Българските евъргрийн поведения за Хелоуин

Всяка година чуждоземният празник всява смут в народонаселението и разбунва духовете- Лора Младенова селектира какво се коментира всеки път преди Вси Светии!

Зададе ли се 31 октомври, познат още като Хелоуин или като Деня на Вси Светии, у нас неминуемо се случват няколко неща.

Първо, със смяната на времето към зимно астрономическо дните драматично се скъсяват, мракът превзема още един час от светлината и на теб в шест следобед вече не ти се мърда никъде. Второ, въпреки температурните подскоци нагоре и надолу от вече няколко седмици насам парното все още не е пуснато централно и ти спестяваш пари от отопление, за да ги дадеш за сироп за кашлица и антибиотик. Поради това… в шест следобед вече не ти се мърда никъде. Трето, наближаването на чуждоземния празник на духовете всява смут в народонаселението и по ирония на съдбата разбунва именно духовете от гледна точка на това е ли или не е нравствено, морално и желателно да се маскираш в този ден и/или да забавляваш децата с пакости и лакомства. Тоест, ще мръднеш ли нанякъде от шест следобед нататък на финалната сричка на октомври.

Да, Хелоуин не е български празник, нито е задължителен за отбелязване.

И никой не твърди обратното. Въпреки популярното разбиране, че произходът на традицията е американски, тя всъщност е по-стара от САЩ, за радост на всички патриоти. Хелоуин произлиза от древния келтски фестивал Самхейн, наричан още Самайн или Сауин, когато хората вярвали, че в тази нощ от годината границата между световете на живите и мъртвите се размива. Зловещо, но пък с времето обърнато повече към забавната страна на тази концепция. Съвременният празник се е превърнал в хедонистична вечер за маски, костюми, украса с тикви, лакомства и весели пакости. Деца и възрастни се преобличат в страшни, в попкултурни или в забавни образи и го отбелязват с игри, партита и разходки до съседите. И въпреки че хелоуинските обичаи са привнесени у нас отдалеч, у

нас сме си изградили свои собствени наративи и поведения, които ежегодно заобикалят празника.

Сигурно е, че те ще се случат точно толкова, колкото е сигурно и че ще сменим времето, че ще преживеем обичайната октомврийска настинка преди парното и че в шест следобед, честно казано, ще имаме енергия единствено за чая и за вълнените си чорапи. За да бъдем учтиви, нека наречем тези наративи и поведения евъргрийни, вместо клишета и след това нека проследим какво се случва в България ежегодно, когато приближи Хелоуин.

Вицът за „Хелоин“

„Искам Хелоин, искам Хелоин!“, крещеше по улицата малкото момиченце, което все още не можете да казва „р“. Ще го видите на стената във Facebook на поне няколко души, обикновено от „буумър“ поколението. Има шеги, които са били забавни първия път, втория и десетия път, но за тази се съмнявам. И все пак циркулирането ѝ в социалното пространство ще се случи, така както всяка година на Деня на независимостта се оказва, че в Люлин не го празнуват, понеже там всички са зависими. И чичо ви ще се смее.

Шегите за жени и вещици

Тях ги има в няколко версии. Например: че Хелоуин е същият като Осми март – пияни вещици обикалят улиците. Или пък как съпругът казва: „Скъпа, дай бонбони, дошла е вещица на вратата!“, и оттогава тъщата не му говори. Или същият обяснява на любимата как ще я почерпи за Хелоуин, но само ако спре да прилича на вещица във всеки друг ден от годината. Колективното народно творчество на тема „презирам човека до себе си и цялата му рода“ няма да замлъкне току-така пред някакъв си западен празник. А в интерес на обективността и на равенството между половете трябва да споменем, че е налице и женска версия на шегата, която звучи като изказване на участничка в „Ергенът“: „За Хелоуин предлагам да се маскирате като мъже, понеже иначе целогодишно се държите като… обекта на обследване в кабинета на гинеколога“.

„Когато американец сложи мартеница…“

„… тогава ще им празнувам аз на тях Хелоуин“. Категорично, гордо и дръзко. Само че там е работата… обикновено чужденците, които пътуват редовно или участват в различни форми на международен обмен, всъщност се радват много да научат за традиции на конкретни народи и да получат подаръци, свързани с тях. Когато пътувах по програмата „Еразъм“ преди години, се радвах как навсякъде ме посрещат с въпроса дали им нося мартеници и дали ще им покажа как се приготвя баница и как се играе хоро. А лафът за американеца с мартеница дори е доказано неверен. Една година за Хелоуин се маскирах именно като американец с огромна мартеница, а костюмът ми включваше всички възможни реднек клишета, като карирана ризка, вързана сластно над кръста, каубойска шапка с портрет на Доналд Тръмп, препасано в пояса оръжие и огромна торба с бургери и картофки. И никой не реши да празнува с американеца Хелоуин!

