Невена Коканова: „Можеш да откриеш любовта навсякъде, ако очите на душата ти са отворени“
На 12 декември празнуваме първата дама на българското кино. Днес Невена щеше да навърши 85
Еталонът за красота, стремежът към доброта, копнежът на личността.
На 12 декември празнуваме съвършенството. Момичето, което носи цялата нежност и грация, които екранът е виждал. Жената, която омайва с чар и харизма, така че да превърне публиката в нейна. Образът, който поставя основи и се ползва за пример.
Спомняме си първата дама на българското кино и на нашето сърце с цитати.
Преди да ти представим думите ѝ, ти показваме как Георги Тошев я вижда: „Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене. Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена…”
Ето с какво Невена Коканова остави следа:
„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени. Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.“
„Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!“
„Не е нужно да пътувам надалеч, за да търся моя рай. Целия го имам тук, около себе си. Към този рай не е нужно да пътувам, защото той е в мен самата. Точно по тази причина пътуването е особено трудно – изминавам целия път само в сърцето си.“
„Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие. Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.“
„Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.“
„Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината, не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси. Откъде накъде? Това е моят си живот.“
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
