Банско за напреднали – история, храна и думи, които да ти легнат на сърце

Go Story: Всичко, което трябва да знаеш за града, който дума не сече и Пирин на две не дели

Февруари е,

но ние няма да го празнуваме сред буйни лозя или обградени от плюшени мечета на някой романтичен спот. През Месеца на любовта и виното решаваме да отидем в града, в който по-високо от Пирин, по-дълбоко от р. Глазне и по-красиво от Бъндеришка поляна просто няма. Банско е любимото ни място през всички сезони, но точно сега той е особено красив. Уникални места за вкусна храна, бели писти, павирани улици, стари къщи, исторически църкви и местни, които са си цяла атракция сами по себе си са сред нещата, които го оформят като супер дестинация. Слагаме ските на рамо, вземаме си големите усмивки и те водим с нас, за да ти разкажем за трите крайъгълни камъка, които са свещени за всеки банскалия. Хайде!

Всеки камък – история

Само на 150 километра от София, в любимата ни Югозападна България, Банско е точният избор, когато искаш един неангажиращ уикенд за ски, релакс, разходки или мотаене по кокетните му улички. Трябва обаче да си наясно, че когато минеш табелата му – тук всички приемат историята изключително сериозно. Местните се гордеят, че техният град е център на българщината през XIX век и че в него са живели велики исторически личности.

Неофит Рилски, Паисий Хилендарски и Никола Вапцаров са само част от имената, които са родени тук.

За възникването на града има няколко легенди, но е възприето, че Банско се обособява като селище след обединяването на няколко махали. Първото документално свидетелство за мястото се среща в османски регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. До ХVIII в. банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. В периода на национално възраждане градът се развива като градски търговско-занаятчийски център. По р. Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици и табахани за щавене на кожи. Предприемчивите му жители поддържат търговски връзки със селища от егейското крайбрежие, от Централна и Западна Европа. Кервани с дърводелски, кожарски и железарски стоки се отправят към Беломорието, в Серско и Драмско и докарват обратно памук, риба, тютюн, афион, маслини, необработени и обработени кожи.

В много градове на Европа – Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия, Лондон – са открити търговски кантори на банскалии.

Много от децата на замогналите се родове се образоват в чужбина. Именно тези прочути и големи бански родове са друга огромна гордост на Банско. Те съграждат и прочутите традиционни бански къщи, пример за жилищната народна архитектура от ХVІІІ и ХІХ век.

Направени от камък, къщите „имат монументален крепостен изглед“,

забележителна дърворезбена и стенописна украса и богата подредба. Примери за ранната местна строителна традиция са Хадживълчовата, Хаджирусковата и Веляновата къща. С впечатляваща художествена украса се отличават и Сирлещовата, Тодевата, Загорчината, Джиджевите, Златевите, Коювите и Стефановите къщи. Не забравяме да споменем, че Банско е център на националноосвободителните борби, а през 1896 г., по време на учителстването на Гоце Делчев, селището се превръща в околийски център на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1914 г. село Банско официално е обявено за град.

Чомлек и други местни благини

Фотография: Иван Иванов

Прехвърляме се към второто нещо, което оформя банския бит повече от всичко друго. Храната!

Освен че в града има богата история и култови стари родове, тук на почит са истински шедьоври на кулинарното изкуство. Жителите на Банско са били основно земеделци и животновъди, което може да ти подскаже, че качественият продукт и уникалните, типични само за региона бански специалитети са си чисто свещени за всички местни. Банска капама, чобански шиш, чомлек, агнешки специалитети – чеверме, дреболии, домашни питки и погачи, катино мезе, бански кустурета с кажель и чекане, дропка, сменка, бански старец (бабичка), кървавица и шужук, шупла, целуварчи, црекульчи, кукурини, суловра, катък, собствени овчи млека – най-често гарнирани с мед и боровинки, баници, бурек и какво ли още не са само част от специалитетите. Ако не си разбрал нещо от горните думи – не се притеснявай, не си единствен.

Банският диалект е друго ниво на българския език, но за това ще говорим след малко.

Разтълкуваме ти само, че дропка означава сланина, оттам нататък се сещай за всичко останало. Не пропускаме да ти подскажем, ако си в района, да опиташ и от прочутата разложка или банска бохча. Това е разкошна питка, на която е махната горната част, издълбана е, а вътре е пълна с различни благини за сърцето. Пробвал ли си я веднъж, ще искаш още и още – обещаваме. Ако пък се чудиш какво са бански кустурета с кажель и чекане, ще ти го кажем просто – любимият сорт боб на банскалии е „бабарка“, той е средно едър, набъбва хубаво, пуска гъста чорба и не се развира. От бялата „бабарка“ се правят „цръкварските кустурета“ – постен гъст боб, запържен с червен пипер и брашно за помени. Е, банските кустурета с кажель и чекане всъщност е боб с кисело зеле (кажель) и глава червено цвекло от туршия, което се нарича „чекане“. Да ти е сладко!

От църно гуде бела дропка ял ле си?

Преминаваме и към третото основно нещо, което прави Банско място за чудо и приказ. След богатата история и вкусната храна следва и атракцията тук – диалект за напреднали. Банският диалект задължително трябва да бъде защитен от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство, защото е толкова звучен и прекрасен, че ние изобщо не можем да му се наситим.

Фотография: Виталий Пайков

Това е мястото, на което, ако местните заговорят изцяло на техния си език, ти няма да разбереш нищо, ама абсолютно нищо.

Това може да ти гарантираме.

Ако диалектите по другите места все пак имат някакъв логичен корен на думата, от който може да хванеш поне това-онова, в Банско може напълно да забравиш да търсиш каквато и да било логика в речта. Те си имат свои думи за нещата и абсолютно своя логика за словоред и последователност. Абе, чудо! Ще дадем елементарни примери – „От църно гуде бела дропка ял ле си?“ всъщност е изключително приятното „От черно прасе бяла сланина ял ли си?“. Тук баткото е бачю, бащата – башча, таткото – течю, майката – мачя, шишарките – бечи, а малкото дете – гале. „Надаанова“ е намирисва, „нечю“ е не искам, „оджинь“ е огън, а звучното „шаньчам“ е ходя нервно.

За финал, ако си изключителен полиглот, сме ти оставили и няколко израза –

„Уведи се от тува“ е естествено „Махни се от тук“, „Че се мурна в дючяне и че се оджокам“ е „Ще влезна в кръчмата и ще се напия“, а „Писнали ти уши, църен църнилник а те отноша, а се земетрясаш, ветер да те подууне и там да си артисаш, на бел камен а легнеш и да не станеш…“ е местна клетва, която, ако не си десето поколение банскалия, дори ние трудно ще ти преведем. Ето това е то Банско – един величествен Пирин в далечината, история, храна и думи, които да ти легнат на сърце. Как да не го обичаш?

City Walk: Банско – 15 места, които да не пропускаш

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.