THE BIG BEEFEATER CHALLENGE: ИВЕТА ДИМИТРОВА

Говорим си за Лондон, за музика и за джин с розова лимонада

0 коментара Сподели:

Михаил Новаков

The Big Beefeater Challenge представя петима артисти, поканени от Beefeater Gin да покажат лондонската естетика, приложена върху това, което умеят да правят най-добре.

Всеки от тях създава проект, вдъхновен от мотото IT HAS A BIG TASTE и предизвиква следващия човек с "изключителен вкус" по веригата.

Ивета е по-секси версията на класическите рокендролмадами. Влиза силно и музикално веднага след Жоро Панчев и MIAM, за да внесе в деня ти все парчета, които ще ти е хубаво да чуеш. Брита носи у себе си, а вкусът й си има история.

Проекта на Ивета чуй тук, а повече за него чети надолу:

Ивета, как разбираш IT HAS A BIG TASTE?
Вкусът е нещо, което се надгражда и видоизменя. Не седи в застой, има постоянно движение, породено от инспирации и вълни, които се откриват пред теб. Блъскат те в стената и ти шепнат: "Виж и мен, чуй и мен, внимание, внимание…". Big taste е, когато обръщаш внимание на вдъхновенията и си любопитен за новото. Търсиш, искаш да знаеш още и още. Допълваш вече съществуващото, без да ти мине през главата, че може да е достатъчно. Поне относно музиката е така. При мен.

Каква е връзката между твоя проект и този на Жоро Панчев и MIAM?
Имах намерение да има повече връзка с техните проекти, което намерение се провали с гръм и трясък. Исках да мисля за череши, за лято, за джин. Вместо това ме обгърна облак от сайкаделия, въздействащи бас линии, модерна употреба на дисторжън, смяна на темпо, агресия, фрустрация, влюбеност, съблазън.

С какво Лондон е специален за теб?
Много силно ме привлича този град. Всичките ми преживявания там са били изключително автентични.

Концертите, космосите в ъндърграунд обществото, свободата на избора, абсолютното отхвърляне на социалния натиск от страна на артистите, куражът да бъдеш себе си, високата интелектуалност.

Все неща, които ми се иска да виждам тук по-често. Духът на индивидуалността.

Кои са любимите ти места там?
Повечето ми любими места са случайно открити – барчета и галерии, на които се натъкваш по един или друг начин. The Crobar е едно от тях – миниатюрен джубокс бар, в който няма друга музика освен тази, която селектират клиентите, които са високи и тъмни субекти, облечени в черно и кожа. Събира около 50 човека в най-добрите дни, звучат Jesus and Mary Chain, хората си пият питиетата и се наслаждават. Никой не позира и не прави проблеми. Националната галерия също е място, на което винаги се връщам и после излизам с щастливо главоболие.

Има ли нещо, с което София ти напомня на Лондон? Какво ти се иска да стане "по-лондонско" тук?
За момента нещата, които ми напомнят на Лондон, са главно негативни. Ако говорим за вълната, която мен ме интересува. Иска ми се да има повече места, където да можеш да танцуваш, а музикалната селекция да не е компромисна или комерсиална. От няколко години се бием в гърдите, че имаме ъндърграунд сцена, която обаче е пропита от нафталин.

Плаши се от експерименти и сочещия пръст на средностатистическия българин, за когото рокендрол е три песни на Nirvana.

Как звучи Лондон в твоя проект? Кои са артистите и настроението, с които го свързваш?
Psychedelic, sultry, noisy. Простете френския. Включила съм групи като Suicide, Fat White Family, The Cramps, The Radiacs, Shoking Blue, PINS. Повечето са доста авангардни. Настроението минава през различни емоции, вдига те и те сваля.

Какво място има брит музиката сред нещата, които слушаш и селектираш?
Огромно!

Дай ни трима артисти, които да държим под око.
Ще започна с The Black Swells, които безспорно са най-вълнуващата ни българска банда. Те не миришат на нафталин, експериментират и те карат да танцуваш. Любимите ми The Underground Youth също заслужават внимание – много енергия, много метафори и минимализъм. Препоръчвам и Lea Porcelain, две берлински извънземни, които точно пуснаха дебютен албум и са изключителни на живо.

Кое е най-лондонското парче, което му отива, независимо дали си забързан, слънчев или тъжен?
Dream Baby Dream на Suicide.

Как обичаш джина си?
С розова лимонада.

Издадохме ти няколко снимки от работния процес, виж завършения проект на Ивета тук. Следващият предизвикан в The Big Beefeater Challenge е стилистът Пламен Димитров.

Колко Лондон можем да "забъркаме" в София?

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *