Американска мечта - вечно младите модели на Жак Оливар

Да се доверим ли на предполагаемо невинните ангели на фотографа Жак Оливар? Изборът е личен!

  • 21.09.2013
  • от Ивайло Харалампиев

Красиви, секси, самотни, меланхолични, напрегнати или дори с мигрена. Жените на фотографа Жак Оливар са се озовали в сценарий, от който не могат да избягат, а и изглежда нямат такова намерение. Накъде са тръгнали? е доста логичен въпрос, на който авторът няма никакво намерение да отговаря еднозначно. Именно отворените опции на наблюдателя са най-забавната част от работата му. За да разгадае шифрите на тази добре аранжирана театрална интрига, зрителят трябва да упражни в доста голяма степен въображението си. Сигурно е едно –красотата на жените остава запечатана в рамките на пейзажа. Всяко избрано място – телефонна кабина, бензиностанция, гараж или мотел – е поредна спирка по магистралата в търсене на по-добрите неща в живота.

Жак Оливар, фотография

Напрежението е безспорно. Като във филм на Хичкок, в който сме напълно убедени, че независимо от привидното спокойствие рано или късно ще се озовем в съспенс. Въпреки че в кино версиите именно този тип зрелищни жени се оказват въвлечени в куп неприятности, Оливар предпочита героините му да са максимално невинни. Поне до доказване на противното! Така те си остават понякога уморени, друг път отчаяни ангели, чийто външен вид никога не спада под летвата на ексклузивната елегантност. А преобладаващото от серията фотографии настроение е все пак безопасна романтика с привкус на лятна ваканция. Експозицията Forever Young в Young gallery в Брюксел показа 20 широкоформатни снимки на Жак Оливар, а издателство te Neues събра работите му в книга със същото заглавие с текстове на английски, немски, френски, италиански и испански.

Жак Оливар, фотография

Това е всъщност класическата американска фантазия, в която хората са млади, неуморни, винаги заредени с надежда, без никога да се отчайват или отказват. Или с други думи, Forever Young. Истината е обаче, че презокеанската вманиаченост по младостта не е само повърхностна и съвсем не се ограничава само с външния вид. С годините тя се е превърнала и в морална ценност, и в състояние на духа. Затова дори хора, които откровено не са съгласни по някои от големите американски теми начело с политиката признават, че са запленени от струящия отвсякъде оптимизъм и заразителната настървеност у хора на всякакви възрасти. Вродена нагласа за търсене на нещо по-добро и безпрекословна убеденост, че го заслужават и че ще го получат. За останалия свят подобна жизнена позиция винаги е изглеждала по детски наивна и откровено наперена. Досега обаче реалността винаги е потвърждавала тяхната теза. Ще устои ли тази позитивна визия за живота като цяло на настоящата глобално завихрила се криза? Ако съдим по скоростта, с която се развиват събитията, не след дълго ще узнаем и това. Има и критици, според които тя се дължи до голяма степен именно на подобно нереалистично поведение. Все повече учени настояват обаче, че така или иначе оптимистичният подход е единственият правилен избор. Можем само да се надяваме, че американците са го открили преди всички останали и че ще има откъде да го заимстваме наготово.

Жак Оливар, фотография

Жак Оливар е роден през 1941 г. в Казабланка. И макар че никога не е виждал Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман, от малък се потапя в екзотичната и екзалтираща сетивата атмосфера от онези години. Като малък бягах толкова много пъти от училище, това универсално място за форматиране и клониране, но винаги ме хващаха. От майка ми, испанска циганка от Андалусия, наследих любовта към музиката и фаталното привличане към това да не принадлежиш на никое място. Така че когато пораснах, започнах да пътувам. И вече нямаше кой да ме хване, спомня си Жак Оливар. Все пак той се записва да учи отново, този път за пилот, но в крайна сметка фотографията печели битката. Кариерата му започва с бърз старт, след супер успешната му кампания за DIM. От 1987 г. работи за издания като Vogue, Glamour, MarieClaire. Сътрудничи с Armani, Hermes, Trussardi. В Париж той работи като рекламен фотограф и режисьор, преди да се заеме по-сериозно с модната фотография, когато е на 46. Кинематографската чувствителност се оказва перфектната спойка между модата и Холивуд. А от собствената си биография заимства нестихващата любов към приключения.