Inner Space: Поглед към себе си – нюансите на тревожността

Във втората част на нашата нова рубрика навлизаме по-дълбоко в света на емоциите – този път с фокус върху тревожността и нейните многолики проявления

През последните години темата за психичното здраве стана не просто актуална,

но и съществена част от разговорa за собственото ни добруване. Желанието да нормализираме грижата за вътрешния свят доведе до създаването на Inner Space – формат, който да хвърля светлина върху теми, намиращи място в съзнанието на всеки от нас. Съвместно с общността за терапевти hOUR SPACE създадохме рубрика, в която ще споделяме истории, практики и идеи, които целят да помагат на всички ни да живеем малко по-осъзнато. Психичното здраве е неизменна част от благосъстоянието на съвременния човек. Често решението на даден проблем е именно в навременната реакция, в емпатията и в доброто намерение най-вече към самите нас.

Inner Space е част от социалната ни отговорност като медия, която вече повече от 20 години те води навън, в необятния свят на удоволствията. Време е обаче да обърнем поглед навътре, където обещаваме, че ще бъде също толкова интересно. Втората тема от рубриката е посветена на емоцията тревожност и ролята ѝ в нашето ежедневие. Всички я изпитваме с различен интензитет и по различен начин, но какво я дефинира? Какви са нейните граници и как да се справим, ако по-скоро ни пречи, вместо да ни помага? Автор на материалa е Виолета Господинова – психотерапевт и член на hOUR SPACE – първото споделено работно пространство за психотерапевти у нас, което повече от осем години се развива като общност за ментално здраве. В следващите редове тя споделя с нас защо тревожността е функционална емоция и какъв е спектърът на нейното действие. От физическите ѝ проявления за мобилизация до натрапливите мисли, от които понякога е трудно да се отървем. Приятно четене! 

Поглед към себе си: нюансите на тревожността

Автор: Виолета Господинова, член на hOUR SPACE

Тревожността е функционална емоция – има ролята да ни мобилизира. Тя е част от процеса на активация на системата за действие, заложена в тялото ни – мозъкът сигнализира мускулите да се стегнат в готовност за движение, зениците – да се разширят, за да се подобри зрението, сърцето – да забие по-силно, за да достави повече кръв към крайниците. Това се отразява на ума ни – ставаме по-концентрирани, по-мотивирани, усещаме готовност да предприемем това, което бихме искали.

Кога полезното състояние на тревожност се превръща в проблем?

Обикновено след предизвикателната ситуация ни обзема спокойствие. Мускулите се отпускат, дишането се забавя и става по-дълбоко, умът получава почивка от концентрацията и притеснението дали ще се справим. Но понякога тревожността може да остане с нас – режимът на активация да се превърне в постоянно състояние на тялото и психиката ни. Това може да се случи поради физиологични предпоставки, поради модели на реакция към житейските предизвикателства, които сме усвоили в детството си и ползваме и до момента, поради ежедневно претоварване, продължило в сравнително дълъг период от време. Тогава тревожността става източник на страдание – в по-голямата част от дните ни се чувстваме напрегнати и притеснени дори и да няма причина за това; лесно се уморяваме и почивката не ни презарежда; трудно ни е да се концентрираме; раздразнителни, обезсърчени и песимистично настроени сме. Това често е придружено от телесни симптоми – напрежение в мускулите, задъхване, тежест или стягане в гърдите, главоболие, световъртеж, трудност да заспим или прекомерен сън, промяна в хранителните навици и проблеми с храносмилането. Често отлагаме във времето или отказваме задачи и събития дори и да са приятни, защото нямаме ресурса да се справим с тях.

Страдам ли от тревожно разстройство?

Ако изпитваме няколко от гореописаните проявления на тревожността през по-голямата част от ежедневието ни за поне шест месеца и те променят обичайния ни начин на живот, това вероятно означава, че страдаме от тревожно разстройство. То обаче не се появява изведнъж – предхожда го период на спорадична засилена тревожност, леки телесни дискомфорти, които отшумяват от само себе си, и по-често обмисляне на песимистични сценарии.

