Белослава: „Бих помолила Spotify да ме заведе в кухнята на Jill Scott, Erikah Badu, Sade“

Разговор за любовта, тишината и музиката като лично убежище

от Елена Колева / 12.02.2026 0 коментара Сподели:

Нещата от живота

Изложбите, на които да я заведеш за Свети Валентин

Нещата от живота

Четири аутфита за любимите ти места в града – и шанс да спечелиш награда от Fashion Days

Места

Ново място в София: StudiO 63

Срещаме Белослава на ръба на утрешния ден – между новия ѝ албум и SOUND SYSTEM LIVE.

Формат, който на 14 февруари ще превърне Sofia Live Club в резонаторна кутия на нов бийт, а песните на певицата – в денс парчета с пулс. В студиото, в което се виждаме, е леко хладно, но тя е по тениска, сякаш е на плажа на тропически остров. Нищо чудно – не спира да танцува дори когато говори. А в студиото се движи точно като котка в познат апартамент: спокойно, сигурно, без излишни жестове. Неусетно започваме да си говорим. За живота. За любовта. За изкуствения интелект. И всичко между тях.

14 февруари носи готови очаквания. Как ги разчупваш в живота и на сцената?

Честно казано, за мен 14.02 никога не е бил свързан с емблематичния празник на влюбените или с Трифон Зарезан. Може би защото, откакто се помня, на тази дата аз пея.

Така че за мен този ден е музика, музика и музика.

Но пък, от друга страна, тази музика е неразривно свързана с любовта. Многократно ми се е налагало например да се обяснявам в любов от сцената, поздравявайки с любима песен. Дори съм коленичила и съм предлагала брак. (Смее се.)

SOUND SYSTEM LIVE не е класически концерт. Какво съзнателно реши този проект да НЕ бъде?

Истината е, че цял живот ритъмът на моето сърце е по-близо до диското, отколкото до джаза. Сърцето и динамиката на моята емоционалност са на клубната сцена.

Обичам да танцувам, обичам клубната музика, партитата.

Още от 2006, когато започнах първите диско парчета, сърцето все ме тегли към клубната сцена. Така че SOUND SYSTEM LIVE не е нещо напълно ново за мен, просто е с повече обръщане към детайла.

Как любовта звучи в SOUND SYSTEM LIVE? И танцувалният ритъм променя ли твоя език за любовта?
Не, моите песни през годините са доказали, че любовта винаги е била част от тях. Просто с времето любовта в тях ме среща с различна публика, което пък е комплимент за един артист. А относно танцувалния ритъм – дали е динамичен или мек, той винаги говори за любов. Няма значение дали изпълнявам балада или по-бърза песен. Посланието е едно: за любовта няма граници.

Ексклузивният лайв включва всички песни от предстоящия ти албум. Танцът беше ли в тяхното ДНК, или се появи по пътя?

Новият албум е плод на един извървян път през последните 9 години, но по някакъв начин тъкмо той затваря цикъла на всички тези години. Неслучайно албумът ще се казва „Моята музика“, защото той разказва историята на това коя съм аз. И да, има много танц в песните, включени в него, още от самото начало. Една от любимите ми е посветена на моята внучка Тиана и се казва „Обичам те“. Радвам се, че на лайва ще я изпълня, както впрочем и почти всички песни от албума.

Какво в ежедневието си пазиш само за себе си, за да не се превърне в съдържание?
В ежедневието ми, което е динамично и пълно със срещи и общуване, най-важно ми е да опазя от цялото социално нашествие любимите ми хора.

Времето, прекарано вкъщи или с най-близките ми хора, е незаменимо и скъпоценно.

Въпреки това аз разбирам и публиката. Разбирам нейната нужда да види част от теб под друг ъгъл. Самата аз, като фен на други хора, понякога се изкушавам и искам да открехна завесата. Да видя кой стои до тези хора, в каква среда живеят, какво хапват…

Как разбра, че си пораснала в начина, по който обичаш?

Пораснала съм за някои неща, за други съм супер дете. И слава Богу. Пораснала съм, защото спря да ми пука за това какво мислят другите, а детското в мен ме кара да пея, да танцувам, да се смея, да съм истински щастлива, когато има защо. Пазя чистотата на душата си…

Кое те връща най-бързо в тишина, когато светът стане прекалено шумен?
Обичам тишината и ми е важна. Обичам да слушам хората, които обичам, собствените си мисли, хубавото кино и музика.

Бягството от шума на света и тълпата е избор и задължителна лична хигиена.

Затова, когато мога да си го позволя, самотата ми е приятел.

Не можем да си представим един твой ден без музика. Как изглежда той?

О! Трябва да е станал някакъв катаклизъм, за да не слушам музика… Знаете ли, когато попадна в задръстване, често ми се случва да се питам как ли хората спасяват душите си в този напрегнат ден? Когато закъсняваш, когато навън вали или си се скарал с любим човек…

И как би изглеждал светът, ако нямаше музика.

Ако не можеше само с едно копче да се пренесеш в друго измерение… За мен това е най-великото хапче за щастие. Иначе, имала съм периоди без музика, но се броят на пръсти. Често преди концерт или на дълъг път притихвам, мислейки си какво ми предстои. Друг път, когато ми е тъпо, тишината ме пречиства. Но в крайна сметка от много малка музиката е мой спътник. От грамофонните плочи, през касетките, библиотеката с дискове, а сега всички музикални платформи, които са мои най-добри приятели.

AI вече може да композира, да аранжира, дори да „пее“. Какво според теб никога няма да може да имитира?

AI може всичко, да. И то доста успешно и реалистично. Но душата на хората е дар от Бога и е необятна сила и територия. Душата се усеща надълбоко – там, където AI не може и да мечтае да достигне… Или поне засега! (Смее се.)

Ако трябваше да оставиш гласа си в свят, пълен с изкуствени гласове, какво би искала хората да разпознават като „това е тя“?
Аз знам, че повече от това, което прави гласа на Белослава сега, не може да бъде направено. Това съм си аз. И който слуша моята музика, също го знае. Нищо повече не мога да направя. А и не искам.

Ако Spotify след 10 години ти даде възможност да измислиш една нова функция, каква би била тя и за кого?

Бих помолила Spotify да ме заведе в студиото или в хола, или в кухнята на Jill Scott, Erikah Badu, Sade. Както и на много други мои любими музиканти, за да поседя до тях. Ех, ако можех и да ги прегърна…

Обичаш ли да слушаш една и съща музика и ако да, имаш ли нужда от оправдание?

Страхотен въпрос. Мисля, че хората, които слушаме една и съща песен по 499 пъти, сме абсолютно луди. Обаче имам периоди, даже цели лета, в които наистина мога да слушам едно единствено парче. Първо, че ме връща в емоцията, и второ, че ми позволява да вляза все по-дълбоко и дълбоко в нея.