КАКВО ДА НЕ ПРОПУСКАШ НА АНТИСТАТИК 2015

Говорите ли танц?

  • 15.05.2015
  • от Станислава Коцева

Международният фестивал за съвременен танц и пърформанс АНТИСТАТИК е пространство за пресрещане на различни разбирания за съвремието през неговите артистични практики. Осмото му издание продължава да въвежда нови езици и кодове на общуване. Оттам идва и въпросът “Говорите ли танц?”.
Какъв е езикът на танца, какво ни казва той, как да го разбираме и как да го говорим, ще разберем в рамките на седем дни, осем представления и два уъркшопа.

Първият MUST SEE от програмата на осмия АНТИСТАТИК е представлението на Фабиан Барба  (Еквадор) - “Танцова вечер на Мери Вигман”. Германката Мери Вигман е от най-значимите фигури на модерния танц. В това представление Фабиан преоткрива солата, които Вигман представя на първото си турне в САЩ (1930 г.) и за една вечер променя съществуващите представи за танц. С изключителна прецизност и артистичност Фабиан Барба изпитва възможностите за пресъздаване на движенческия език, силното въздействие и атмосфера на тогавашните рецитали на Вигман в зоната на напрежение между оригинала и цитата и в удоволствието от различието между телата им. Едно пътуване в миналото, което преобразява настоящето на танца.
„Танцова вечер на Мери Вигман” печели втора и трета Европейска награда за съвременна хореография Prix Jardin d’Europe 2010.
“Танцова вечер на Мери Вигман”, 15 май (петък), 19 ч, Младежки театър, билети 8/10 лв.
 

Следващото представление, което не е за пропускане, е “В танца”.
Катрин Дойферт и Томас Плишке са сред най-утвърдените артисти в сферата на съвременния танц и пърформанс в Германия. От 2001 г. те работят под името „artistwin” (артисти близнаци). В работата си се стремят да създадат “нов епически театър”.

На 29 май 1913 г. в Театъра на Шанз-Елизе в Париж публиката става свидетел на световната премиера на „Пролетно тайнство“ по музика на руския авангарден композитор Игор Стравински и в хореография на Васлав Нижински. Тя се сблъсква с крайна реакция на  скандализираната публиката, станала част от легендата около тази творба, която маркира началото на модерния балет. Когато светлината в залата осветила зрителите, се разкрила хаотична и комплексна хореография от движения, гласове и действия. Въпреки изключителното значение на скандалния прием на представлението тази част от хореографията му никога не е била реконструирана.   
 
Дойферт&Плишке канят съвременната публика да стане част от мита “Пролетно тайнство”. В тяхната хореография „В танца” зрителите са поканени да се качат на сцената. Всеки получава предложения за движенчески задачи и действия. Те започват да се преплитат, препредават и реформулират от участниците. Така  развитието на хореографията изцяло зависи от самата публика.
“В танца”, 17 май, 19 ч, Галерия “Credo Bonum”, ул. “Славянска” 2, билети 8/10 лв.
 

“Силке Грабингер като обект на експеримент”
Силке Грабингер (Австрия) е танцьор и хореограф. Тя е жена. Бивша брейк данс танцьорка и изпълнителка в Сирк дьо Солей. Какви представи се приписват на личността й, с какви теми и въпроси я свързват хореографите и какво прави тя с тях? Точно това Силке Грабингер иска да разбере, като кани международно известни хореографи да създадат по 10-минутно соло за нея. В рамките проекта до днес са инициирани 3 серии и са създадени 11 миниатюри, чиито хореографи решават какво искат да направят със своя опитен субект. За тази цел Силке Грабингер предоставя на разположение всичко от себе си: своите движения, биография и желанието й за експерименти.
Хореографите Ан Журен, Филипе Риера / Superamas, Хуберт Лепка, Олег Сулименко, Ирена Курик, Дейв Сейнт-Пиер, Астрид Ендрувейт & Михаел Лауб, Тражал Харел и Беноа Лашамбър, както и австрийският комик Дирк Щерман и филмовият режисьор Араш Т. Риахи се включват в този вълнуващ експеримент. Всеки от тях създава соло за Силке Грабингер в сътрудничество с нея.
Какво е специалното в проекта? Никой от хореографите не знае какво прави другият. Накрая никой не е и сигурен кой е обектът на експеримент: Силке като танцьор или хореографите с техните представи за нея, или пък зрителите?
На АНТИСТАТИК ще видим четири от миниатюрите:
ТРАНСФОРМЪР
Хореография: Ан Журен
КИТАЙ
Хореография: Philippe / Superamas
ДА ПОГОВОРИМ ЗА ВЕГАС
Хореография: Олег Сулименко
СУРОВ МАТЕРИАЛ
Автор: Дейв Сейнт-Пиер
“Силке Грабингер като обект на експеримент”, 18 май, 19:30 ч, Нов театър – НДК, билети 8/10 лв.
 

Още нещо задължително - “Поредица от бъдещето//Танц от 2043 //Танц от 2044”
Представление в две действия, които се занимават с въпроса, как би изглеждал съвременният танц след 30 години и как ли ще се танцува тогава. За да съберат гледни точки, Вили Прагер и Соня Преград провеждат интервюта с други танцови артисти от различни поколения, питайки ги как и защо са избрали танца като средство на комуникация и самоизразяване и какъв би бил отговорът им след няколко десетилетия. Въз основа на отговорите им и на собствения си опит двамата изпълнители устройват едно пътуване между настоящето и бъдещето. С провокативност и самоирония „Поредица за бъдещето” поставя под въпрос действителността на съвременното общество през ситуацията на артистичната продукция в него. „Утрешният танц – заключава дуото с комично свито чело – винаги ще копнее за своето вчера”, пише авторитетният немски критик Арнд Веземан и определя представлението като „пълно освобождаване на двама големи съвременни танцови кабаретисти” (сп. „Tanz”).
 
Соня Преград (Хърватия) и Вили Прагер (България) са автори и изпълнители в сферата на съвременния танц и пърформанс. И двамата работят между родните си градове и Берлин.
“Поредица от бъдещето//Танц от 2043 //Танц от 2044”, 19 май, 19:30 ч, Университетски театър „Алма Алтер”, билети 8/10 лв.

И нещо подобаващо като за финал на фестивала - “Как е сега”.
Продукция на Лаури Янг (Канада) в копродукция със SOPHIENSÆLE.
На сцената има сет от барабани, музикант и танцьор. Те предприемат нещо като дисекция на движението във времето. Скоростта и неподвижността се пресрещат, за да отведат към неочакваното. Вървене, говорене, премигване – твърде бързо или твърде бавно протичат те? „Какво е сега” наблюдава времето и изменя начина, по който то ни формира. В кой момент на ускорението едно движение преминава границите на нормалното? И по какъв начин скоростта кара тялото да изглежда отчуждено от себе си и нещо друго, така че да се предизвикат нови възприятия за човешките форми? Движенчески виртуозно представление, което извиква наяве и нещо архаично.
Лаури Янг е танцов артист от Канада. През 1996 г. се премества в Берлин и става съосновател  на прочутата танцова компания на Саша Валц „Sasha Waltz and Guests”.Сътрудничи си с известни международни хореографи като Мег Стюарт, Беноа Лашамбър, Естер Саламон и др. Лаури Янг създава и авторски работи, предимно сола, които изследват личните стратегии за наблюдение на тялото на сцената. Работата й включва още пърформанс-инсталации и пърформанси спрямо мястото, сътрудничи си с видео артисти и филмови режисьори.
“Как е сега”, 21 май, 20 ч, Университетски театър НБУ, билети 8/10 лв.

Не си мислете обаче, че в България няма достатъчно достойно представяне на съвременния танц. Три са представленията, които ще ни покажат точно обратното.

Саломе е юдейска царица, живяла през I в. пр.Хр. Тя се асоциира най-вече с танцуващата жена от Новия завет, чийто съблазнителен танц става причина за смъртта на Йоан Кръстител. Християнската традиция я изобразява като икона на фаталната сила на женската съблазън. Нейният образ не спира да занимава изкуството през вековете. Той попада в полето на интерес и на хореографа и визуалния артист Мирослав Йорданов. В последните си работи той изследва заряда за ексцес и функцията на тялото като убежище на желание в образи на културното въображение, добили статут на икони. В „Саломе” обект на интерес е женският образ Саломе от библейската притча до съвременни интерпретации. В представлението Мирослав Йорданов за трети път успешно си сътрудничи с младата изпълнителка Мирослава Захова, която се заявява като едно от интересните присъствия в съвременния български театър, танц и пърформанс.
“Саломе”, 15 май, 21 ч, Център за култура и дебат „Червената къща”, билети 8 лв.

“Mayday” е международно приетият сигнал за призив за помощ в бедствена ситуация. Танцовият спектакъл като детективска лупа уголемява форми на комуникационния хаос в съвременната динамична конкурентна среда. Навлизането на технологиите в ежедневието помага да обменяме информация въпреки разстоянията помежду ни. В мултимедийния пърформанс „Mayday“ в непрекъснатия обмен от съобщения остава необходимостта от онази „аварийна“ комуникация, от която зависи собственото оцеляване. Представлението носи характерния хореографски стил  на Живко Желязков от енергичен и динамичен танц, изследващ възможностите за взаимодействие с нови технологии. За тази цел той въвлича в продукцията и интересни визуални и музикални артисти.
“Mayday”, 16 май, 20 ч, Derida Dance Center, билети 8/10 лв.

Иво Димчев е хореограф и изпълнител, чиято работа се отличава с екстремното и колоритно съчетание на пърформанс  арт, танц, театър, музика и визуални изкуства.

“Как се пише театър. Социалните мрежи според мен успяват да акумулират неизчерпаем и уникален драматургичен материал и аз от години съм се питал дали е възможно тази  естествена опитност на хората в боравенето със социалната мрежа да се имплантира и упражнява в един пространствено и времево ограничен театрален контекст”, казва Иво Димчев. Той създава „ФБ театър” като една различна възможност за правене на театър, в който драматургичният текст  се създава от публиката под формата на коментари във Фейсбук по време на самото представление. Ако искате да участвате пълноценно, носете си смартфоните, не ги изключвайте, влезте във Фейсбук и следете внимателно събитията на сцената. Когато прецените, напишете това, което искате актьорите да изговорят, в специално създадена за целта Фейсбук страница. Актьорите ще се опитват да вкарат създаденото от вас съдържание възможно най-адекватно в хода на сценичното действие. Доколко и как това е възможно, предстои да видим.
“ФБ Театър”, 20 май, 20 ч, МОЗЕЙ, билети 9 лв. / ПРЕМИЕРА
Приятно гледане!