Имаш ли презерватив?

Беше малко като в гимназията.

  • 19.02.2013
  • от Станислава Коцева

Полумъртва лятна сряда. Стълбите в двора гледат директно към външната порта, но въпреки това като че ли бяхме сами в целия свят. Какво като е август, какво като къщата е на една от централните улици на Варна, какво като градът се пръска по шевовете от хора. Огромна бутилка студен чай, няколко бири, много цигари и ударите на градски часовник, които ни успокояваха, че след един часа посред нощ  точно тук няма кой толкова да се разхожда. Беше ни първата вечер заедно. Всичко беше ужасно нередно и забранено, което го правеше още по-хубаво. Нямаше нищо, което не бихме направили един с друг в тази нощ. Всяка котка, която минаваше, ни караше да изтръпваме и да поглеждаме към портата. Бяхме опознали всяка част на телата си с ръце и устни и гледахме като озверели към гаража отсреща, където нямахме търпение да се преместим и да продължим по дневен (нощен) ред. През ум не ни минаваше да влезем в къщата, да избягаме да си вземем хотел или някоя друга цивилизована идея.

Бяхме в Хавана. Беше малко долно и ужасно възбуждащо. Подсъзнанието ми крещеше „Искам те веднага“, а неговото контрираше с „Така ще те побъркам тук, че после, когато съм в теб, няма да ти се вярва“. Най-накрая се смили над мен и ме поведе към гаража. „Имаш ли презерватив?“ Това, което най-малко очаквах да чуя в този момент! „Не, мамка му! Ти си мъжът, ти се грижиш за тези неща!“ Намразих го за части от секундата. 

Бях готова на всичко, за да чуя думите „Добре де, айде без“, но слава богу той беше достатъчно разумен, за да не ги каже. 

Поуспокои ме само това, че вече бях свършила не помня колко пъти. В мисленото извървяване на пътя до най-близката аптека, разстояние, което ни се виждаше близо две хиляди километра, възбудата ни се превърна в отчаяние и започнахме да се успокояваме с това, колко ще ни бъде хубаво утре, колко повече ще го искаме и като неиздържали зверчета ще правим секс като побъркани, но и на двамата ни беше ясно колко по-хубаво щеше да е, ако можехме да го направим сега, веднага. 

Не знам дали си давате сметка колко нелепа е тази история. Те са толкова много и толкова навсякъде, че вече е по-лесно да си намериш презервативи, отколкото бял ръчен хляб. Всякакви цветове, шарки, вкусове, релефи, плътности и размери. Повече видове и вариации дори от шоколадите, а понякога са и по-вкусни от тях. И тотално задължителни.  

Началото на всичко е през  XV век. Тогава Габриеле Фалопио открива, че ленен презерватив, предварително потопен в химичен разтвор и оставен да изсъхне, е най-доброто средство за предпазване от сифилис. Ще сравняваме ли скъсването на целофанената опаковка с цял химичен ритуал на шиене, пране, гладене, потапяне, съхнене… По-скоро не. По време на Ренесанса освен от лен, презервативите са се правели от черва и пикочни мехури. Възбуждащо, нали? И със сигурност благоуханно. Нямаме още черешки, ягодки и ванилийки. След това, през XVIII век, разбира се, са ги отрекли и заклеймили. Предпазването от забременяване се считало за неморално и нежелателно, а безрезервната вяра на обикновения човек в предпазването от болести, предавани по полов път, което, разбира се, според църквата било тотално невярно, можело да доведе до безразборни полови контакти и немислими епидемии. Били скъпи, неудобни и водели до загуба на чувствителност, къде ти тогава релефи и всякакви подобни гъзарийки. Поради цената им и тоталната липса на сексуално образование били достъпни само за по-висшата класа. Чак към XIX век започват да стават масови и достъпни за всички. Непрекъснато се повишават изискванията за качеството им и правопропорционално с тях и видовете, материалите и какво ли още не.

Господин Фройд, елате сега да видите дали намаляват усещанията, както сте твърдели, с милионите им точки, чертички, кръгчета и интеграли. И проста равносметка. Един лев за презерватив или 500 лева за аборт в свястна клиника, или стотици левове, милиони нерви и рискове за ЕВЕНТУАЛНОТО лекуване на някоя „свръхприятна“ болест. Май е по-добре да мислим предварително!