Мария Димитрова и начинът, по който покорява корпоративния свят
Позицията ѝ е Country Leader на Foundever™, но тя има още много други качества
A long time ago in a galaxy far, far away… една дама влезе в корпоративния свят и го покори.
Смело и с финес! Мария е Country Leader на Foundever™ – новото име на Sitel Group, и е от онези дами, които служат за пример. Освен че е професионалист в сферата си, намира време за физически активности, майка е на две големи дъщери и горд собственик на две кучета. Едно от най-големите ù преимущества е умението да общува с всякакви хора, да извлича най-доброто от ситуациите, да запази позитивизма и вярата в добрия изход.
Как успява да оптимизира тези 24 часа, с които всички разполагаме? Чети в следващите редове.
Кога Мария се чувства най-много себе си?
Чувствам се себе си, когато съм в окото на бурята, когато всичко около мен ври и кипи и трябва да се справям с няколко проблема наведнъж. Тогава се мобилизирам и ставам високоефективна – мога да свърша страшно много работа за кратко време. Спокойните дни ме ужасяват – приемам ги по-скоро като затишие пред буря и стоя в напрежение, че нещо лошо ще се случи. Тези дни ме правят по-летаргична и много често точно тогава закъснявам със сроковете просто защото „има време“.
От 2022 насам си поела дейността на Sitel България в цялата страна, като в момента отговаряш за 3 офиса и над 1300 служители, по-голямата част от които жени. Как съумяваш да менажираш успешно толкова много дами на високи позиции? Какъв е подходът ти?
Всъщност от 1 март компанията Sitel вече се казва Foundever. Това е началото на нова глава за нас като един от тримата водещи глобални лидери в клиентското обслужване (CX) в нашата индустрия.
Found представлява гъвкавостта и иновациите, които създават модерни решения, а ever отразява стремежа за непрекъснато адаптиране към пазара и променящите се нужди на клиентите.
Като лидер се опитвам да бъда на две места едновременно – както начело на екипа, за да давам посоката на работа и да очертавам параметрите, така и зад екипа си – за да помагам, да побутвам където е необходимо и да повдигам духа. За мен много важен е личният подход. Аз не унифицирам служителите си, а разговарям с тях според техните лични качества, разбирания и житейски опит. По този начин се стремя да бъда близко до всеки един, да вляза в обувките му и да намеря уникалния подход за конкретната ситуация и човек.
Как се справяш с емоционалната природа на жената, своята и тази на служителите си?
Краткият отговор е – с търпение. Не искам да ме приемат като студен машинален човек, затова не крия емоционалната си страна. Дали съм тъжна, разочарована, екзалтирана – това са моите чувства, това съм аз като човек и личност. Важното е тези чувства да не пречат на решенията ми. А за служителите – изслушвам, чакам бурята да отмине и тогава започваме заедно да търсим рационалния подход за излизане от ситуацията. Смея да твърдя, че всички около мен се чувстват подкрепени, разбрани и съм им помогнала да превъзмогнат поне до някаква степен случващото се.
Кои са активностите и хобитата, с които поддържаш физическата форма и духа си?
Голям фен съм на Star Wars – колекционирам фигурки, тениски, чаши, лего…
чакам като малко дете новите поредици по темата, нетърпелива съм да разбера какъв е краят… изобщо всички лудости на един фен живеят в мен. Обожавам плуването, защото под водата е тихо, няма разговори и музика, които да отвличат вниманието ти, като същевременно монотонността на движенията предава успокоителен ритъм на мислите. С децата и кучетата се зареждам емоционално – винаги е тичане, смях, бели, на които по-често се смея, отколкото да се ядосвам. Участвам и в много доброволчески инициативи за подпомагане и развитие на младите хора. Чрез тях виждам силата на новото поколение, помагам им да се ориентират в бизнеса и в обществото и по този начин – дори и малко – давам своя принос в развитието на бъдещето на държавата и света.
Кой е твоят начин да поставиш всичко „на пауза“?
Трудно ми беше да сложа пауза на каквото и да е – с години бях свързана с телефона, имейла, компютъра. Видях как това не доведе до нищо добро за здравето ми и този „шамар“ ми помогна да видя, че човек трябва да си почива. Затова си имам „график“ и за паузите, който в началото ми помогна да изляза от работната рутина. Всеки уикенд ходя на кино, дори и да съм сама. Не да гледам филм у дома, а в реално кино, защото преживяването на големия екран не може да се повтори дори и с най-модерната домашна кино система.
Та понякога можете да ме чуете да мърморя, че филмовата индустрия не продуцира достатъчно бързо филми и се налага да ходя на СПА.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
