Нещата от живота

Коледният дух е като pisaneto na latinitza - с годините се опитваш да подминеш проявата му, защото не разбираш причината за съществуването му в такива прекомерни дози

Какъв ти коледен дух още в началото на декември? По-точно от началото на ноември, а при някои и от началото на август. Ходят си хората лятото да карат сърф и да пият мента по плажовете с Негово величество Коледния си дух, подпяват коледни песни и са щастливи, но има хора с малко по-чепат коледен дух, който закъснява за срещи с тях, абсолютно леке е или обича да си пийва греяно вино, въпреки че не е алкохолик.

Скоро споделих, че Коледният дух е като pisaneto na latinitza – с годините се опитваш да подминеш проявата му, защото не разбираш причината за съществуването му в такива прекомерни дози, и тогава реших да открия къде се е скрил моят Коледен дух.

Понеже не мога да се понасям черногледа, осъзнах, че явно си имам сприхав Коледен дух, който не ме е посетил навреме, не иска да си правим компания, и огорчена започнах мисията да си го открия и да го излекувам. Търсих го под дърво, камък и апатия. Апатия, която се беше породила след толкова пъти, в които съм била мълчалив свидетел на опорочаването на светлите зимни празници на всички нива и липсата на всякакъв уют. Защото красотата на празненството се губи в комерсиализираното избиране на предмети, наричани подаръци, не с радост, а по задължение. Защото хората са надянали пластмасови усмивки, под които прозира напрежение и нервност заради всичко това, което започва, за да приключи. Защото най-сладките празнични разходки са превърнати в „Хайде бързо до мола, за да не мръзнем навън“ без време да се насладим на красотата на сезона.

Чакай, чакай малко Ти, който мислиш това. Не всички хора са такива и престани да обвиняваш Коледния си дух, че е бунтар, а си го направи какъвто си го искаш! (Да, това беше вътрешният ми глас.)

Има хора, които не харесват зимата, но все пак най-чувствено усещаш топлината на камината, когато преди това си се намръзнал и има защо да се стоплиш. Освен това, разбира се, че не може някой да ти каже: „Коледа е на тази дата и ти трябва да бъдеш щастлив, трябва да вярваш в чудеса и че Дядо Коледа е пич, който ще ти донесе шоколади, мечтаната половинка и розово пони богиня, а и каса хубаво вино в бонус!“
Въпреки това аз открих Коледния си дух жив, без дори да е започнал зимият ми отпуск, без да съм купувала подаръци и още преди да е паднал първият сняг. Всичките ми очаквания за зимата са именно снежните нощи, греяното вино с приятели, семейната трапеза и светлините в очите на близките ми, когато чувстваме носталгия по отминалите години, но сме убедени, че всичко, което имаме, е сегашният момент. На сегашния момент сме господари и може да го превърнем в каквото пожелаем.

Особеният ми Коледен дух винаги затаява дъх, когато му разказвам за миналогодишното ми преживяване с една жена, която искаше да снима двете си малки дъщери до една елха. Всички хора преминаваха пред фотоапарата й или близо до нея и я притесняваха, докато се опитваше да създаде един спомен. Спрях се и погледах за няколко секунди. После я попитах дали иска да направя обща снимка на нея с дъщерите й. Зарадва се безумно много. Снимах ги. Тя ми каза, че съм човек, който особено много заслужава Весели празници…
Винаги съм била на мнение, че хората сме това, което са нашите действия – от най-дребните до най-големите. „Загуби“ малко време, ако ще направиш непознат щастлив. Показвай правилно отношение, когато си свидетел на неправилно по твоите стандарти.

За непознатите добре, а за познатите и близките?
Някои от хората в живота ми просто преминаха и останаха в миналото, защото направих прекалено много за тях и те изпадаха в ужас, че ще поискам да ми бъде върнато даденото обратно, за да сме квит. Дадоха ми достатъчно с това, че просто са се появили. Днес знам, че Коледният ми дух е най-изплашен от хора, които ги е страх, че са длъжни да дават, след като им е било дадено, а най-много се възхищава от хора, които дават, без да очакват някога нещо да им бъде връщано и нещата (дори чувства, ако щеш) да са изравнявани.
Убедена съм, че в сърцевината си човек изпитва по-голямо удоволствие, когато дава, отколкото, когато получава, а другото, на което трябва да се научи, е да приема да му бъде давано без страх, защото така отново носи щастие просто с това, че го има.

Раздавайте се – за себе си, за другите, за да получавате в акта на раз/даването си, защото в това е смисълът да ни има. Не само по празници, а изобщо, въпреки че в същината си Коледа носи тази идея, синтезирана в думите: „На Коледа стават чудеса!“
Аз открих Коледния си дух и пием вино заедно. Открий и ти своя!