Уличните търговци на книги в София - тези дами и пичове, които кротко стоят до кашоните си, целогодишно

Реших да започна да правя "обикновени" интервюта. Идеята ми е да провеждам разговори с хора, които са част от кръвоносната система на ежедневието ни, да открия заниманията им в тяхната простота.

Както музикантите, по модерному бъскъри, книжарите са любима мишена на започващите стажове млади журналисти по сайтове, вестници, телевизии и радиа. Причината е в една интересна двойственост. От една страна, повечето от тях имат маргинализиран, доста занемарен вид. Едва ли има книжар, който да се облича от магазините в мола. Носят си едни и същи двайсетгодишни обувки и якета, повечето не се решат, не си поддържат зъбите. Тоест – ще имаш някаква житейска драма в материала. Бедността не идва без съответното обяснение.

От друга страна, това не са обикновени хора. Те не ти продават чорапи и дрънкулки, а книги, истории, цели светове…

Този човек съдържа в себе си по малко от магическия реализъм на Маркес, свободата на американските битници, безкрайността на фентъзи описанията…

Аз поне така ги виждам. Купувам си книгите почти само от кашони. Чувствам някаква необяснима докрай мистика да хвана старото и изчитано сто пъти преди мен издание на "Есента на патриарха"… После, самият този пазарен процес на улицата е приятна пауза насред "мръсната надпревара". Спираш да гледаш книги, около теб хвърчат коли и хора в костюми, трамваите си въртят. Всъщност имаме време за всичко. Само трябва да го поискаме. Най-накрая и самият контакт и размяна на мисли с книжаря, пазаренето, ако щете. Евентуалният разговор за книги. Някак си не ми се е получавал с иначе усмихнатите момичета в книжарниците.

Както казахме, имаме и лишения от романтика "жив живот".

Повечето от софийските книжари са напълно легални търговци, плащащи наем за пазарното си пространство на общината или на съответните му собственици. Дори най-добрите продавачи, с достатъчно голяма култура, за да подбират търсени и качествени заглавия и същевременно да им поставят нито прекалено висока, нито прекалено ниска цена, не печелят повече от необходимото за жизнения минимум на семействата си.

По-голямата част прехвърлят средната възраст и са се озовали в занаята от невъзможност да практикуват нормалната си професия. Обичат книгите, но не биха се занимавали с тях, "ако имаше как".

"Не знам дали ще ми повярваш, ако ти кажа, че на Стендал не съм продал нищо от 10 години сигурно", ми казва Владо, с когото ще се запознаете след малко. Той е в бизнеса от две десетилетия, така че през половината време сигурно е притежавал копието на "Червено и черно", част от купчината, върху която седи, докато си говорим.

Иван от своя страна малко вулгарно коментира томчетата на Станиславски, които иначе е поставил на видно място на масата си. "Сигурно от НАТФИЗ купуват такива неща", му викам. "Купуват друг път. За какво й е да купува, като може да извърти две свирки, с извинение, и да си мине изпита", казва ми той.

Не е лош човек. Кофти животът и включеният диктофон те правят циничен. Не може да се каже, че има много щастливи книжари. Повечето са любезни и културни, но имат от какво да се оплачат. 

Ето ги и тези трима, които искам да ви представя.

Как се казваш и на колко си години?
Владо, продава в будка близо до Семинарията: Казвам се Владимир Ячев и съм от Сандански. Ще навърша 50 години след един месец.
Иван, продава на маса срещу Седмочисленици: На 50 години съм, казвам се Иван.
Любо, продава на Солунска: Любомир Стойков съм, на 66 години.

От колко време продаваш книги?
Владо: С книги се занимавам от 20 години. Работил съм и към фирми, книжарници. Знам как заплащат и не е добре. Аз имам и други професии. Това е между другото. Основна работа ми е музиката. Пея и свиря на барабани в момента в един блус състав.

