ОТ ПРОСТОТА ДО ПРОСТОТИЯ
Или за онези, които избират да си броят вдишванията, вместо задушаванията...
Две млади риби плуват и насреща им се появява една по-стара и ги пита: „Ей, пичове, как е водата там?“ Младите риби продължават, без да казват нищо, и след малко едната се обръща към другата: „Абе, к‘во, да го еба, е ВОДА?“
Така започва една реч на писателя Дейвид Фостър Уолъс. Известно време след това се обесва в гаража си.
Съвременното поколение страдаме от нещо, което наричам с непретенциозното име Простотия. Всички сме егоисти и ни интересуват само нещата, които пряко ни засягат. Простичките неща. Заседнали сме на второто стъпало от Пирамидата на Маслоу, а за да достигнем по-нагоре, го правим през отвлеченото понятие „интернет“.
На нас ни стига откритието на Джоузеф Пристли и есето на Джодж Карлин, което изрязахме и си взехме само онова там, за броя вдишвания, спирането на дъха и живота. Имаме си „Великата“ реч на Стив Джобс преди пускането на ПЪРВИЯ айфон. Ако тази реч е толкова клинична за нашето съвремие, представям си какво би се случило ако Карлхайнц Бранденбург беше казал две–три думи при създаването на MP тройките.
„Не трябва да си луд, за да живееш тук, но помага.“ Така пише в „Хладнокръвно“ Труман Капоти. „Лудите, лудите, те да са живи!“ Така пише дядо Вазов.
ЛУДИТЕ обаче отдавна умряха. Сега на мода са идейните и практичните. Тия, които ще ти вкарат целия свят в джоба. Под „целия свят“ разбирай няколко селфита от плажа, любимите ти песни, стотиците ти „приятели“ и седмичната настройка на алармата да те събужда в 07:30.
Заобиколени сме от простотия. Семпли, изчистени, плоски форми – на мислене, на изразяване, на действие. Историята си има Аристотел, Августин, Волтер, Кант, Хайдегер. Ние какво си имаме? Стив Джобс? Дийпак Чопра? Димитър Пенев?
Каквото и да е направил Джобс за дизайна на по-малкото, надявам се, нещо в панталона ти, не е повечето от това, което са направили за „дизайна“ на вселената Коперник и Галилей. За тях обаче няма сто филма и осем книги.
Прецакани сме. Прадядо ми е имал Айнщайн да му каже, че времето и пространството могат да се изкривяват, а аз имам 3D телевизор в хола, Imagine на Джон Ленън и Чичо Гугъл, който да ми разказва истории.
Утре и вдругиден вдигат рамене – гениите им не се появиха.
Няма ги мислещите хора с наистина смислените идеи. Такива, които да ни подтикнат да мислим, да следваме, да спорим, да създаваме. Nada. Няма ги тези акули, които да ни покажат водата, някой друг коралов риф или къде ходят да плуват топмоделите. Бройте си мехурчета, папкайте червейчета и т‘ва е.
Съществуваме на дребно, на тоя свят сме за малко и т.н. Толкова сме дребни, че дори късметчето от кафето в задния ти джоб е по-голямо от тебе. Еми ей така. Думите, езикът ще те надживеят.
Иначе развяваме клишето „Светът е голям“. Хубаво, колко? Къде свършва тоя Свят? Докъдето летят самолети? До края на Слънчевата система? Ами Млечния път? Колко му трябва на човек от света? Всъщност толкова, колкото да се скрие от дъжда, когато трябва.
И малко след като младият човек се срещна с този текст, си каза: “ Кой, да го еба, е Джоузеф Пристли?!“
