Hobbymaxxing
Когато едно хоби вече не стига
Пилатес в понеделник, салса във вторник, калиграфия в сряда.
Как стана така, че изведнъж всички имаме тооолкова свободно време, което никак не е свободно? Някога беше достатъчно да имаш едно хоби. Да четеш книги, да ходиш на танци или да рисуваш нещо, което никога няма да види бял свят. Днес обаче едно хоби звучи почти като липса на амбиция. В понеделник си на реформър пилатес, във вторник играеш падел, в сряда се опитваш да изпишеш името си с калиграфско перо, а в четвъртък вече обмисляш дали не е време да започнеш с керамиката.
Петък? Петък е за възстановяване.
Тоест за йога… Добре дошъл в ерата на hobbymaxxing, в която свободното време има по-натоварен график от служебния ти календар. И в която най-интересният въпрос вече не е какво работиш, а какво правиш, когато не работиш.

От doomscrolling към doing something
Hobbymaxxing е поредната дума, родена в социалните мрежи, където наставката -maxxing означава да изведеш нещо до максимума. След looksmaxxing, fitnessmaxxing и всевъзможни опити да оптимизираме себе си, на ред идва свободното време. Само че този път идеята изглежда доста симпатична. Вместо да прекараш три часа в TikTok, гледайки как някой друг прави керамична чаша, отиваш и правиш своя. Вероятно крива. Вероятно с дръжка, която няма да оцелее при първото кафе. Но твоя. В основата на тренда стои завръщането към занимания, които изискват ръце, внимание, движение и присъствие. Неща, които не можеш просто да скролнеш.
The Week разглежда hobbymaxxing като част от интереса на младите хора към занимания, които помнят от детството.
Плетене, рисуване, градинарство, музика. Всичко онова, което сме правили, преди да решим, че всяка свободна минута трябва да бъде полезна. Разбира се, хобитата все по-често са причина да излезеш от вкъщи и да срещнеш хора, с които имаш поне една обща тема. Дори тя да е колко трудно се плете първият чорап. В свят, в който почти всичко се случва през екран, да седнеш около маса с непознати и да направиш нещо с ръцете си започва да изглежда като малък лукс.

Светът отново излиза да си играе
В Единбург Girls Craft Club събира хора около маси с прежди, мъниста и материали за ръчна изработка. Една вечер се плете, друга се правят бижута, а най-важното често се случва между две бримки: разговорът с човека отсреща. Британският The Guardian описва подобни творчески клубове като част от завръщането на аналоговите занимания сред Gen Z. В Сидни пък Scrap and Yap Craft Club превръща скрапбукинга в социално събитие. Представи си маса, покрита с изрезки, лепило и цветна хартия, около която непознати постепенно започват да си говорят. Без задължителен small talk и без нужда да измисляш интересна биография за dating app. Тенденцията има и по-широк социален контекст.
Платформи за събития като Eventbrite отчитат интерес към преживявания, които събират хора около общи занимания.
Оказва се, че разговорът тръгва доста по-лесно, когато вече сте заети с нещо. Дори това нещо да е да разберете защо глината категорично отказва да стане ваза. Но hobbymaxxing има и друга, по-любопитна страна. Хобитата постепенно се превръщат в нова форма на социална валута. Ако преди разказвахме къде сме пътували, днес разказваме какво сме научили. Играеш падел, правиш керамика, учиш италиански и междувременно си записал курс по фотография. Звучи като интересен живот. И вероятно е. Само че някъде между третия уъркшоп и петото ново умение започваш да се чудиш дали наистина се забавляваш, или просто изграждаш впечатляващо CV на свободното си време.

София също има пълен график
Не е нужно да летиш до Лондон или да резервираш уъркшоп в Копенхаген, за да влезеш в играта. София предлага достатъчно възможности да откриеш ново занимание. Можеш да се превърнеш в шоколатиер за един ден, да дегустираш белгийски шоколад и да създадеш собствени бонбони с авторски пълнежи. Или да се завърнеш към природата с работилница за натурални сапуни и свещи от пчелен восък.
Ако пък интериорният дизайнер в теб настоява за изява, можеш да декорираш помощна маса с епоксидна смола или да създадеш лампа по собствен дизайн.
Изведнъж свободното време започва да прилича на малка творческа лаборатория, от която си тръгваш не само с ново умение, но и с нещо, направено от теб. Градът има ново меню за свободното време. И този път не става дума за брънч, а за цял куп занимания, които чакат да ги опиташ. Започваме с тялото, което иска нов сюжет.

И така, реформър пилатесът е добро начало, ако искаш да разбереш колко мускули могат да протестират едновременно. Паделът и тенисът добавят състезателен елемент, а Roll Shaping, Gymstick и Jump Fitness дават нова версия на познатото „отивам на тренировка“. При последното скачаш на батут и си припомняш колко забавно е било подскачането, преди някой да го нарече кардио. Салса, зумба или танци на високи токчета?
Изборът зависи от това дали искаш да научиш нови стъпки, да изразходваш енергия, или най-после да разбереш как Бионсе успява да танцува на токчета, без да си търси глезена след всяко завъртане.
High Heels Dance съчетава хореография, баланс и самочувствие. А след първия час вероятно ще гледаш с ново уважение на обувките, с които досега само си ходила до бара. Ако пък предпочиташ адреналина пред хореографията, можеш да смениш дансинга със ски писта. При това без да напускаш София. В CARVE специализиран симулатор ти позволява да тренираш ски и сноуборд целогодишно, дори когато навън няма и следа от сняг. Планината може да почака. Завоите… не е задължително.

Ръцете помнят повече от телефона
Калиграфията е чудесен избор, ако си забравил какво е да пишеш на ръка. В София можеш да разгледаш курсовете на AB Calligraphy School, а Written by Ellie предлага онлайн уроци и материали на български. Има нещо приятно в това да отделиш половин час за една буква, вместо да изпратиш 30 съобщения за същото време. А ако калиграфията ти се струва прекалено деликатна, време е да се запознаеш с tufting. Зад тази дума се крие занимание, при което със специален пистолет за прежда създаваш собствено килимче. Да, килимче!
Може да е цвете, абстрактна форма или нещо, което прилича на домашния ти любимец, ако той беше нарисуван от петгодишно дете.
В Sofia Green Gallery можеш да се потопиш в този текстилен свят и да си тръгнеш с предмет, който си направил сам. Или пък да създадеш „Следата на растението“ – имаш свое платно, върху което експериментираш с отпечатъци от листа и цветя, различни растителни елементи и цветове, извлечени от растения. За онези, които предпочитат мастилото пред преждата и листата, има и линогравюра. В Sito Studio са организирани работилници, в които можеш да се запознаеш с тази графична техника. Издълбаваш изображение върху линолеум, нанасяш мастило и го отпечатваш върху хартия. Звучи като занимание от часовете по изобразително изкуство, само че този път никой няма да ти пише оценка. А резултатът спокойно може да се озове в рамка на стената ти.
А ако искаш да създадеш нещо, което няма как да окачиш, но можеш да носиш навсякъде със себе си, пробвай парфюмерия.
В Parfum Art Atelier можеш да експериментираш цели 120 минути с ароматни композиции и да откриеш какво се случва, когато бергамотът срещне жасмина, ванилията и дървесните нотки. Изведнъж се оказва, че носът ти има мнение по много повече въпроси, отколкото си подозирал. А накрая си тръгваш със собствен аромат, който няма да срещнеш на всеки втори щанд в мола. Ако пък ти трябва нещо съвсем медитативно, пробвай редене на кристални гоблени. Малки цветни камъчета, търпение и картина, която се появява парченце по парченце. Да, звучи като нещо от шкафа на баба ти. Но след два часа, в които не си погледнал телефона, вече ще разбираш защо баба ти е толкова спокойна.

За онези, които обичат добрите истории
Book clubs са може би най-приятният начин да превърнеш самотно занимание в социален ритуал. Една книга, няколко различни мнения и разговор, който спокойно може да продължи по-дълго от самото четене. Особено когато някой реши да защитава най-дразнещия герой в романа с аргументи, достойни за съдебна зала. А защо не и таро? Не е нужно да вярваш, че картите предсказват бъдещето, за да се забавляваш с образите, символите и историите им. Понякога те просто дават интересен повод за разговор със себе си. Или с приятелка, която вече е изтеглила трета карта за бившия си.
Ако пък предпочиташ сам да измисляш историите, вместо да ги четеш или търсиш в картите, импровизационният театър е твоето място.
В ШиЗи Импро Театър например можеш да се впуснеш в сценични ситуации без сценарий, репетиран финал или представа какво ще каже човекът срещу теб. Тук абсурдът е добре дошъл, а най-важното умение е да реагираш на момента. Не е нужно да си добър актьор. Достатъчно е да си готов да изглеждаш малко смешно. Което, ако се замислиш, е доста полезно умение и извън сцената.
Кога хобито се превръща във втора работа?

Разбира се, интернет не би бил интернет, ако не успяваше да превърне и удоволствието в състезание. Вече не е достатъчно просто да тичаш. Трябва да следиш темпото си. Не е достатъчно да четеш. Трябва да имаш годишна цел от 50 книги. Не можеш просто да се учиш да рисуваш. Нужен ти е прогрес, който да документираш, и евентуално профил, в който да го публикуваш. Точно тук hobbymaxxing показва и другото си лице. The Washington Post обръща внимание на риска младите хора да започнат да управляват свободното си време със същата логика, с която управляват работата си. Повече цели, повече измерване, повече натиск. Иронията е почти съвършена. Бягаме от екраните, за да правим нещо истинско, а после се връщаме към тях, за да докажем колко добре сме го направили. И някъде между всички тези нови умения се появява още един въпрос.
Кога хобито престава да бъде удоволствие и започва да се превръща в поредния начин да бъдем интересни?
Защото вече не е достатъчно просто да имаш свободно време. Трябва да имаш какво да разкажеш за него. Да покажеш новото си керамично творение, да качиш видео от тренировката, да споделиш книгата, която си прочел. Дори почивката сякаш има нужда от доказателство, че се е случила. Може би затова най-хубавото хоби е онова, в което нямаш никакво намерение да ставаш добър. Можеш да си посредствен танцьор, начинаещ тенисист или човек, който упорито плете шал с три различни ширини. И пак да си прекарал чудесно. Защото не всяко занимание трябва да води до резултат. Не всяка страст има нужда от бизнес план. И не всяка свободна вечер трябва да бъде запълнена. Така че опитай нещо ново. После още нещо. Но остави поне един ден в календара си празен. Може точно това да се окаже най-трудното хоби от всички.
Изложбите, които посещаваме през октомври: Част 1
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.