Преди много време мой приятел ме помоли да го позамествам. Оттам лека-полека стана временно-постоянна работата с книгите. Искам да имам време да се занимавам с музиката и с други неща. Книгите ми позволяват да го правя, остава ми свободно време.

Иван: От 3-4 години. От безпаричие започнах да си продавам собствените си книги. Трудно е да се разделиш с книгите, но още по-трудно е семейството ти да няма какво да яде. Занимавах се с друг вид търговия, фалирах и започнах с книгите.  Но това не е бизнес, а оцеляване.

Любо: Продавам книги от 1990 година насам. Получи се спонтанно. Професията ми преди това винаги е включвала много научна и техническа литература. Така се насочих към книгопродаването. Бях инженер-технолог, впоследствие проектант, но имаше доста съкращения. Започнах на един тротоар пред Националната библиотека. След като инспекторите ни изгониха, се прехвърлихме на пл. „Славейков“. Бяхме първите, които го обособиха като място за продажба на книги.

Първите (книги) бяха мои лични.

По какъв начин събираш?
Владо: Има много начини за събиране. Мен ме зареждат от едно място, а заедно с това ползвам и отстъпки от издателства. Не съм обикалял да събирам от мазета, но ми се е случвало и сам да търся някои неща.

Също така хората сами продават книгите си, не знам защо. С обяви, идват на място… Гледат да се отърват предимно от неща, които не се четат, като старата соц литература. 

// Докато си говорим влиза човек и пита : "Купувате ли книги?". Владо го попита колко са стари. "На около 30 години", беше отговорът. "Аа, не", не знам защо се отдръпна продавачът. 

Иван: Ходи се на адреси при обяви. Много хора, като продават или купуват апартамент, и искат да се отърват от библиотеката.

 Вади се и от вторични суровини. Аз не купувам от издателствата.

Любо: Още от началото се купуваше от хора, които искат да се освободят от излишна за тях литература. Понякога се случва, макар и рядко, хора, които не държат на парите, да ми подарят някакво количество. Късметът е също важен, при каквото и ще да е търсене.

Как се сдоби с мястото?
Владо: Мястото е под наем. Не съм доволен. Но и с това пари не могат да се изкарат. Аз искам някой да чете. Всички имаме нужда от знания, а знанията ги получаваме от книгите. Интернет си е интернет. Той е полезен с бързината си – да отвориш и намериш нещо веднага. Но книгата си е книга.

Иван: Тук имаше свободно място, което е частна собственост, сключихме договор със собствениците и така.

Любо: Озовах се тук след първия търг за място на „Славейков“ преди 15-20 години. Който не успя да се класира, се премести тук.

Как поставяш цената на книгите?
Владо: В зависимост от доставната цена. Новите книги са скъпи, както и стари издания, които се намират по-трудно. С Маркес е така. Скъп е, защото не го преиздават. Защо не го преиздават? Знаем.

Иван: Според търсенето. Имам и други критерии, но като цяло се кара по инерция.

Любо: Аз търся книги, които се търсят. Мога още като прочета заглавието, да знам колко струва и да се ориентирам дали има хляб в нея. Важни са заглавия, автори, учебници за висши, полувисши училища, институти. 

Колегите често си пазят тайните в тесни кръгове. Да влезеш в тях не е лесно. Интуицията и първоначалните познания помагат много.

Има ли колегиалност между хората, които продават книги?
Любо: Може да се каже, че е частична. Някои си правят мръсни номера, враждуват… Етиката в това отношение е занижена. Имам няколко колеги от площада („Славейков“), на които мога да разчитам и те могат да разчитат на мен за услуги и съвети.

Одобряваш ли поставянето на изключително високи цени за отделни редки книги? Най-вече е видимо на „Славейков“, където може би и наемите са високи.
Владо: Сигурно е така, но не е хубаво. Хората нямат пари. Не бива да се поставят такива цени.

Какво се купува най-много?
Владо: Почти нищо не се купува, но в различните точки е различно. Бил съм на няколко. Тук върви една книга, другаде друга… Търсят повече духовни книги – психология, Фройд, философия… Най-вече се търсят конкретни заглавия.

