Нещата от живота

снимка: Къщата на Димитър Димов, Етюд-и-те на София / Иван Шишиев

По неофициални данни в България годишно излизат близо 6000 книги с художествена литература и поезия (очаквано, по-голямата част от авторите са самиздати и книгите им нерядко дори не стигат до книжарниците).

Шест хиляди книги (словом).

Това означа, че на ден излизат средно по 3 книги и половина. Което е повече от много и повече от нужно. Колкото и да е симпатично, че всеки, който разполага с 500-600 лева може да отпечата произведението си на хартиен носител, или да стане интернет сензация с глупости, които нарича вайръл поезия, не всяко нещо, което хвърчи, е птица.

Затова е не само важно, но дори необходимо да си припомним онези български съвременни книжни семенца, които не бива да се губят между плявата.

И въпреки че този текст тръгна леко кисело, е време да подсладим нещата с 24 от (най-)добрите съвременни български книги, които бихме препоръчали на всеки. Дори и на звездите на днешния празник Св. св. Кирил и Методий.

“Калуня каля”, Георги Божинов

Започваме с недотам нова книга. Новото ѝ издание обаче беше това, което предизвика спешни допечатки и читателска еуфория, при това напълно оправдано. “Калуня каля”, забравената книга, възродена благодарение на писателя Деян Енев, е майсторски написан исторически роман за навечерието на Априлското въстание, но от необичайната гледна точка на помака Калуньо.

“Мравки и богове”, Стефан Цанев

Сериозна, мащабна и поглъщаща семейна сага, която обхваща историята на почти целия 20. век  в България. И макар това да е огромен отрязък от време, в който се случва цялата модерна история на страната ни (с всичките си противоречеви начини да бъде проследена) Цанев създава различни ракурси на разказване и на гледни точки. Чисто злато.

“Възвишение”, Милен Русков

Добре, може би тук не е нужно дори да се обясняваме.

“Съновидение за св. Борис I”, Анжел Вагенщайн

Несправедливо останал в сянка велик роман. „Съновидението” е написано на език, вдъхновен както от оригиналните исторически източници, така и на съвременния литературен български, което му придава особен и оригинален привкус на старинна хроника.

“Балади и разпади”, Георги Господинов

Преди да стане писател и драматург, преди още да бъде разказвач, Георги Господинов беше поет. И това си остана нашето любимо негово превъплъщение. “Балади и разпади” обединява първите му стихосбирки и лиричната ѝ красота ще ви припомни защо българската литература се влюби в този човек през 90-те и оттогава не го разлюбвала.

“Наръчник по саморъчни убийства”, Мария Станкова

Задължително е споменаването на Мария Станкова (днес вече позната като Келберт) след името на Георги Господинов, тъй като именно той е един от хората, които забелязват потенциала ѝ и ѝ подават ръка преди 25 години. Гореспоменатият роман е смущаващо модерно и брутално описание на живота на една жена, която мечтае да убие съпруга си. И го прави, мъничко наум, мъничко наяве.

“Passion или смъртта на Алиса”, Емилия Дворянова

От другата страна на женската литературна монета, отново пропита с музика и мелодичност, е Емилия Дворянова. Еманация на изящността и философията. Ако успееш да си намериш “Смъртта на Алиса” и ако ти се скача в дълбокото на думите, скачай. Ще има давене, но поне ще е красиво.

“По релсите”, Невена Митрополитска

Плътен, интересен, добре структуриран роман, който не само има чудесна фабула, но и притежава стабилно развити второстепенни герои, които са запомнящи се, пълнокръвни, привлекателни и вълнуващи.

“Кривата на щастието”, Иво Иванов

Или действителни истории, които звучат нереално и свърхчовешки. Иво Иванов от години омагьосва думите и благодарение на умението си да вижда човешкото и доброто, като го пречупва през призмата на спорта, е направил хиляди души една идея по-добри. Ама наистина.

“На живо от София”, Александър Шпатов

Без да се пъне в ненужни опити за космополитност, Шпатов създава едни от най-симпатичните разкази, директно излезли от сърцето на столицата и възпяващи нейни култови модерни места. Любовно обяснение към един град от името на младия му любовник.

“Остайница”, Рене Карабаш

С размаха на стара и опитна писателка, но с хъса и модерното мислене на младия човек, който е, Рене Карабаш разказва историята на Бекиа, в чието тяло бие мъжко сърце. В романа фокус е Канунът – сложна и кръвожадна система от закони из по-затънтените кътчета на Балканите.

“Писма до Ния, която не родих”, Димана Йорданова

Най-вероятно най-разголената емоционално и най-разрушителната книга, писана от млада жена, която ще прочетеш. Изповедта на Димана Йорданова към нероденото ѝ дете ще те задави с огромен залък от тъга, честност и поетична дълбочинност.