Ако не се погрижим за себе си на този етап, моментите на тревожност зачестяват

и започват да се отразяват на решенията ни с цел избягване на предизвикателни ситуации. Натрупва се умора и чувство за отчаяние. Постепенно тези усещания повлияват професионалния и личния ни живот. Самата аз, започвайки да пиша настоящия текст, усещах раменете си сковани, гърлото ми – напрегнато, дишането – плитко. Исках да отида да си взема нещо за хапване, макар че не бях гладна. Мислех си, че вероятно няма да се получи толкова увлекателна статия, колкото ми се искаше. Може би въпреки годините психологически опит зад гърба ми не съм достатъчно добра за това. Част от мен знае, че мога да го направя, но едно тихо гласче в главата ми не спира да приказва: „Няма да се получи хубав текст – или няма да го приемат, или ще го публикуват и ще получиш критични коментари. Остави го за утре или направо го откажи…“ Тревожно ми е и съм била в това състояние много пъти – преди всеки изпит, преди всяко интервю за работа, която искам, или среща с нови хора, чието мнение е значимо за мен. Това е част от мен – част от реакцията на ума, тялото и сърцето ми в ситуации в живота ми, в които ми е важно да се представя добре. Част от мен, с която постепенно започнах да се сприятелявам.

Какво да правя, ако предполагам, че имам тревожно разстройство?

Тревожното разстройство е от най-често преживяваните психични разстройства и има няколко подхода за овладяването му. Можем да се обърнем към личния си лекар, към психиатър, клиничен психолог или психотерапевт, за да разберем повече за причините за възникване при нас самите и най-подходящия начин да го повлияем. Има няколко универсални стъпки, които можем да предприемем, за да започнем да възстановяваме нормалния си житейски ритъм. На първо място трябва да обърнем внимание на понякога скучната, но основополагаща грижа за себе си – качествен сън, здравословна храна, умерено движение и време за почивка. Това няма да повлияе веднага симптомите на тревожното разстройство, но е важна стъпка в процеса на възстановяване. Тревожността (както и всички емоции) „живее“ в тялото. Ето защо може да бъде повлияна от практики за успокояване на нервната система, като йога или разтягане, медитация и дихателни упражнения. Други доказани средства с отпускащ ефект са някои билкови чайове, топъл или студен душ, разходка сред природата, вдишване на хладен въздух (през прозореца или пред камерата на хладилника), бавно отпиване на студена вода.

Психотерапията обикновено е задължителна част от овладяването на тревожните разстройства. В разговор със специалист, на когото имаме доверие, ще можем да разтоварим емоциите си, да потърсим моделите на поведение, довели до трудностите, с които се сблъскваме, да обсъдим различни стратегии за преодоляване на тревожността и за откриване на удовлетворителен начин на живот. А да се срещнем с психотерапевт превантивно или при първите прояви на тревожност, е много вероятно да ни спести задълбочаването на симптомите ѝ. Медикаментозно лечение се назначава от психиатър и може да бъде животоспасяващо.

Няма нищо срамно в приемането на лекарства за справяне с емоционални трудности,

защото срещата с житейските предизвикателства влияе на биохимията в тялото ни и понякога е нужна допълнителна подкрепа за възстановяване – така както, ако сме си счупили крака, няма да ни е срам да ползваме патерица, докато оздравее. Ако усещате тревожност, не се колебайте да споделите с ваши близки, на които имате доверие, да се обърнете към психолог и да включите в дневната си рутина моменти на грижа за себе си. Често малка промяна в мислите и действията ни води след себе си облекчение и подобряване на ситуацията ни, дори понякога да ни се струва безнадеждно.

В следващите месеци ще ти представим още актуални теми от света на психичното здраве. Ако си готов да стартираш своя път с психотерапията, разгледай специалистите от общността на hOUR SPACE на www.hourspace.bg и запази своя час за първа консултация през профила им.

Go Guide и hOUR SPACE представят рубриката Inner Space

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.