Еволюцията на фестивала през годините и революцията му под формата на бунт срещу елитните ВИП гости

В началото на месеца 70 000 парти диваци, напомнящи на героите от света на Лудия Макс, превзеха пустинята Блек Рок, Невада. Поводът беше 30-ото издание на фестивала Burning Man.

Създаден по случайност, Burning Man постепенно се разгръща до мащабите на огромна сцена за алтернативно изкуство. Фестивалът съчетава радикалната самоизява на най-различни творци с луди партита на открито под звуците на артисти като The Glitch Mob, Skrillex, Diplo, Carl Cox, Major Lazer, Infected Mushroom. Електронната музика преобладава, но не са забравени и рок, рап, ска, пънк, реге и денсхол феновете.

Когато видите откачената публика и огромните, сякаш кацнали от космоса арт инсталации, обаче напълно ще забравите за музиката, идваща от високите мобилни платформи.

Началото на фестивала е поставено през 1986 г. от група приятели, събрали се край огъня на плажа в Сан Франциско (има ли по-подходящо място за това в Америка).

Всичко започва, когато Лари Харви и компания спонтанно решават да си построят и изгорят 2,7-метрова дървена фигурка на човек и още една, по-малка – на куче. Правят го ей така, за купона.

Да не забравяме, че американците имат сантимент към събиранията около лагерни огньове и обичат да палят разни неща, докато дрънкат на китара и пият уиски за поддържане на колективния дух.

Днес Burning Man е истинска вакхналия и наслада за сетивата. В рамките на една седмица най-различни ентусиасти се стичат към пустинята, за да създадат с подръчни материали Блек Рок Сити, самоделен град, в който се лее музика, алкохол и тонове въображение. Създават се различни арт фигури, част от които се изгарят ритуално накрая.

Но най-хубавата черта на Burning Man е царящата атмосфера на взаимопомощ.

Идеята на събитието е антикомерсиална, всеки носи каквото може и създава разни неща с ръцете си.

Поради това в Блек Рок Сити няма да видите сергии с фестивални стоки. Общността на Блек Рок се състои предимно от готини хора, а основният принцип на фестивала е да не оставя абсолютно никаква следа след финала. Отбор от доброволци бърнъри всеки път се грижи за това.

В последно време обаче, както всяко красиво нещо, събитието започна да привлича ВИП личности, технократи, модели и милионери. Това измести на заден план душата и сърцето на фестивала, неговите първи "обитатели" – изгнаниците, вехтошарите, хипарите, лудите артисти.

Луксозните каравани, звездните асистенти и готвачи, климатиците и пресметливият шик трудно се вписват сред автентичната лудост на Burning Man и общността на Блек Рок Сити започва да изглежда все по-разединена. Старите муцуни от фестивала често наричат новопоявилите се “туристи” и “паразити” и ги обвиняват, че убиват духа на събитието.

Затова не бива да се изненадваме, че тази година фестивалът беше разтърсен от хулигански акт, в който мнозина виждат опит за революция. Неизвестни смелчаци са спрели тока на White Ocean, луксозен VIP къмпинг, намърдал се на фестивална земя. Преди това залепили вратите на лъскавите каравани, така че обитателите им да поседят в тях известно време.

Шегата сериозно разгневи създателите на VIP къмпинга, сред които са и синът на руски милиардер и DJ Paul Oakenfold, но пък усмихна множество приятели на добрия стар Buning Man. Дали не е време диваците да си върнат обратно Блек Рок Сити?

Виж какво разказа Иван за преживяването си на фестивала.