Нещата от живота

За моментите, в които в по-добре да стиснеш юмрук, да пиеш една водка за успокоение и да сложиш край там, където дълго не ти стискаше

Никой не обича да му вадят зъб. Но понякога се налага. Знаете как е – започва да те боли, в началото се правиш, че не му обръщаш внимание, и се стараеш да свикнеш с постоянното неприятно усещане. След време обаче болката става по-силна, мъчиш се да я спреш с хапчета или една малка водка „да те отпусне”. За момент забравяш. Но проблемът става по-сериозен. Не издържаш, отиваш на зъболекар и 5 минути по-късно той ти вади клещите. Кара ти се защо си чакал досега, ама ти не го слушаш, понеже знаеш, че най-голямата болка ти предстои. Кратка, но силна. Стискаш юмрук, затваряш очи и искаш по-бързо да се свършва. Готово. Мамка му, много болеше! Знаеш, че ще те боли много и през следващите няколко часа, дори дни, но всяка следваща минута ти става по-добре. Радваш се, че мина. Знаеше, че трябва да го направиш.

ЗА МОМЕНТИТЕ В ЖИВОТА, КОГАТО КЛЕЩИТЕ СА НЕИЗБЕЖНИ
Не искам да говоря за нечии проблем с зъбите. Но има много ситуации в живота, далеч по-важни от ваденето на зъб, в които се чувстваме по същия начин.

Има неща, които, и да боли, трябва да си свършиш, защото знаеш, че после ще си кажеш – добре че го направих.

Винаги когато изпадна в подобна ситуация, си представям тази картинка. Как седя на зъболекарски стол. Казвам си, вади клещите и да се свършва! Обикновено седя в някои бар или вкъщи, но за да е по-истинско, а и защото е не по-малко необходимо, сипвам една малка водка (примерно) „да ме отпусне”.

Пробвайте го следващия път, когато знаете, че нещата с половинката ви отдавна не вървят, а и всеки следващ ден става все по-зле. Но понеже обичаш този човек, в началото, както със зъба, се правиш, че не го забелязваш. Полагаш усилия, обаче резултат така и няма, защото вероятно и в неговата глава нещата изглеждат по същия начин. Опитваш се да избягваш проблема и все по-често споделяш малките водки вечер не с него. И двамата усещате, че не сте щастливи, без значение дали единият е кръшнал, дали сте си писнали, или има друга причина. Ситуацията е опряла до зъболекарския стол, така да се каже. Знаеш, че ще е болезнено, ще е сложно, животите ви са толкова свързани, дните също, дори на хавлиите ви пише инициалите ви в сърчице. Обаче трябва да го направиш. Колко пъти си го правил и след време си знаел, че си направил най-доброто? Ако не беше стиснал юмрук миналия път, нямаше после да срещнеш този нов човек и нямаше да ги има тези хавлии. А сега си отива. Нищо, ще дойдат други хавлии. И всеки следващ ден ще се сещаш все по-малко за инициалите в сърчицето. Твоето също всеки ден ще става все по-добре. Щастието е химия, любовта също и или я има, или я няма.

Пробвай го и когато следващия път трябва да преглътнеш нечия изневяра номер Х, понеже много го обичаш и не искаш да си представяш живота без него, защото ще е кофти. Да продължавате с това е още по-кофти. Или когато три месеца тичаш след някого само защото ти се струва, че никога не си бил толкова влюбен и заради него е добре да си затвориш очите или устата един-два пъти, че иначе ще си тръгне.

Обаче когато любовта е само мълчание или говори само единият, значи всичко вече е казано.

ШАНС НА СЕБЕ СИ, ШАНС НА ДРУГИТЕ
Хората често критикуват тези, които, сложат ли край, никога не се връщат назад. Не е хубаво, човек да казва никога, вярно. Но да продължиш, след като вече си изстрелял куршума, без да тъжиш за жертвата, според мен е шанс. Шанс за другия да се възстанови и да продължи напред. Шанс и за теб на намериш това, което наистина искаш. Всички печелят. Няма път назад към човек, на когото знаеш, че не можеш да обещаеш щастие. Или че неговото щастие не е като твоето. Или вече не е. Остави го, нека си го намери. Не му губи времето, на всички ни е ценно. И както с извадения зъб, ако наистина е било неизбежно да се махне, всеки ден ще става по-лесно.

По-лесно ще стане и когато събереш сили и най-накрая я напуснеш тази работа, дето от година, дори две не понасяш, понеже не знаеш дали ще можеш да намериш по-добра. Знаеш, че и тази не е това, за което толкова мечтаеш. Нещо не ти излязоха сметките и се примири „за момента”, нищо че си се бъхтил да учиш две магистратури едновременно и че си прецака социалния живот с половин година вечерни курсове по испански. Нищо, че в други компании за твоята позиция вземат поне два стотака отгоре. Стига ти толкова! Пиеш малката водка за успокоение и тряскаш молбата за напускане на бюрото на шефа. Нищо че те боли, не буквално този път, ама страшното предстои, защото още си търсиш работа, а и в новата в началото винаги е трудно. Както вече знаем, всеки ден ще става все по-лесно и след време пак ще се радваш, че си го направил.

За всички неща в живота, за които си вътрешно убеден, че трябва да сложиш край, обикновено правилното е да го сложиш.

Без значение дали да спреш да търпиш онези приятели, с които вече отдавна няма какво да си кажете и ти говорят за неща, които грам не те интересуват, били те новият клип на Селена Гомес, как точно правят пилешката супа, маркетинговата стратегия на фирмата им. Нищо че си мислиш, че ще ти липсват. Вероятно да, но след време ще ти липсва и пропиляното време, ако не се научиш да го цениш.

Без значение дали ще си събереш куфарчето и ще отидеш да живееш на квартира, защото знаеш, че е дошло време да не пиеш малките водки вечер с родителите си.

И се чудиш дали ще се оправиш със сметките за тока, прането и самотата.

Най-вече с нея. Същото е и когато става дума за малки, по-дребни неща, които са важни за теб. На никого не дължиш обяснение. Никой не знае точно колко те боли този зъб, колко е наложително да го махнеш, но и никой няма да го изстрада вместо теб, колкото и да те обича. Едно е сигурно, стигне ли се до клещите, връщане назад няма и всеки край ще е по-добър от ужаса без край.

В такива моменти най-важно е да се пазиш от себе си.