Не описвай на зрителя какво вижда, освен ако той не е сляп. Или как ни превеждат изкуството

Радостин Седевчев

Ако си в Париж, Милано, Берлин, Прага, или в Лондон и ме попиташ кои са интересните изложби, които могат да бъдат видени, ще ми отнеме един ден време, за да съставя маршрут с интересните „спотове”. Попиташ ли ме за София, изборът бързо се свежда до не повече от три възможни избора, като в дадения случай той е само един: изложбата на Стефан Иванов „Непредвидени обстоятелства”.

Стефан е от онази порода автори, които най-точно се вписват в определението съвременен артист, иначе казано, това, което в цял свят се нарича contemporary artist. Той не е модерен или моден, той не е художник, той не е скулптор или накратко „занаятчията”, форматиран от Националната художествена академия, той е актуален автор, чието изкуство е на границата между дизайна и изящните изкуства и завидно добре отговаря на изискванията на един световен пазар за изкуство.

Неговото лично предизвикателство е да създаде Site-specific обекти – аз предпочитам френския термин in situ, които се вписват в живота не само на пространството, за което са създадени, но биха се вписали чудесно и в твоето лично пространство. Неговата основна идея за създаването на тази изложба произлиза от Object-oriented ontology,според която, един път създаден, обектът има собствен живот и функция, различна от тази, заложена при неговото производство или създаване. Всички тези неща съвсем не ти стават ясни обаче при посещението на галерия „Васка Емануилова”, където са изложени обектите.

Не си ли ходил в тази галерия? Жалко, тя е в непосредствена близост до „Ракета Ракия Бар”, който, освен че е приятно място за хапване и пийване, доста успешно излагаше изкуството на друг съвременен автор, който ще си запазя привилегията да спомена един друг път.

Ето че с влизането в галерия „Васка Емануилова” те посреща… никой, но ако се огледаш, на една масичка вдясно от теб ще намериш лист А4 с текст за изложбата и една брошура с неговата кратка версия. Да предположим, че не познаваш нито автора Стефан Иванов, нито куратора Владя Михайлова и прочетеш този текст, ето с какво впечатление оставаш: че дадената галерия, като филиал на Софийската градска галерия, има благородната цел да подпомага младите автори в две програми, от които едната е „Скулптура”.

Дотук няма нищо шокиращо, но ето че бързо след това разбираш, че галерията прави заявка да отговори на въпроса, какво е съвременна скулптура. Това, което обаче изписва дадената страница, не е нищо повече от точно описание на това, което ще видиш в изложбата.

Четейки текста, той заплашително ми напомни за рекламната кампания на друга нашумяла през 2015 г. Изложба: „Образ и подобие”. Принципът се състои в изброяване на основни изобразителни елементи и похвати, като ще цитирам само малка част от тях: „Всяка една от скулптурите в изложбата е свързана с някакво действие – рязане, нахапване, разливане, стягане, бутане, потъване, което остава незавършено. Така то става странен, статичен, „скулптурен” инцидент.” С това и други подобни описания обаче не получаваш отговор на това, което виждаш, и още по малко на този по-горе споменат въпрос – какво е съвременна скулптура.

И объркването е още по-осезаемо, когато в текста стигаш до това, че авторът няма някаква сложна концепция и „… оставя зрителя без сюжет и сцена”. Значи не само не си получил отговорите, които ти обещава Галерията с влизането, но и си тръгваш с още много въпроси.

Аз обаче неслучайно нося прякора Тормозян и, разбира се, позвъних на Стефан с всички въпроси, на които исках отговор. Първо разбрах, че заглавието е Unpredictablecircumstancesи че една част от концепцията се изгубва с буквалното превеждане на фразата.

Авторът залага на един чист парадокс, в който на пръв поглед обектите са се случили абсолютно инцидентно, но това е търсено и недотам непредумишлено. Разбрах също така, че подборът на материали не е случаен. Чистият цвят е акцент, който е в контраст със суровите материали на среброто и медта, а Readymade идва, за да подкрепи това, което споменавах в началото като част от Object-oriented ontology.

Що се отнася до сюжета и сцената, научих, че авторът излага собствените си емоционални преживявания. В настощия случай, най-подходящият пример е обектът, поставящ бебе в количка от супер маркет. Сюжетът е повече от ясен, а и сцената, в която зрителят е поставен е категорична.

Да, съгласих се, че свободната интерпретация принадлежи на зрителя, но когато някой ти каже: ”Аз, тези листовки и прессъобщения не ги чета?!“, ти става ясно защо.

Дай на зрителя точни найменования и ясни водещи линии и не му описвай какво вижда, освен ако той не е сляп. И понеже креативноста на Стефан Иванов ме вълнува, вдъхновява и ми дава надежда, че съвременното изкуство има почва и тук. Изчетох всичко, което излезе по повод тази изложба. Имаше и интересни материали като този на Дарина Бойкина, но въпреки това има едно нещо, което бъгва „логиката”.

Направило ми е впечатление, че винаги, когато в дадено изкуство преобладава така нареченият „чист цвят”, то бързо бива „картотекирано” като „поп-арт” или вдъхновено от течението! Защо?

Може би отговорът се крие в едно заключение направено от бащата на редеи мейда – Марсел Дюшамп: „Думите са хвърлен камък, който се отнася към 36 нюанса афективност.” Обещавам да следя за отговора на въпроса, какво е съвременна скулптура, който лично за мен няма място в XXIвек, но може и да греша, кой знае? А ти, драги ми зрителю, имаш време до 21 май да отидеш в галерия „Васка Емануилова” и сам да решиш каква е твоята роля в сцената на Unpredictablecircumstances.

НЕ ПРОПУСКАЙ ДА СЕ ОСВЕДОМИШ ЗА 1О-ТЕ НАЙ-БЛАГОРОДНИ ЯЙЦА В ИЗКУСТВОТО