Решението винаги се намира на дъното

За да разбереш откъде идва даден проблем, трябва да стигнеш до дъното му – да го картографираш, да проследиш формирането му, да изследваш състава му. Проблемът никога не се появява просто така и зад него стои дълга поредица от причини и следствия, която понякога започва още в зората на времето. В търсене на отговор се налага да оставиш сигурния познат бряг зад себе си и да отплаваш в непознати води. Методиката на анализа и инструментите ти трябва да бъдат подходящи и качествени, а подходът – да бъде различен от този, който е създал кофти ситуация. Накратко, трябва да се гмурнеш в дълбокото, за да намериш решение. То е там и до него стигат смелите, готовите да търсят нови хоризонти, тези, които умеят да четат знаците.

И ето вече си във водата и тя е ребус, който трябва да разгадаеш. Топла или студена е? Виждаш ли в нея кит или кораб? Или е просто първата глътка сутрин? Гмуркаш ли се в дълъг душ, за да потърсиш решение на проблем? Водата е надежда за ново утре, дъждовно спокойствие и градини с пеещи фонтани.

Тя е утробата на живота и го съпътства неизменно от първия до последния ден. Колкото временна, толкова и вечна. Колкото издигната в култ, толкова пренебрегната и недооценена.

Сещаш ли се за тези, за които водата е пълен и тежък работен ден. Например едни африкански жени, които изминават ежедневно километри до чист извор, за да донесат сами десетки литри на семейството си. Това са учениците на водата, а тя не позволява отсъствие и небрежност. От тази школа излизат все повече борци, решени да променят тези условия. Те искат да се гмурнат дълбоко в проблема и да открият решението. Малък пример за това е Jibu (в превод от суахили “решение”) – социално-предприемачески проект, който цели да осигури достъп до питейна вода на 4 милиона души в Източна Африка. Доставчикът HapServe, WaterWalla– свързващото звено между хора и санитарни решения и индийците от NextDrop, които буквално търсят пробойните във водопроводната мрежа – това са само още няколко капки в морето от отговори, които се раждат от въпроса за недостига на чиста вода.

Те са плод на смелост и на подкрепа, следствие от един отворен конструктивен диалог, но и причина за него.

На родна почва един от хората, които търсят отговорите на дъното, е доц. д-р инж. Борислав Александров. Той е първият български геодезист, стъпил на Антарктика още през 1998, когато започва задълбочено изследване на дъното около българската база на о-в Ливингстън. Част е от редица полярни експедиции, последната от които през 2015/2016, с цел създаването на цифрова топографска карта, както и заснемане на ледника с дрон. Предизвикателствата са многобройни – китове и хищни тюлени, приливи и отливи,  екстремно ниски температури. Екипът работи усилено основно през светлите арктически нощи, когато ледът е по-безопасен за придвижване. Работата на полярниците е тежка, но значението ѝ – ключово. Благодарение на нея можем да проследим развитието на процеса на глобалното затопляне и да намерим причините за промяна на баланса в екосистемите. 

Разговорът за чиста вода и санитарни условия продължава на страницата на Българските младежки делегати към ООН. Хайде да се гмурнем заедно в дълбокото!

Тази статия е вдъхновена от целите за устойчиво развитие на ООН и кампанията „17-те цели за 2017-а“ на Българските младежки делегати към ООН, програма на Дружество за ООН в България.

А колко отпадъци правят една мечка нещастна?