, било някакъв абстрактен грифон, простете, ама човек дори не може да разбере какво вижда, някакви петна, пльоснати по вертикала и хоризонтала... И всичко това обвито, разбира се, в една соц тъга, гнет и в цвят на зрял картоф. Ние си го обичаме тоя цвят, сакън, цели улици си правим в него, но тия деца имат интернет, виждат как се случват нещата по света, където, невероятно, има и други цветове и форми, и шрифтове, и... просто искам да попитам докога ще я караме така? Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?? Знам, че илюстраторът е известен и доказан и е рисувал какво ли не, ама други илюстратори в последните 50 години нямаме ли? Някакви анимации правехме, някакви награди взимаха едни хора... Да ги бяха помолили тях да нарисуват Хари Потър. Да бяха помолили някой от интернет. Или пък да го бяха оставили на децата, дето ще трябва да го четат тоя Хари Потър, да си го нарисуват сами. Всичко щеше да е по-добре.

Дими Деянски:

Аз пък се радвам, че J K Rolwing ще има концерт в Самоков!

Анна Валева:

Доста хора остро разкритикуваха илюстрациите на Любен Зидаров за Хари Потър, мисля си, добре че човекът е с намалено зрение от възрастта и няма как да ги прочете, па да се засегне като всички останали, засегнали се от негово име днес.

Димана Йорданова: 

Това не е Хари Потър, това е Хитър Петър!

Драго Симеонов:

В повечето време се чувствам, все едно Любен Зидаров ме е нарисувал. Вие по-красиви ли се виждате? Единствената по-голяма заплаха за децата ни от норвежците са илюстрациите на Любен Зидаров към Хари Потър.

Бързо ги прибирайте, че става страшно...

Манол Пейков:

Първо: Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров. Но не бих отказал, ако ми предложат детска книжка с негови илюстрации. Защото големият творец винаги генерира нови смисли - дори аз самият да нямам сетивата да ги доловя.

Второ, ако за някой по линията Зидаров - Дж. К. Роулинг е комплимент, че е бил одобрен от другия, този някой не е Любен Зидаров. Без значение колко е популярен в момента, Хари Потър е едва двайсетгодишен. И все още не може да се каже, че е издържал най-важния, най-висшия тест - проверката на времето. (Нека не забравяме, че по времето, когато излиза съвместната им стихосбирка, Стамболов е бил по-популярен поет от Ботев.)

Затова фактът, че 95-годишният Зидаров, който е епоха в изкуството за деца и е илюстрирал Андерсен, Марк Твен и Робърт Луис Стивънсън, се е съгласил да рисува Хари Потър, сам по себе си е щемпел за качество и признание от най-висша класа за творчеството на Роулинг.

Трето, основната разлика между литературата и киното за деца е, че четенето е поле за развихряне и развитие на въображението.

В този смисъл илюстрациите на Зидаров със своята възхитителна многозначност и незавършеност са много по-плодородна нива за въображението от обичайните сресани и свръхреалистични картинки, поместени в обичайните детски книжки, които вече са ти отговорили на всички въпроси, преди дори да си сетил да си ги зададеш.

Четвърто, ако не харесвате Зидаров (което си е ваше право), „оригиналните“ издания на Хари Потър са си все така по книжарниците. Затова спрете да мъцате и да ръсите жълта злоба. Просто се пресегнете и си вземете от рафта онази версия, която ви харесва. Два вида маслини винаги са за предпочитане пред само един вид маслини.

Пето, шапо за българския екип на „Егмонт“ за смелостта и високото чувство за отговорност.

Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано. Но оставя следи във времето, умовете и душите.

Венци Мицов:

Да, аз бях избран за следващия илюстратор на Хари Потър! (илюстрация)

Бойко Недялков:

Кой?

Елена Чтерева:

Дрънкането на струната на носталгията е злокобно - носталгията е знак, че нещо липсва в реалността и е почва за депресия! Преди 20-ина години „Егмонт“ наводниха пазара със захаросаните образи на Дисни - възползваха се от потребността на възрастните от контрапункт на илюстрациите на соц издателствата. Сега пък предлагат контрапункт на своя контрапункт - връщане към соц образността чрез Хари Потър. Имитацията на детско рисуване е заиграване с възрастните. Изключителна рядкост е дете да се впечатли от рисунка на друго дете. Който не вярва, или не е обръщал внимание, или не е водил деца на изложби с детски рисунки. Ние, възрастните, възприемаме детските рисунки по съвсем различен начин, защото проектираме в тях своите си неща. А който се чуди защо е това настървение срещу кориците на Зидаров - този тип реактивност може да е продукт и на неговите илюстрации (разбира се, това е предположение, но е факт, че изкуството въздейства върху светоусещането на човека и формира начина, по който той взаимодейства със средата).

Тео Чепилов:

В средата на ноември в София ходя по суичър... Не мога да повярвам, че някакви картинки към книжка са най-големият проблем на човечеството в момента.

Емил Л. Георгиев:

Жанрът „възмутени граждани настояват да се спре това безобразие“ - като „безобразието“ може да е книга, изложба, филм или друг културен факт - е измислен в СССР, но се среща и в днешна Русия, а напоследък и у нас. Вероятно възмутените майки и атакуваните издатели си спомнят „гражданско възмущение“ от книгата „Детски и домашни приказки” на Братя Грим? Там въпросите варираха от „Що за изродски приказки?“ до „Кой е позволил тази книга да излезе?“. Също като сега издателите бяха обвинени в опит да травмират жестоко детската психика. Най-забавни са коментарите, които обвиняват Зидаровите илюстрации едновременно за грозни и социалистически. Може би не знаят, че по време на нацизма и социализма с обвинения, че са грозни, се закриваха изложби.

Виж повече: Stranger Things: най-добрите моменти с Тео Чепилов и Драго Симеонов

Орлин Атанасов:

Искам да заявя, че тази идея на издателството е наистина гениална и за завиждане. Това е свързване на поколението, родено около 60-те с това на 90-те! Ако някой не си дава сметка за това, Любен Зидаров е ЕДИНСТВЕНИЯТ останал ЖИВ ВЕЛИКАН в нашето изкуство - особено на илюстрацията, който продължава да ТВОРИ!!! На 96 години!!! Няма да изброявам изданията, с които сме пораснали и от които сме се учили. Нарочно. Белким се поразтърсят в нета или по антикварните сергии „незрящите“ (духом).

Георги Кючуков:

Всеки има право да е прост, ама не е да го натрапва на всеки. Откакто се появиха социалните мрежи, всякакви прости особи взеха да изказват мнение, да раздават присъди, да са компетенция по всички въпроси. А преди си бяха просто клюкарите пред блока и никой не ги броеше за живи.

Албус Дъмбълдор в „Хари Потър и Стаята на тайните“:

Изборите, които правим, Хари, а не способностите ни, показват какви наистина сме.

Виктор Черномирдин:

Искахме най-доброто, но се получи както винаги.

A ти гласувай за любимите си филми и сериали и спечели телевизор

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.