Кметът на Елин Пелин

В последните дни всички научихме, че той е издал заповед, с която забранява отбелязването на Хелоуин в училища и читалища. Нищо че законът не му дава такова право, но това са подробности, а заобикалянето на правилата също си е един вид традиционна ценност. Някои се посмяхме на негов гръб, други го защитиха и му се възхитиха, поне двама души създадоха Facebook събития с тема „Масово празнуване на Хелоуин в Елин Пелин“, а поне един написа съвсем насериозно ода във възхвала на родолюбивото му дело. Само че обърнахме ли всички внимание на факта, че постъпката на кмета Ивайло Симеонов не е безпрецедентна, а всъщност се повтаря ежегодно през цялото му управление. Без да ще, кметът постигна два нетърсени ефекта – допринесе за допълнителното популяризиране на омразния си празник и сам се превърна повторяемото си действие в една от най-автентичните традиции на българския Хелоуин.

Жълтопаветно-интелектуалните текстове

В противовес на споменатия кмет и на неговите съмишленици ежегодно се случва и обратното – пламенна реторика по медии, блогове, влогове и Facebook стени на тема защо Хелоуин си е напълно в реда на нещата и колко ганьовско е, ако посмееш да не споделяш това мнение. Текстът, който четете в момента, донякъде представлява моя личен принос към тази ни демократична, градско-либерална традиция. Понякога си представям къде щяхме да се намираме, ако влагахме такова количество социална и ментална енергия в разни обществени теми, които наистина имат значение за развитието и бъдещето ни.

Съпоставката с Деня на будителите

Тя неминуемо присъства, нищо че стои като сравнение между круша и лебед. И до днес не съм открила защо противопоставяме зомбита и мацки в секси заешки костюми на културни дейци и революционери, при все че последните не са се борили срещу първите. И че двата празника дори не съвпадат като ден в календара. Нито като концепция и съдържание. Нито като начин на отбелязване. Не изисква кой знае какъв мултитаскинг да се маскираш и посмееш вечерта, а на другата сутрин да покажеш уважение или някакъв личен принос към националната култура. А пък и – с тази мисъл вероятно ще ужася много хора! – съм сигурна, че Васил Левски понякога се е смял с приятели и това ми убеждение всъщност ме кара да го ценя и харесвам повече.

Култовата бележка във вход на сграда

„Мили деца, в нашия дом Хелоуин не се празнува, защото сме българи, а този празник не е наш. Очаквам момичетата да дойдат вкъщи на Лазаровден, а момчетата – по коледните празници. Помолете родителите си да ви разкажат за българските празници и обичаи и как да се подготвите за тях!!!“ Всяка година снимката с този текст изгрява по стените на родолюбиви българи в социалните мрежи. Ами… окей всъщност. Това с Лазаровден съм го правила, готино е.

„Ще се направим на свине и на кучета“

Тази версия покрива алкохолния аспект на маскирането. И се прилага не само на Хелоуин, но и по други празници, около които се шуми твърде много със седмици и месеци по-рано, като Осми декември, Нова година, Трифон Зарезан и Свети Валентин (също евъргрийн за спорове по оста „родно-чуждо“), та дори и покрай Осми март. Лично аз никога не съм виждала прасе или куче да се приведе в такова състояние, в каквото човек с претенции може да го постигне, но добре, щом казвате.

Политизирани празнични костюми

Тиква… Прасе… Ченге с каскет… Гологлав човек с черни дрехи и черни очила, седнал на черно диванче… Може би тази традиция е по-тясна в разпространението си и се среща само сред хората от един определен комуникационен балон – същия този с интелектуалните текстове за „Ганя“, който не разбира величието на Хелоуин. Да, и маскирането, и хуморът винаги и далеч не само у нас са давали отдушник за политическите терзания и стремежи на човека. Аз самата преди някоя  и друга година с огромно вълнение се бях преобразила на агресивна квартална батка (тогава още не ги знаехме като „локали“) и казвах: „Братле, искаш ли да се разберем като мъже отвън, а?“, на хората, които опитват да ме заговорят неканени. И все пак колко хубаво би било всичкото това остроумие и всичката тази мотивация за участие в социални процеси да е повече ежедневен, отколкото ежепразничен евъргрийн, нали?

5 филма за Хелоуин, перфектни за уютна октомврийска вечер

акво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч