Иван Димитров ни подарява нова книга – виж защо наричаме това заглавие изключително!
„Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар“ е новата книга на писателя Иван Димитров, а ние ти разказваме всички подробности
снимки: Боряна Пандова
Иван Димитров е наш отдавнашен любимец, когато става въпрос за любими писатели, умни слова и романи, които се четат на един дъх. Разговаряли сме с него не веднъж, както може да видиш тук и тук, а сега
той ни подари супер новина за наближаващото лято, защото издаде чисто нова книга!
„Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар“ е третото заглавие на новото издателство „Кота 0“. Сборникът с кратки и микро разкази връща читателите във времето на извънредното положение при пандемията с COVID-19 през 2020 г.
На неговите страници с еднаква тежест си съжителстват абсурдът и самотата, ненормалността на външния пандемичен свят, но и нормалността, която човекът все пак успява да си създаде в тази извънредна форма на съществуване, както и поетиката и прозата на пандемичния начин на живот.
Голяма част от текстовете са иронични и с чувство за хумор.
„Повечето разкази са писани по време на извънредното положение. Работата по този ръкопис ми помагаше да гледам нещата, а и себе си отстрани. И ми помогна да оцелея по-лесно – тогава живеех сам. После имах нужда разказите да отлежат, да се натрупа тази друга дистанция, затова книгата излиза чак сега“, казва писателят. Част от разказите служат като изходен материал за пиесата „Как се сприятелих с един комар“, с която Димитров спечели наградата за млад автор до 40 години на 12-ото издание на Националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“.
Постановката по текста предстои през следващия театрален сезон.
Художник на книгата е Бояна Павлова, която по думите на Димитров прави творчески прочит на неговите произведения на езика на книгата чрез средствата на дизайна, илюстрациите и нестандартните за българския контекст типографски решения.
„При създаването на пиесата се появиха още текстове, които после адаптирах в разкази. Накрая написах още няколко разказа, защото исках книгата да има своята драматургия, да притежава завършеност сама по себе си, с повтарящи се герои и сюжетни линии. Всъщност това е историята на обитателите на един блок, които се сблъскват с тази нова реалност. Не всички текстове обаче са плод на моето въображение. Например два от разказите са съставени изцяло от цитати от медийните изяви на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски и на проф. Тодор Кантарджев, които бяха главни действащи лица в българската пандемична ситуация“, завършва авторът.
„Не е лесно да се напише колекция от „пандемична проза“, която въпреки тематиката си да се чете с лекота и увлечение.
Иван Димитров се справя с това предизвикателство благодарение на един вече значителен, натрупан с годините писателски опит ‒ в разказите му има шепа хумор и малко драматизъм, щипка абсурдизъм, но и социална ангажираност. Отчасти художествена фикция, отчасти публицистична хроника, този сборник е свидетелство за един период, който не бива да забравяме“, казва за книгата Мартин Колев, който придоби известност с бестселъра „Софийски магьосници“.
„Микроистории с главен микрогерой комарът Коми от времето на Ковид-19. „Новини от плоското кълбо“, в които смехът и страхът са под командването на абсурда. Звънки винетки в летописа на близкото ни пандемично и дистопично минало. И всичко това – разказано на език наточен, проблясващ сред колективните небулозни петна в карантинната ни памет. Книга, на чието дъно жужи неутолимата жажда за контакт. Пък бил той не съвсем човешки. Бзззззззззз“, казва за „Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар“ поетесата и писателка Надежда Радулова, чиято последна книга „Тук живее Йожи“ излезе в началото на годината, заявена като „роман в разкази“.
Иван Димитров е автор на седем книги с проза, драматургия и поезия, между които романът „Софийски дует“ и сборникът с разкази „Силата на думите“.
Носител е на няколко награди за произведенията си, като „София: Поетики“ (2013), наградата „Яна Язова“ за разказ и наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ. През 2012 г. пиесата му „Очите на другите“ попада в селекцията на фестивала HotInk at the LARK в Ню Йорк и през същата година е поставена в New Ohio Theatre. Участва в литературни пърформанси като „4×4“, „Loop поезия“, „Актьори срещу поети“ и др. Като журналист е бил част от екипите на „Дневник“ и „Виж!“, а през годините е публикувал журналистически и художествени текстове в издания като „Егоист“, „Едно“, „Една седмица в София“, „Горичка“, „Капитал“, „Прас прес“, „Стършел“ и др. Негови произведения са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, гръцки, румънски, руски, македонски и други езици. Ето и какво ни разказа Иван за „Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар“:
„Извънредното положение по особен начин задвижи въображението ми и усили чувствителносттами към външния свят. Буквално постоянно бях в търсене на истории, измислени или реални, имах си своя творчески проект и това ми помогна да премина през този период по-лесно. В разказите има както вглеждане навън, така и вглеждане навътре. Интересно е, че голяма част от тези, които се занимават с външният свят, се характеризират с голяма доза абсурд – както някои документални парчета, които намериха място в сборника – има два разказа, които са изцяло от колажирани реплики на Кантарджиев и Мутафчийски. Повечето от тези, които се занимават с вътрешния свят, пък са по-скоро поетични. Това е наедро казано, има и други парчета. Кратките форми са много благодатни за предаване на някакви по-фрагментарни впечатления, особено когато можем да ги свържем с една по-голяма ситуация, каквато беше колективното ни изживяване по време на пандемията. Според мен сборникът по някакъв начин отговаря на принципа, че това, което е много, направо до болка частно, се превръща в много общо (като възприятие) за читателите. От обратна връзка на читатели мога да каже, че доста от тях си спомниха за подобни преживявания или пък сборникът отключи в тях спомени. Някои разкази са базирани на лични изживявания. Естествено, това не означава, че са автобиографични. Например веднага се сещам за едно преживяване, в което обърках хапчетата, които пия. Спах в продължение на около 36 часа с кратки събуждания.
Докато открия, че съм направил гаф, сериозно си помислих, че съм се разболял от ковид. Мисля, че и в книгата се създава някакво усещане за общност и споделено изживяване, не само поради тематиката, но и като взаимодействие между текстовете. Това е така, защото сборникът още от самото начало беше замислен като концептуален – микро и кратки разкази, които са навързани около едно по-голямо парче, което е историята за комара. Реално погледнато повечето герои обитават един блок, част от тях се засичат, други чуват едни за други. Основополагаща за книгата е историята за това как един човек, в своята пандемична самота и откъснатост от света, се сприятелява с един комар. Именно около нея се навръзват останалите разкази. Темата за самотата е водеща, ако говорим за пандемията, а и изобщо – съвременният човек е много самотен в своята виртуална заедност. Така и моят герой – търсейки някакво присъствие, някой, с който да си общува, търсейки другия, той чува жуженето на един комар. И се сприятелява с него. В книгата комарът говори чрез своето жужене, нещо което Бояна Павлова предаде изключително добре с типография – нейните решения в това отношение стоят нетипично на фона на българския книжен пазар. Това беше едно от нещата, които държах да правим с нашето издателство „Кота 0“, в което сме съмишленици със Стефан Иванов, Захари Захариев, Светослав Тодоров и Стефан Икога – да рискуваме и да даваме свобода на художниците, с които работим.
Колкото до комара, и с приятелствата между хората нещата стоят по същия начин – ако си истински приятел с някого, трябва да си готов, че рано или късно ще бъдеш нахапан и трябва да стиснеш зъби в името на приятелството ви.
Още в самото начало ми беше ясно, че ще работя с художник и книгата ще е по-разчупена. Затова и поне два от текстовете (за толкова се сещам в момента, докато си говорим) са създадени така, че да изискват визуални решения от страна на художника и техният краен вид да бъде съавторство между мен и художника. В това отношение Бояна Павлова е не съкровище, а не знам какво – с нейните илюстрации, типографския решени и оформление книгата придобива истински и завършен вид, но в някои отношения бих казал, че тя е съавтор. Всъщност тя е човекът, който накара комара да говори. Аз бях написал, че говори, но не му се разбираше много. Ха-ха.
Процесът по редакция на разказите беше интересен, защото част от тях бяха използвани, за да напиша пиесата „Как се сприятелих с един комар“, която ще бъде поставена в Плевенския театър в следващия театрален сезон. Всъщност при писането на пиесата се появи и историята за комара, по-точно тя беше написана, защото беше запланувана и преди това имаше редица неуспешни опити да бъде написана. Там се появиха и други текстове, които бяха адаптирани като разкази. А има и текстове, които съществуват в три финални редакции – от първия ръкопис, от пиесата и от крайния вариант на текстовете, които влязоха в сборника.
„Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар“ вече може да намериш в Книжарници Хеликон, в онлайн книжарници като Ozone.bg, Сиела, и store.bg, както и в Български книжици, Книжарница Нисим и мрежата на Хеликон.
За още от същото – виж Литературен петък: “Софийски дует” на Иван Димитров
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
