Нещата от живота

На 8 декември си отива от света вдъхновителят на милиони. Отива си Джон, който просто искаше да живее в свят, който обича да обича.

„Трябва ми портрет!“, „Не, аз и Йоко ще бъдем на корицата“, „Това не мога да обещая“, „Ще видиш!“. Тези трескави изречения се разменят почти като психеделично ехо, което стига от единия край на огромното като хамбар студио в източната част на Ню Йорк до другия. Неловкото мълчание се разлива зад цигарения дим, който сега е обрамчил лицето на легендарната Ани Лейбовиц. „Дворцовият фотограф“, както я наричат, вече е абсолютна икона в световните арт среди и всички знаят, че да си поканен и лично сниман от Лейбовиц е привилегия, достъпна за малцина. Поканените в този късен зимен следобед обаче не са част от малцината. Те са нещо много повече – еманация на свободата, скандалът, категоричната гражданска позиция и известността.

На 8 декември 1980 година в студиото срещу Ани Лейбовиц стоят самият Джон Ленън и неговата съпруга Йоко Оно.

Те отдавна са надминали статуса си на легендарни. Те са двойката, бореща се за световен мир. Артистите, които пеят на милионни хепънинги срещу войната. Музикантите, които се снимат голи, с дни не излизат от бялото си легло в знак на протест против насилието и атомните бомби, влюбените, които използват любовта си като мелодия, с която да заразят целия свят. На онзи 8 декември Ани Лейбовиц прави последната снимка на Джон Ленън, само няколко часа преди да бъде убит. Само „изстрелът“ от нейния малък Polaroid успява да улови Йоко Оно изцяло облечена в тъмните си дънки и черно поло и чисто голия, притиснат до нея Джон, извил гръбначния си стълб в ембрионална поза. След кадъра тримата се поглеждат, а Джон казва: „В този кадър показа нашата връзка точно такава, каквато е. Обещай ми, че той ще бъде на корицата“. По-късно Лейбовиц споделя: „Погледнах в очите му и разбрах, че сделката е сключена“. Сделката между тези велики таланти на времето си обаче за съжаление носи едно клеймо – последна.

КОГАТО ДЖОН СРЕЩНА НЕЯ

Всеки, който е фен на „Бийтълс“, знае, че Йоко Оно е не просто най-омразната жена в Бийтълс вселената. Тя е „онова създание“, което открадна Ленън от момчетата, разбърка ума му, омагьоса го и развали магията на четворката от Ливърпул. Когато Джон среща Йоко за първи път през 1966 година, обаче нещата изглеждат коренно различно. Йоко има изложба в Лондон, а Джон е впечатлен от позитивизма и чувството за хумор на нейното изкуство. Той особено се забавлява на странната ѝ инсталация, в която трябва да се покачиш по дълга стълба, за да стигнеш до платно, на което с малки букви пише „да“. По-късно Ленън казва, че ако думата е била „не“ сигурно едва ли е щял да се заинтересува толкова. По-късно той си спомня и още една случка от първата им среща: „Беше през 1966 г. в Англия. Казаха ми, че японски авангарден художник, дошъл от Америка, прави нещо, което си струва.

Когато влязох, имаше един надпис, който събуди любопитството ми: „Забийте гвоздей“. Попитах: „Мога ли да забия пирон?“.

Йоко отговори: „Не, защото откриването е насрочено за утре“. Но тогава собственикът на галерията се приближи до нея и ѝ прошепна в ухото: „Нека го направи, той е милионер. Може би ще купи този експонат по-късно“. Те започнаха да шепнат и да се съветват. Накрая тя казва: „Е, добре, можеш да забиеш този пирон, но първо плати 5 шилинга за него“. Аз ѝ казах: „Добре. Ще ти дам въображаеми 5 шилинга и ще забия въображаем пирон“. Така се случи срещата ни – тя почувства нещо, аз почувствах нещо, а останалото е история“. Историята обаче се оказва не просто грандиозна, а целуната от историята. След тази среща Йоко пише в дневника си, че най-сетне е намерила мъж, когото може да обича. Ленън започва да получава пощенски картички от нея с надписи: „Танцувай“, „Дишай“, „Гледай светлините до зори“.

Джон и Йоко сключват брак на 20 март 1969 година в Гибралтар и се превръщат в най-популярната двойка на всички времена. Същата година – през септември, Джон заявява на „Бийтълс“, че ги напуска. Останалите успяват да го убедят да не го обявява публично, докато не излезе последният им албум. Разпадането на „Бийтълс“ е обявено през април 1970, един месец преди да излезе най-успешният и последен „Let It Be“ и документалният филм със същото заглавие. Официално със съдебни документи групата престава да съществува на 31 декември 1970 година, а само 10 години по-късно тя губи и единственият в нея.

ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ

Само пет часа след като Джон и Йоко излизат от студиото на Лейбовиц и само пет изстрела, случили се пред очите на Оно, слагат край на една епоха. На 8 декември 1980-а пред Дакота билдинг в Ню Йорк непознат стреля в Джон Ленън. След стрелбата стрелецът спокойно разтваря тънка книжка и започва кротко да чете от нея. Когато полицията пристига, той обяснява, че за всичко е виновна тази книжка. Непознатият всъщност е Марк Дейвид Чапман, а книгата е „Спасителят в ръжта“.

Ленън, певецът на мира, символът на любовта и надеждата, голямата любов на Йоко Оно, издъхва на път за болницата.

Милиони са съкрушени, хиляди цветя обсипват входа на Дакота билдинг. Тълпи пеят вечните хитове на Джон и „Бийтълс“. Светът помръква, а Йоко не излиза с дни от общия им апартамент. Ленън обаче не умира, той ни завещава нещо много повече от музика и красиви текстове, той ни завещава любовта. Да продължаваме да я пеем, да я издигаме високо и да се грижим за нея. Както обичаше да казва: „Накрая всичко ще бъде наред. Ако не е наред – значи това не е краят“. Пуснете си Ленън днес, нека се погрижим за любовта, която ни остави. Достойно и високо. Както го правеше той и както тя заслужава.

Снимката, която прави Ани Лейбовиц на Джон Ленън и Йоко Оно е обявена за един от най-великите кадри на десетилетието, а когато списание Rolling Stone я публикува на корицата си на 22 януари 1981, тя се превръща в най-добрата първа страница на американско списание, направена през последните 40 години.

Ако искаш още вдъхновяващи музикални герои – виж Ангел Каспарянов: свободата да бъдеш

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.