Пладнешки кражби - когато дизайнерите копират един от друг

Дали копирането на моден дизайнер и превръщането на неговия труд във фалшификат е пладнешки обир?

  • 29.09.2013
  • от Поли Николова

Пладнешките кражби се описват като явни обири. И докато малки сирачета като небезизвестния Хюго от филма на Скорсезе крадат от сутрешни кроасани в Париж, то има други, за които може да се каже, че наглостта е водещо качество, а кражбите никак не са дребни.

Дали копирането на моден дизайнер и превръщането на неговия труд във фалшификат е пладнешки обир?

Някъде в средата на 19 век разграничението било лесно – висшата класа носела светли, предимно бели дрехи, а работниците – черни. Обяснението е просто, а и символиката помага в разгадаването – белите са чисти, черните са мръсни. Едното не е дреха, а украса, другото – пак не дреха, а просто парче плат, служещо да покрие и скрие тялото на носещия я. Някъде по същото време се появява и първият дизайнер, Чарлз Фредерик Уърт. Бащата на модата, както още го наричат, се ражда в Англия, но твори в Париж. Дрехите му се превръщат в пример за отлична работа за поколения напред.

мода, ментета, фалшификати

През 20 век, когато Коко Шанел постига истинска революция в модния свят, едва ли някой е предполагал, че не след дълго фалшификатите ще се родят и още от прощъпалника ще намерят своя път до потребителите.

Богатството е разнообразие и разнообразието е богатство. И колкото по-голям избор имаш, толкова по-добре.

За две минути мога да намеря поне няколко души, които не са склонни да вярват в горните твърдения. Разнообразието от дрехи, аксесоари, козметика може би е благодат. Разнообразието от фалшификати – не съвсем. Защото виждате ли – след солиден брой проучвания се доказа, че много от тези продукти са вредни за нас самите. В резултат използването на нискокачествени материали, както и такива с опасен химичен състав редица потребители са застрашени. Само у нас, предвид че сме малка държава, на година се хващат над 2,5 милиона фалшиви стоки. В Италия, която е една от водещите в модния бранш, за изминалата година са конфискувани близо 110 милиона опасни продукта. Експерт от Столичната здравна инспекция преди няколко месеца ни припомни, че всички те са опасни за здравето и могат да предизвикат алергични реакции. Проблемът се корени в огромната част производство, идващо от азиатски страни, начело с Китай. Именно там използват за изработването на модни облекла химични вещества , които не се срещат в чистата природа.

мода, ментета, фалшификати

Опасността за здравето едва ли обаче ще спре потребител от средната класа, който цели да изглежда на ниво. Дали е от културата и манталитета на даден народ, не можем да сме сигурни, но пък явлението е масово. А по-лошото е, че огромен брой хора пазаруват, без дори да осъзнават, че в ръцете им попада менте. Изобщо индустрията се е разраснала до такава степен, че да бъде спряна е немислимо. И за наша изненада законите на някои страни се оказват в нейна полза.

В Япония например има закон, който защитава дизайна, но стандартът за новост е толкова висок, че трябва да докажеш, че творението ти не е съществувало никога преди. В Америка, от друга страна, съдилищата отдавна са решили, че облеклото е прекалено утилитарно, за да се квалифицира за защита на авторското право. Единственото, което може да бъде защитено, е логото на марката. Ето затова толкова много брандове разхвърлят логата си върху дрехи и аксесоари от горе до долу.

мода, ментета, фалшификати

На този принцип през изминалото лято марките Louis Vuitton и Burberry заведоха и съответно спечелиха най-голямото дело в историята на Канада за фалшификация и авторски права. Обезщетението е в размер на 2,5 млн. лв. и следва да се изплати от Singga Enterprises Inc и Carnation Fashion Company, които продават фалшиви чанти и аксесоари с етикети Vuitton и Burberry от януари 2008 година. Chanel също спечели мащабно дело срещу безбройните разпространители на фалшификати с името на марката. Модната къща надделя в съдебен спор срещу 399 сайта, предлагащи техни ментета, между които дори има такива, които си го признават.  Разбира се, промяна като че ли няма и ментетата продължават да заливат световните пазари. Оказа се, че България е една от страните, които се считат за техен рай, тъй като по-голямата част от жителите на страната са ниско осведомени и нямат възможност за закупуване на  оригиналните стоки. Но ако за всеки е законно да копира, това означава ли, че дизайнерите също имат тази, така да я наречем привилегия? Да, и още как.

мода, ментета, фалшификати

Преди време Миуча Прада се разхождала безгрижно из парижките улици със своя приятелка. Отбиват се в магазин, където Миуча харесва палто на Balenciaga. След няколко минути на разглеждане, изучаване и очевиден интерес към връхната дреха дизайнерката отговаря на въпроса на своята позната дали няма да го купува най-накрая с: Не само че ще го купя – смятам да го копирам.
Свободата, която лично аз смятам за плюс, дава на дизайнерите широко поле за изява, на което всеки е длъжен да покаже най-доброто, на което е способен. А да копираш също е умение. Всъщност, замисляйки се по-дълбоко – нима самите дизайнери не си признават, че също копират?  Карл Лагерфелд честичко повтаря, че черпи вдъхновение от улицата, именно от нас самите, копирайки визията ни.

Неведнъж през последните години сме ставали свидетели на скандали между  дизайнери, стилисти и заобикалящите ги хора от света висшата мода. След приключилването на Седмицата на мъжката мода в Милано миналата есен , Джорджо Армани нападна колегите си от Prada, като ги обвини, че печелят пари само с името си, а не с креативност. От Chanel заклеймиха Louis Vuitton като крадци, след като втората марка копира сцената на Chanel от ревю през 2008-ма. Изобщо – повторения и прилики можем да открием навсякъде, а и тезата, че да измисляш все по-нови и нови модели е повече от трудно е вярна. Но докато във висшата мода свободата дори подобрява качеството на работа, то при нискокачествените ментета това не е така. Не забравяйте, че в повечето случаи ниската цена означава и ниско качество.

мода, ментета, фалшификати



Факт е, че модната индустрия днес е командвана от борсата, а не от таланта, както е било преди години. Факт е и че фалшификатите са онова неизбежно присъствие, което дори да дразни някои, остава герой на сцената, наречена моден бизнес. Защото колкото и клиширано да звучи – докато има търсене, има и предлагане. Това е простата истина.

мода, ментета, фалшификати

Kак все пак можем да разпознаем оригинал от фалшификат? На първо място – забележите ли ниска цена, следователно има повод за притеснение. Досега да сте срещали 60% намаление на Prada? Не, ние също. Цветът на продукта е от съществено значение – ако вече сте виждали истинската стока, лесно ще забележите, че копието невинаги постига яркостта или точния нюанс. Дори да не сте текстилни експерти, можете да разпознаете грубата изкуствена материя на едно менте. Етикетът понякога липсва, кутията също. Обръщайте внимание и на изписването на марката, както и дали инициалите са намерили своето място от вътрешната страна на дрехата или аксесоара. Облеклата на Dolce & Gabbana, Cavalli, Ferre, Moschino и Versace притежават холограма за идентификация, която представлява малко етикетче, обикновено в близост до основния етикет.