“100-те часа на денонощието”, Ина Григорова

Малцина знаят за съществуването на тази книга, а онези, които я притежават, са още по-малко. Стихосбирката на най-добрата българска текстописка е по-апокрифна и от самата си създателка и това прави легедарния ѝ орел още по-ярък.

“Кураж, сърце”, Лилия Йовнова

За крехките си 20 и малко години Лили Йовнова изгражда смислено, одухотворено и нежно творчество, което успява лесно да стигне до младите и зрели читатели, да им проговори на техния език,  да поплаче с техните сълзи и да застане до сърцата им във важните битки. Понякога, рядко, но се случва, се появява и такава поезия –  за съпреживяване и обичане.

“Ти, непрестанна новина”, Иван Ланджев

Разбира се, най-доброто, което мъжката страна на поезията ни може да представи, може да бъде открито в стихосбирките на Ланджев, които стават все по-добри с всяка следваща. Момчето, което говореше с шахматната дъска, слушаше джаз и тренираше бокс вече е зрял автор, чийто поглед става все по-дълбоко проникващ в света и все по-умело описващ го.

“Колко му е живот, да му се сърдя”, Камелия Кондова

Поезията ни не може да диша без лириката на Камелия Кондова – чиста, искрена, звучна и емоционална. Дори леко старомодната осанка на стихотворенията ѝ носят спокойствие и уют.

“Вирхов блус”, Мария Вирхов

От другата страна на поетичната бариера е ямболската бунтарката, преждевременно напуснала земния живот, но вечно обитаваща този на изкуството. Гръмовната поезия на Вирхов и стиховете ѝ остават емблема на загубеното поколение на 90-те. Ръбатият ѝ език, гневното непримирение с изкуственото, пошлото и тривиалното, обитаващи ежедневието, непродражаемо кънтят и днес, 20 години по-късно.

“Аз още броя дните”, Георги Бърдаров

Романът, победител в първото и единствено до момента българско риалити за литература. Бърдаров, с присъщия си уклон към близкото минало и историята, разбива сърцето на четящите с роман по действителен случай. Кратък, размазващ хората с по-лабилно сърце и напълно следващ действителната история на двойката млади сърби, загубили живота си през май 1993 година в опит да избягат от войната.

“Опитът”, Русана Бърдарска

За тази книга предпочитаме да цитираме думите на безсмъртния Марик Бодаков, който казва за нея:
„Това е монументална творба. Авторката е твърде умна жена. И пише ужасно увлекателно. Виждаме постройката на собственото си време, виждаме я през телескоп и под микроскоп. И предизвикателствата за интелекта са толкова големи, че забравяме кое какво е.“

“Битката за теб”, Марин Бодаков

Фин, съзерцателен, изпълнен с емпатия, но и с лека, едва доловима критичност към света и най-вече към себе си. Марин Бодаков е от онези тихи поети, които чуеш ли веднъж, цял живот ще гърмят из теб.

“Направени от вина”, Йоанна Елми

Модерен и добре написан роман, дело на модерна жена, който засяга модерната (казано с горчивина) тема за домашното насилие, травмите от детството и излизането от черупката на майчината сянка. Историята на трите жени – една стара (бабата), една зряла (дъщерята) и една съвсем млада (внучката) – които носят вините, грешките и травмите от семействата си и които се учат да живеят с тях. Ева, Лилия и Яна са представителки на три различни поколения, на три различни епохи, ценностни системи и семейни разбирания. Те са свързани от кръвта и живеят заедно, но са и самотни, мразят се донякъде, обвиняват останалите за нещастието си.

“Места за дишане”, Еманиул Видински

Дебютният роман на (повече) познатия като поет Емо Видински е тъжната история за разединението и пропастта в душата, които остават след една раздяла. И преди да решиш, че това е твърде тривиално, си спомни, че това е един от основните сюжети на живота и че винаги, винаги имаме нужда да прочетем още една такава история, за да се излекува душата ни.

“Пътуване по посока на сянката”, Яна Букова

Високата топка, изтънченото литературно блюдо, деликатното и нуждно снобско присъствие. Яна Букова не е за всеки. Всеки един от осемте герои (четири мъже и четири жени), чиито имена дават заглавието на отделните глави в романа, има своята завършена от раждането до смъртта “биография”, своя скрит, често мъчителен талант и своя печат на съдбата.

“Любовта за напреднали”, съставил Светлозар Желев

Да, това е един вид измама, защото “Любовта за напреднали” представлява два тома със специално създадени за изданието любовни произведения, дело на най-бляскавите имена в българската литература. Единият том е “жески”, а другият “мъжки”, а заедно оформят андрогинно и грациозно литературно същество.

Днес, освен 24 май, честваме и Боб Дилън

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.