Иван: Търси се Маркес, защото няма права. Има много търсени автори, но е грубо казано, защото по-малко се чете. Има интернет. Преди цялата информация се е съдържала в книгите.

Любо: Не бих казал, че нещо се откроява по темпо и значителен обем. В началото на учебната година се засилва търсенето на учебници, но за тях има специализирани маси. Аз не се занимавам с това. Предпочитам литература за висше образование, която все още може да се ползва. Търсенето е голямо до Нова година, но се е случвало да има и лета с високо търсене.

Нека направим едно сравнение. Кое се купува повече – американските автори от ХХ в. като Керуак, Хемингуей, Кен Киси и т.н. или руска класическа литература?
Иван: Няма разлика. Някои американски се търсят, както и Достоевски и Толстой. От по-новите руснаци и Суворов. Все пак мисля, че руските класици се търсят повече от американските.

По-особена история с някоя книга?
Иван: Интересно е, защото, като отидеш на адрес по библиотеката на човек можеш да прецениш какъв е бил, как е живял. А пък що се отнася до тук (щанда) – имал съм случай, в който клиент идва да купува книги, носейки метър. За да види какво може да му влезе в библиотеката… Жабата видяла, че коня го подковават, и тя също си вдигнала крака.

Любо: Наскоро оттук мина Волен Сидеров и си хареса една стара книга – оригинално издание от 1935 г. Направих му известна отстъпка, за да реши да не отлага за утре или вдругиден. Книгата беше годишник на БАН с имената на населените места в България, с оригиналния печат.

Ти самият какво четеш?
Владо: Най-различна литература. Интересувам се от всичко. В момента съм си взел „Приключенията на Лукчо“ от Джани Родари и ми е интересно да я препрочета.

Иван: Чета най-вече български автори. Харесвам Михаил Вешим. Нещата му са смешни, забавни и така нататък.

Любо: Последно хванах на Иво Сиромахов „Дневници и нощници“, която изгълтах за 2 дни. Забавна е, с много хумор. Сега през зимата ще има време за четене.

Би ли оставил книгите, ако имаш добра възможност?
Владо: Разбира се, но зависи за какво. Сега ми предлагат работа за 6 месеца в чужбина, с музика.

Иван: Разбира се. Мечтата ми не е да бъда продавач на книги на улицата. Имал съм бизнес, фирми, работници, плащал съм им социални, здравни осигуровки. Това сега е от немай-къде. Просто да имаш 10 лева, като се върнеш вкъщи, с които да нахраниш семейството.

Полето за развитие при добро стечение на обстоятелствата е да си направиш книжарница, но аз не мисля да следвам такава посока.

И все пак няма ли намесено романтично удоволствие?
Иван: Е, да, книгите са ми като деца. Трудно се разделям с тях. Гледам хората, които ги купуват. Надявам се да отиват в добри ръце, в някой, който ще ги чете. Малко хора оценяват книгите.

Любо: На мен просто ми тръгна добре в началото. Имаше глад за всякаква литература. Когато работиш всеки ден, с изключение на такива с лоши атмосферни условия, имаш значим успех.

Коя е най-скъпата ти книга?
Владо: В момента това е една нова книга. Енциклопедия за българската история, излязла миналата година. Няма никакъв интерес. А тя е интересна.

Иван (разхождаме се из масата и посочва различни неща): Албум на Илия Бешков. Двата тома на „Архипелаг ГУЛАГ“ за 40 лева.

Любо: Нямам такава с много висока стойност – над 1000 лева. Най-скъпата ми е последното издание на албума на Владимир Димитров – Майстора от Димитър Аврамов – тя е около 300-400 лева. Продавал съм нееднократно книги от порядъка на 200 лева през годините. 

А поезия имате ли?
Иван: Има, но не върви много. Малко хора търсят.

Виж още един,посветил живота си на улицата.