The Local: Александър Лазарков

Кои са трите предмета, които са най-важни за него?

Всичко започва от любопитството му към нестандартните явления, които другите често пропускат.

Още от малък открива, че може да го задоволява чрез рисуване и скулптура. По-късно художествената гимназия и Националната художествена академия затвърждават това усещане. А обменът по програма Erasmus в Испания преди няколко години разширява още кръга на интересите му. Средата в Билбао отваря нов хоризонт – среща между архитектура, керамика, екология, технологии… Точно там разбира, че мисли извън една дисциплина: дизайнът, строителството и технологиите вървят ръка за ръка. Днес е основно артист и дизайнер, участвал в над 50 групови и 12 самостоятелни изложби, увенчани с две номинации за престижната награда BAZA, както и за наградата „Стоян Камбарев“. В момента развива собствено студио, фокусирано върху светлинни форми и експериментален дизайн.

Принтер

И то не какъв да е, а 3D принтер. Използвам го ежедневно, за да визуализирам и материализирам всяка моя идея. Той ми позволява да правя сложни геометрии, които са невъзможни по традиционни методи, създавайки уникални форми и структури.

Всеки ден, в който печатам, е ден, в който научавам нещо ново и се уча да мисля.

Постоянно експериментирам с различни материали, което позволява изработката на разнообразни обекти и най-вече причинява доста проблеми, на които после търся решения. Процесът е доста занимателен и много ми допада!

Швейцарско ножче

Това е вторият предмет, без който не мога.

Нося го всеки ден с мен и почти всеки ден го ползвам за нещо… Или пък просто ми изпада от джоба, като си вадя ключовете. Колкото и да е базово, то ми дава спокойствието, че съм подготвен за всичко…

Пространство

Това е третото нещо – не е точно предмет, но в него се събират всички мои предмети. Обикновено то никога не ми е достатъчно. Пространството е обединяващо за всичко, което правя, и обикновено точно когато най-много ми трябва, е най-недостатъчно.

Не мога без него дори когато е претрупано или празно.

То е основата, върху която изграждам всичко. Както се казва, „човек се разпростира според чергата си“, но аз винаги излизам от чергата на пода. Мисля, че точно това е най-градивно за мен и въобще за артистите – не трябва да се ограничаваме от нищо и винаги трябва да търсим пространство, в което се чувстваме свободни.

The Local: Симоне Чивитило

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.